Р Е Ш Е Н И Е

185/6.3.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 01 (първи) март Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 219 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

В съдебно заседание молителите С.С.К. и Д.Д.К. излагат, че са съпрузи от 17.09.2015 година. По време на брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното и непоколебимото си съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 17.09.2015 г. когато с акт № ***/17.09.2015 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.09.2015 г., с акт за граждански брак № *** от 17.09.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен между Д.Д.К. с ЕГН **********,*** и С.С.К. с ЕГН **********,***, с посочен адрес гр. Шумен, ул. „Р.П.“ № 20, ет. 3, ап. 10, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.Д.К. и С.С.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака С.С.К. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Т..

2. Молителите не са придобивали недвижими имоти и движими вещи.

3. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

4. И двамата молители са напуснали семейното жилище, поради което не уреждат въпроса за ползването му.

5. Разноските, направени от всеки от молителите остават за всеки от тях така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Д.Д.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА С.С.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, като на молителя К. – чрез пълномощника, а на молителката Т. – лично, на посочения адрес.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: