Р Е Ш Е Н И Е

754/06.08.2018г., град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на пети юли , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №227 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Състейнъбъл бизнес солюшънс „ ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.С* , представлявано от С. Х. Б., съдебен адрес *** срещу Г.А.Й. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , офис 2 , в която посочва , че по ч.гр.д.№3299/2017г. по описа на ШРС , в негова полза е издадена Заповед за изпълнение , с която на ответника е разпоредено да му заплати сума от 314,58 лева . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил , поради което предявява настоящият иск . Твърди , че на 24.10.2016г. , между „Мобилтел“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за продажба с разсрочено плащане .От друга страна между Мобилтел и ищеца бил сключен договор за поръчителство . На основание т.3 от Договора за поръчителство и поради неплащане от страна на ответника , ищецът заплатил задълженията му към Мобилтел . На основание горното и регресното си право по чл.143 от ЗЗД , претендира да бъде признато за установено , че ответникът му дължи горните суми . Претендира присъждане на разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото , ответникът оспорва изцяло претенцията. Оспорва автентичността на Договор от 24.10.2016 . за продажба на изплащане № 504936679, като твърди че подписа положен в края на договора срещу „купувач“, както и над печатно изписаните й три имена и след „Приел“ не е положен от нея и моли да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК за този документ. Оспорва също така автентичността и на приложени е № 2 към договор за продажба на изплащане 504936679 от 24.10.2016 г. – погасителен план , като също моли да бъде открито производство по чл. 193 ГПК. Ответницата твърди, че е погасила изцяло задълженията си към ищеца, за което имала издадени фискални бонове от 05.12.2017 г. и 18.09.2017 г. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3299/2017г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №1949/02.11.2017г. , с която на ответника , като длъжник е разпоредено да заплати на заявителя сумата от 314,58 лева – главница , представляваща парично задължение по Договор за поръчителство от 07.11.2014г. , сключен между “Състейнъбъл бизнес солюшънс „ ЕИК и „Мобилтел“ ЕАД („А1“) , сумата 7,55 лева – лихва за забава от датата на заплащане на главницата от заявителя на „Мобилтел „, а именно 18.08.2017г. до 30.10.2017г. – датата на подаване на заявлението , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата 385 лева – деловодни разноски , от които 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение . Посочено е , че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по Договор за продажба на изплащане №504936679/24.10.2016г. и Договор от 07.11.2014г. , за закупуване на мобилно устройство , сключен между длъжника и „Мобилтел“ ЕАД .

Ищецът обосновава вземането си с правото на регрес произтичащо от разпоредбата на чл.146 , ал.1 от ЗЗД , според която поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. На първо място , за да възникне правото на регресно вземане , следва ищецът да докаже , че между него и първоначалния кредитор е сключен надлежен договор за поръчителство , обезпечаващ задълженията на ответника . В случая по делото е представен Договор от 07.11.2014г. , удължен и променен със сключените Анекси от 15.03.2016г. , 12.12.2016г. , 30.11.2017г. , сключен между ищеца и „Мобилтел“ АД . При анализ на съдържанието на договора е видно , че договор за поръчителство между ищеца “Състейнъбъл бизнес солюшънс „ (СБС) и „Мобилтел“ („А1“) , възниква само по отношение на вземания за които ищецът е извършил т.нар. „Скоринг“по смисъла на посочения договор . В раздел IV , т.3 е налице уговорка , според която „СБС“ , в качеството на поръчител се задължава да отговаря пред „Мобилтел“ , за задълженията на абонати , сключили Договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ в резултат на получено одобрение от „СБС“ , в рамките на извършен Скоринг по договора , също в отдел I. „Определения е налице дефиниция на „поръчителство“ , а именно „споразумение по чл.138-148 от ЗЗД , по силата на което „СБС“ се задължава да обезпечи задължението на абонат (за който е извършен Скоринг )………….“ За извършването на „Скоринг“ по отношение на ответника не са представени доказателства, поради което съдът намира , че по делото не е доказано , че са настъпили предпоставките за възникване на договор за поръчителство , което изключва и правото на регрес.

Независимо от горното , дори и да се установи , че е извършен „Скоринг“ и е възникнал договор за поръчителство , съдът намира , че не съществува регресно право , т.к. Договор за продажба на изплащане №504936679/24.10.2016г. , по повод на който се твърди , че е възникнало поръчителството е нищожен. Поради въведеното от ответника твърдение , че подписите му положени в цитирания договор и Приложение №2 към него са неавтентични , съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на документите . Съобразно категоричното заключение на изготвената по делото СГрЕ подписите не принадлежат на ответника . Базирайки се на неоспореното от страните и прието като обективно и компетентно заключение , съдът намира за доказано , че ответникът не е положил подписите в оспорените документи , следователно въз основа на тях не е възникнало и валидно облигационно правоотношение . Нищожния договор не създава задължения за ответника , включително и към поръчителя , като трябва да се посочи , че ответникът има право да противопостави тези възражения на ищеца , т.к. е налице хипотезата на чл.143 , ал.2 , изречение второ от ЗЗД . Според представените доказателства , ищецът е изпратил до ответника уведомлението по чл.143 от ЗЗД , което е връчено на лицето „С. „ , т.е. лице различно от ответника . Ищецът твърди , че е надлежно връчване , т.к. уведомлението е изпратено на адреса на ответника и според чл.6 , ал.2 от Общи правила за доставяне на пощенски пратки , пощенски колети и пощенски парични преводи , приети на основание чл.36 , ал.2 от ЗПУ , препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице , пълнолетен член на домакинството на получателя , живеещо на адреса посочен в пратката , срещу подпис и документ за самоличност , като в служебните документи се вписва името на лицето получило пратката . Посочените от ищеца разпоредби са неточни както цифрово , така и текстово . Вярно е , че получаването на препоръчани пощенски пратки е регламентирано от посочените ОП , но според чл.5 , ал.2 от същите (а не както е посочено от ищеца чл.6 , ал.2 ) Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В известието за доставяне не са вписани трите имена на получателя , не са изискани , съответно представени други документи , от които да може да се установи самоличността на лицето получило писмото , ето защо съдът намира , че уведомлението не е връчено надлежно .

Предвид всичко посочено по-горе съдът намира , че искът се явява изцяло неоснователен и следва да отхвърли .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника извършените деловодни разноски в размер на 450 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Състейнъбъл бизнес солюшънс „ ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.С* , представлявано от , иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Г.А.Й. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , офис 2 , обща сума от 322,13 (триста двадесет и два лева и тринадесет ст.) лева , от която 314,58 лева – главница , представляваща парично задължение по Договор за поръчителство от 07.11.2014г. , сключен между “Състейнъбъл бизнес солюшънс „ ЕИК и „Мобилтел“ ЕАД („А1“) , сумата 7,55 лева – лихва за забава от датата на заплащане на главницата от заявителя на „Мобилтел „, а именно 18.08.2017г. до 30.10.2017г. – датата на подаване на заявлението , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата , за която сума има издадена Заповед №1949/02.11.2017г. , по ч.гр.д.№3299/2017г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК, по заявеното от ответника Г.А.Й. , ЕГН **********, оспорване истинността на Договор за продажба на изплащане №504936679/24.10.2016г. и Приложение №2 към него (Погасителен план ) , че положените подписи срещу текста „Купувач“ , срещу „Подпис“ и под текста „Приел“ в Договор за продажба на изплащане №504936679/24.10.2016г. и срещу теста „Подпис и под текста „ За купувача“ в Приложение №2 , са неавтентични , като на основание чл.194 ал.2 , предложение второ от ГПК ги изключва от делото .

След влизане в сила на решението , на основание чл.194 , ал.2 , предложение второ от ГПК , препис от същото , ведно с неистинските документи (представени по делото на оптичен носител – CD ) да се изпратят на ШРП .

ОСЪЖДА “Състейнъбъл бизнес солюшънс „ ЕИК *** да заплати на Г.А.Й. , ЕГН **********, сумата 450 (четиристотин и петдесет ) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: