Р Е Ш Е Н И Е

732/20.7.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №240 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 127 ал.2 от СК и по чл. 127а от СК. Ищцата твърди, че страните са родители на родено от съвместно съжителство дете И.И.И. , ЕГН **********. От началото на 2017г. между страните възникнали сериозни противоречия по основни въпроси, но въпреки направените усилия да останат заедно се стигнало до прекратяване на отношенията им окончателно през месец август 2017г. Ищцата се изнесла от жилището и заживяла с детето под наем в гр. Шумен. Заявява, че за отглеждането на детето получава помощ от сестрите си и от нейната баба както и от родителите на ответника. Твърди, че бащата не детето й работи във В. и получава месечно над 6000лв. от месец октомври 2017г. и няма задължения към други лица. Сочи, че нейната майка и другите й две непълнолетните сестри живеят в Р.Г. от 2007г. Сочи, че в интерес на детето й е да поддържа контакт със своите роднини по майчина линия, но ответника не давал разрешение за пътуването на детето извън страната. Иска да бъде постановено решение, с което по отношение на малолетното дете И.И.И. , ЕГН ********** бъде определено местоживеене на адреса на майката в гр. Шумен, ул.“М.“ ***; на майката да бъде предоставено упражняването на родителските права върху И.И.И. , ЕГН **********; да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето И.И.И. , ЕГН **********, като същия да има възможност да вижда всяко от децата - всяка първа и трета седмица от в събота от 10,00часа до 18,00ч. ,както и един месец през годината , когато майката не е в платен отпуск; да бъде определен размер на месечна издръжка платима от ищеца чрез майката, в размер на 200 лв. детето, считано от дата на завеждане на настоящия иск – 22.01.2018г., с падеж до 10 число на съответния месец, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за всяко закъснение; да бъде постановено решение, с което да бъде заменено липсващото съгласие на бащата за подаване на заявление за издаване на паспорт на детето И.И.И. , ЕГН **********;и да бъде постановено решение заместващо съгласието на бащата за пътуване извън пределите на страната със неговата майка извън пределите на Република България до Р.Г. и всички страни от ЕС за периода от 01.08. до 30.09. до навършване на пълнолетие на детето .Представя доказателства.

С определение ***131 от 24.04.2018г. на ответника е назначен особен предствител -адв. Р.П. при ШАК . В предоставения на основание чл. 131 ГПК срок, особеният представител е депозирал отговор на исковата молба.

В отговора се заявява, че искът е допустим. По отношение основателността на претенциите ще даде становище в открито съдебно заседание, след обсъждане на представен социален доклад и писмените и гласни доказателства .

В съдебно заседание лично се явява ищцата и особеният представител на ответника. Особеният представител на ответника заявява, че иска за издръжка в размер на 200лв. е основателен идоказан, както и исковете за родителски права , местоживеене и лични контакти на бащата с детето. По отношение иска за пътуване на детето извън пределите на страната за периода от 01.08. до 30.09. до навършване на пълнолетие на детето , заявява че периода е прекалено дълъг и счита че следва да бъде уважен да по къс срок- от 5 години .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане изд. въз основа на акт за раждане **** от ****г, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен е, че страните са родители на детето И.И.И. , ЕГН **********. Детето към настоящият момент е на 4 години и посещава детска градина в гр. Шумен .Не се установиха по делото доказателства за наличие на алиментни задължения на двамата родители към други лица освен към общото им дете .

От изготвения социален доклад, приложен по делото, се посочва че дома в който живее майката на детето има добри хигиенно битови условия. В доклада се сочи, че майката е започнала работа в ресторант „Б.“ като помощник готвач и получава минимално възнаграждение от 700лв. От приложената служебна бележка изх. № ***г. се установява , че детето И. посещава ДГ „П. Д.“в гр. Шумен.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели на ищцата –нейна баба -св. Н. и нейна приятелка-св.Г. сочат, че, майката се грижи единствено за детето и че бащата работи в чужбина В., като готвач. Свидетелката Н., излага, че по информация на внучката й бащата на детето получава възнаграждение в размер около 3000 паунда на месец.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение чл. 127 ал.2 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени само от страна на майката.

Установи се по делото, че родителите на детето са живели на семейни начала и са разделени от месец август 2017г., когато ищцата напуснала съвместно обитаваното жилище в гр. Шумен с детето и заживяла на квартира. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето И., полага тя, като получава подкрепа от баба си и от майка си , която живее в Г., заедно с две от сестрите на ищцата .

При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на детето. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК, съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права, като следва да се държи сметка за интересите на детето. Понятието „интереси на детето” включва необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение при преценката на интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, както и тези, свързани с всестранното развитие на детската личност. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права, е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите, желанието на родителите – изявена е готовност от страна на майката да отглежда и възпитава детето;от значение е полът и възрастта на детето– в случая детето И момче на 5 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима; социално обкръжение – социалната среда е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права; подкрепа на близки и роднини; жилищно-битови и други материални условия на живот .

Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, счита, че към момента най- благоприятна за развитието на детето И. е социалната среда в дома на ищцата – среда, където да се чувства спокойно. След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на детето, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил устно становище по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето да живее при своята майка – ищцата, която ще упражнява родителските права по отношение на него, като следва да се определи местоживеенето на детето в жилището й, на посочения по делото адрес в гр. Шумен, ул.“М.“ ***.

С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10,00часа до 18,00 часа ,както и един месец през годината ,когато майката не е в платен годишен отпуск.

При определяне на размера на необходимата издръжка за детето И., настоящият състав съобрази възрастта му - на 5 г., нуждите му и материалните възможности на двамата родители. За ответника няма представени доказателства за получавания доход, като са налице единствено данни от свидетелските показания на св.Н., че работи като готвач в К. В. и получава доход около 3000 паунда месечно. Изясни се по делото, че към настоящият момент / датата на с.з. 19.07.2018г./ ищцата работи като помощник готвач в ресторант „Б.“ и получава месечно около 700 лв. Не са налице данни по делото за алиментни задължения на страните по делото в полза на други имащи право на издръжка лица.

Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето И., в размер на 360 лв., от които бащата следва да заплаща по 200,00 лв. месечно, а останалите 160лв. следва да се поемат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Размерът на така определената издръжка с падеж – 1-во число на месеца, се дължи от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По отношение чл. 127а ал.2 от СК :

Съгласно разпоредбата на чл. 127а , ал.1 СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Искането, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, по правната си същност, е спорна съдебна администрация на граждански правоотношения.

От събраните по делото доказателства, се установява произходът на детето, чийто родители са страните по делото, като майката е родителят поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и след раздялата с бащата, тя реално упражнява родителските права. В това производство съдът не решава правния спор, относно въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите документи , със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България. В чл.13, т.2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217А (ІІІ) на ОС на ООН от 10.12.1948г. и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр.66/14.08.1992г. (част от вътрешното право на Република България-арг.чл.5, ал.4 от КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл.35, ал.1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля /малолетните са недееспособни/, респ. тяхната дееспособност е ограничена /при непълнолетните/ и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родители като законни представители да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг.3, ал.2 ЗЛС и чл.4, ал.2 от ЗЛС, законодателят е уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности. В съответствие с международните правни актове, по които Република България е страна, е създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на детето е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, когато те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.В този смисъл израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в нормата на чл.127, ал.1 от СК, правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Частно проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл.76, ал.9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето, заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него.

Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето, е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и както е в случая много дълъг период -до навършване пълнолетие на детето и без да са описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на Република България. В тази насока е формирана задължителна съдебна практика /ТР ***/2016г на ОСГК/, в която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай. Съгласно установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2 СК, при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз и пр.

Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, (напр. здравословното му състояние), но и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава – Решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС.
В случаите, когато родителят, упражняващ родителските права има постоянно местопребиваване в друга държава и съвместното живеене с този родител е в интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване на детето до тази държава без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и възможността за осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в България.

В конкретния казус обаче не сме изправени пред такава ситуация и срокът на разрешението следва да бъде определен при съобразяване с възрастта на детето.

Когато детето е на ниска възраст, предоставянето на възможност за неограничени пътувания до навършване на пълнолетие крие потенциална възможност да настъпят съществени неблагоприятни промени в обстоятелства, злепоставящи интересите на детето. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето – когато детето е непълнолетно и макар и ограничено дееспособно е формирало и изявило воля за пътуване в чужбина, срокът на разрешение до навършване на пълнолетие би се явил разумен предвид сравнително малката вероятност за злепоставяне на интересите му през периода на непълнолетие. При малолетните деца обаче периодът до навършване на пълнолетие е продължителен, както е и в настоящия казус.

В тази връзка с оглед възрастта на детето и всички обстоятелства по делото следва да бъде преценено доколко е разумно срокът на разрешение да бъде до навършване на пълнолетие или до навършване на десетгодишна възраст. Съобразно практиката на ВКС ограничаването на срока при малолетните деца е наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо разногласие между родителите съдът отново следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК, за да извърши нова преценка на обстоятелствата с оглед настъпили промени след постановяване на решението, от значение за интересите на детето. Разрешение за напускане на страната от малолетно дете без ограничение в броя на пътуванията и със срок до навършване на пълнолетие може да бъде преценено в интерес на детето само в изключителни случаи, при извънредни по своя характер обстоятелства, несъмнено налагащи определянето му.

Искането на ищцата е да й бъде осигурена възможност, в периода от 01.08. до 30.09 до навършване на пълнолетие на детето/ което към момента е на 5 години/, без съгласието на бащата, да извежда детето зад граница, във всички страни от Европейския съюз и Р. Г. без да са представени доказателства за конкретна причина. Съдът като съобрази дългия срок на исканото разрешение и ниската възраст на детето прецени, че искането в този му вид не може да бъде счетено в интерес на детето. С оглед характера на настоящото производство, преценката на съда следва да е съобразена единствено и най-вече с интереса на детето. Преценявайки всички факти и доказателства по делото, настоящият състав намира, че безспорно в интерес на детето И. би била възможността да пътува за да вижда близките си роднини- баба си и лелите си ,които живеят в Г.. Съдът счита, че даването на разрешение на детето да пътува заедно със своята майка до Г. и всички страни членки на ЕС в период от 01.08. до 30.09 за срок от 5 години, не би накърнило интересите на бащата, свързани с личните му контакти с детето. Освен това, упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката и е напълно резонно, за да може тя в пълнота да упражнява тези права, детето да може да напуска заедно с нея пределите на страната и това не застрашава неговите интереси.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на детето И. заедно със своята майка до Г. и всички страни членки на ЕС в период от 01.08. до 30.09 за срок от 5 години, като искането до пълния предявен период –до навършване пълнолетие на детето, бъде оставено без уважение .

В тази връзка следва да бъде дадено и разрешение, с което да бъде заменено липсващото съгласие на бащата за подаване на заявление за издаване на паспорт на детето И.И.И. , ЕГН **********.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищцата съдебните разноски в размер на 935лв. за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето И.И.И. , ЕГН ********** на майката С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето И.И.И. , ЕГН **********, на адреса на майката С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.К.И., ЕГН ********** с адрес *** с детето И.И.И. , ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10,00часа до 18,00 часа ,както и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********, да заплаща на детето И.И.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.С.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200лв. /двеста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба-22.0.2018г., с падеж 10/ десето/ число на месеца, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане.

ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБДС, заместващо съгласието на бащата И.К.И., ЕГН **********, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето И.И.И. , ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, малолетния И.И.И. , ЕГН ********** ДА ПЪТУВА със съгласието на неговата майка С.С.С., ЕГН ********** извън границите на Република България- всички страни членки на ЕС и до Р.Г. за периода от 1 август до 30 септември за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част досежно целия предявен период .

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка сумата от 288,00./двеста осемдесет и осем / лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.К.И., ЕГН **********, да заплати на С.С.С., ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 935лв./деветстотин тридесет и пет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните .

Районен съдия: