Р Е Ш Е Н И Е

630/26.6.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и пети юни 2018 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 229/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу В.П.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 20,70 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 20,70 лева, представляваща главница – неплатени две месечни вноски по договор за продажба на изплащане, платени от ищеца като поръчител на ответния кредитор. За така твърдяното вземане ищецът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ГД № 2907/2017г., била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че вземането, не е било изискуемо и доброволно е изпълнено от ищеца, като поръчител, който не е уведомил ответника за плащането.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 23.03.2015г., ответницата сключила договор за продажба на изплащане с „***“ ЕАД. Уговорени били 23 месечни вноски. По договор за гарантиране, чрез поръчителство вземанията на продавача от негови абонати, по договори като посочения, ищецът, на 16.08.2017г. заплатил, на третото, неучастващо в делото, лице сумата от 20,70 лева, представляваща две месечни вноски дължими от ответницата. Плащането било извършено след уведомление до ответницата, което реално, не и било връчено. По делото, не е представена фактура, каквато според чл. 12.3 от споменатия договор, продавачът е следвало да издаде, за да се счита прекратен той, на каквото прекратяване се позовава поръчителят – настоящ ищец.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валиден договор за поръчителство с кредитор на ответника, за негово задължение; изпълнение на задължението, след уведомяване на ответника за предявен иск от кредитора.

Посочените, са налице, в настоящият случай – С договор от 07.11.2014г. ищецът, се е задължил спрямо „***“ ЕАД, да отговаря за задълженията на негови клиенти по договори за продажба на изплащане. Платил е задължение на ответницата, по такъв, което е достатъчно за встъпване в правата на кредитора. Към датата на ищцовото плащане вземането на „***“ ЕАД към ответницата е било изискуемо, тъй като срокът на договора им е бил изтекъл. Последната вноска по продажбата на изплащане е следвало да бъде платена от ответницата, преди 16.08.2017г. /23 месеца след 23.03.2015г. са месец 04.2017г./. Поради това в случая неоснователно се явява ответното възражение за плащане от поръчителя на неизискуемо вземане – преди издаване уговорената фактура. Последната е нужна, при прекратяване на договора, но преди изтичане крайния му срок. Също без значение е реалното неуведомяването на длъжника от изпълнилия поръчител. То, не го освобождава от отговорност, а само му позволява да противопостави на поръчителя възражения които има срещу кредитора си, които в случая, както се посочи са неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1070 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2907/2017г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от иска, представляващи 50 лева държавна такса по предявения иск, по 360 лева адвокатско възнаграждение за всяко от производствата, 300 лева възнаграждение за особен представител на ответника.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на В.П.М., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу В.П.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 20,70 лева, представляваща две месечни вноски по договор № 504283246/23.03.2015г. между „***“ ЕАД и В.П.М., на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата от 20,70 лева от 28.09.2017г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1070 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2907/2017г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: