Р Е Ш Е Н И Е

707/16.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 237 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес: гр. ***, представлявано поотделно от Н.С., чрез пълномощника юрисконсулт А.Х.А.срещу М.Ц.М. с ЕГН **********, с адрес ***9 положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 500 лв., представляваща главница по договор за заем от 16.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 76.90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.08.2016г. до 25.04.2017г., сума от 206.10 лв. – такса за предсрочно разглеждане на искане за отпускане на кредит, сума от 175 лв. – такса разходи събиране на просрочени вземания, сума от 70.00 лв. – такса разходи за служител, сума от 206.10 лв., неустойка за периода от 30.08.3016г. до 25.04.2017г., сума от 19.12 лв. лихва за забава от 31.08.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и разноските в производствата.

В исковата молба се сочи, че на 16.08.2016г. ответницата сключила договор с „Вива кредит“ ООД, в качеството му на заемодател с наименование“Вивакредит План 14 и 30“ с № 5296518. Съгласно клаузите на договора заемодателят предал на заемателя сума в размер на 500 лв., които следвало да се върне на 18 равни двуседмични вноски всяка от 32.05г., като уговорената лихва била в размер на 76.90 лв. Първата вноска била с падеж 30.08.2016г., а последната на 25.04.2017г., като общия размер на плащанията бил 576.90 лв. При забава било договорено, че при плащанията се дължат такси за събиране на просрочени вземания, определени в твърди суми, съобразно договора, които били в общ размер на 175 лв., както и такса за дейност на служител в размер на 70 лв. Така също съгласно договора заемателя се задължил да представи обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, а именно поръчител физическо лице, отговарящо на точни изисквания – да е навършило 21 години, да има минимален месечен осигурителен доход в размер на 1000 лв., да е на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при работодателя 6 месеца, да няма кредитна история или да е със статус „Редовен“, да не е поръчител по друг кредит, както и той самия да не е заемател. Ако не може да представи това обезпечение, заемателя следва да представи валидна банкова гаранция, която да е в размер на цялото задължение по договора. Поради неизпълнение на тези задължения ответницата дължала 206.10 лв. неустойка. С подписването на договора ответницата се съгласила и да ползва допълнителна услуга – експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем в размер на 206.10 лв. Така също при забава на плащанията страните се съгласили, заемателя да дължи лихва за забава в размер на 19.12 лв. за периода от 31.08.2016г. до 27.10.2017г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. На 02.06.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД). Предвид неизпълнението на ответницата по договора за заем по инициатива на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 3274/2017г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок. Поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. С исковата молба се моли за постановяване на положително решение по предявените искове и се претендират разноски в двете производства.

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът се явява представител, като е депозирано становище по хода на делото. В исковата молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на общо 75.06 лв., от които 25.06 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсулско възнаграждение, както и в настоящото в размер на общо 648.94 лв., от които 324.94 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото, сума от 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение, както и сума от 24 лв. такса при ЧСИ или общо в размер на 724 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано поотделно от Н.С., чрез пълномощника юрисконсулт А.Х.А.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от М.Ц.М. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***9, произтичащо от Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ № 5296518 от 16.08.2016г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и М.Ц.М.(по който вземането е прехвърлено чрез цесия на ищеца), по силата на който се дължат суми в следните размери: 500 лв.(петстотин лева), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 76.90 лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща договорна лихва начислена за периода от 30.08.2016г. до 25.04.2017г., сума в размер на 206.10 лв. (двеста и шест лева и десет стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит за периода от 30.08.2016г. до 25.04.2017г.(падеж последната погасителна вноска), сума в размер на 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сума в размер на 70 лв. (седемдесет лева), представляваща разход за дейност на служител, сума в размер на 206.10 лв. (двеста и шест лева и десет стотинки), представляваща неустойка за периода от 30.08.2016г. до 25.04.2017г. и сума в размер на 19.12 лв. (деветнадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 27.10.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1895 от 30.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3274/2017г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Ц.М. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 75.06 лв. (седемдесет и пет лева и шест стотинки), както и разноските в исковото производство в общ размер на 648.94 лв.(шестстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща държавни такси за образуване на делата, както и възнаграждения за юрисконсулт, съгласно представен списък на разноските.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: