Р Е Ш Е Н И Е
415/3.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и трети април, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 244/2018г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.Р.А. против А.А.А., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство
настъпило след сключването му, ведно с иск,
с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за обявяване, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ответника, както и небрачни искове, по които, на
основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне,
както следва: с правно основание чл. 127,
ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149
СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между
страните спор, в качеството им на родители на непълнолентните
деца Л.А.А., Ю.А.А. и А.А.А., по
въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения на ответника с децата, както и плащане на месечна издръжка за бъдеще
време и минало време; с правно основание чл.
56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на
семейното жилище на ищцата; с правно основание чл. 53 СК, след
прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име.
Ищцата обосновава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: С ответника сключили граждански
брак на 14.12.2015 година, който бил първи и за двамата. От брака си имали три
малолетни деца. В началото на брака живеели добре, но след една година започнал
системен тормоз от страна на ответника - злоупотребявал с алкохол и упражнявал
физическо насилие върху ищцата. Твърди, че ответникът не работи, не полага
грижи за децата и всички грижи и разходи по тях поемала тя. Тъй като изпитвала
трудности в осигуряването на издръжката на децата била принудена след раздялата
да потърси работа извън страната, за да осигуря доходи. Понастоящем работела в
Германия, като машинен оператор в пералня с уговорено възнаграждение от 500,00
лева месечно. Твърди, че фактическата им раздяла датира от началото на м. юни
2017 година, когато след побой върху нея, ответникът е напуснал семейното
жилище и се установил в друг имот на неговите родители. Неколкократно правила
опити да запази семейството, но ответникът не проявявал нужната отговорност
като съпруг и баща, а напротив продължавал да пие и да не работи. Моли съдът да
постанови решение, с което бракът им да бъде прекратен по вина на ответника, да
й бъдат предоставени родителските права върху родените от брака им деца и бъде
определено местоживеенето им при нея, като семейното жилище находящо се в село
Я., Община В., ул. ***,
напуснато от ответника, да се ползвало от нея и децата. На бащата да бъде
определен режим на лични контакти с децата всяка първа и трета събота от месеца
от 9,00 часа до 17.00 часа в неделя - без преспиване, с оглед поведението на ответника.
Моли ответникът да бъде осъден да плаща за малолетните им деца месечна издръжка
в размер на 135,00 лева за детето Л.А.А., сумата 120,00 лева за детето Ю.А.А. и
сумата 120.00 лева за детето А.А.А., платима ежемесечно до 5-то число всеки
месец ведно със законната лихва до окончателното плащане до настъпването на
условия за изменение и прекратяване даването на издръжка, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 23.01.2018 г., както и издръжка за минал период
считано от 01.09.2017 година до 23.01.2018 година съответно на 135,00 лева за
детето Л.А.А., сумата 120,00 лева за детето Ю.А.А. и сумата 120,00 лева за А.А.А..
Не претендира плащане на издръжка за себе си. Желае да бъде възстановена
предбрачната й фамилия „С.“. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът не
депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответника не се явява и
не изпраща представител. Контролиращата страна Д „СП“ Венец, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 14.12.2015 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 17/14.12.2015 г., от длъжностното лице по гражданско
състояние при Кметство село Я., Община В., област Шумен. Преди брака на страните им се раждат три деца – Л.А.А. – родена на ***
г.; Ю.А.А. – роден на *** г. и А.А.А. – родена на *** г.
От
приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 4504/16.03.2018 г., по
описа на ШРС, се установява, че в периода
от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г., ищцата е осигурявана върху среден доход от 500
лв., а ответникът върху 124 лв..
От
приетият по делото Социален доклад на Д ”СП” – Венец,
рег. № 5242/28.03.2018 г., по описа на ШРС, се установява, че децата живеят с майка си в село Я., подпомагани от нейната майка, посещават редовно детска
градина и училище. Жилището
е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно
домакинство. Хигиенно – битовите условия са добри. Майката притежава
необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за детето.
От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля А. Б. – близка на ищцата, се
установява, че непосредствените грижи за децата полага майката, като бащата не
се интересува от тях. Твърди, че страните са разделени от година и половина,
когато ответникът напуснал семейното жилище, същият системно употребява
алкохол, не се грижи за семейството и се дезеинтерерал от децата.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Съдът основава изводите си в тази насока, на
събраните в хода на делото доказателства. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. За да се произнесе по въпроса за вината, на
основание чл. 49, ал. 3 СК, съдът намира, че с поведението си съпругът е
допринесъл за разстройството на брачните отношения и следва да понесе
отговорността за разтрогването на брака. В хода на производството не се събраха
доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е
съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да
обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно родителските права,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и
144 СК.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент децата живеят с майката, която
полага преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред
или които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад
майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата,
като бащата се е дезеинтересувал от тях. Съобразявайки горното, както и
привързаността на децата с майката, тяхната възраст, възможност за обгрижването
и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата
при нея.
На бащата, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на бащата следва да бъде съобразен, както с възрастта на всяко дете, така
и с местоживеенето на бащата. Съдът счита, с оглед поведението на ответника, че
следва на бащата да бъде определен следния режим на лични контакти: всяка
първа и трета събота от месеца от 9,00 часа до 17.00 часа в неделя
- без преспиване.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия,
които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са
разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. С ПМС № 296/30.10.2015 г. е определен праг на
бедност за 2016 г. в размер на 300 лв. месечно. От този размер нагоре следва да
бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991
г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или
другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие
на детето.
Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар
да не може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на
едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че размерът на получаваните от ответника доходи е
под социалния минимум, но независимо от това, бащата е в трудоспособна възраст
и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява
обичайните трудови дейности. По данни от Справка за доходите се установява, че
бащата се осигурява върху средно месечно възнаграждение от 124 лв. Нуждите на
всяко от дедецата, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на
нормалните за възрастта разходи. Децата са съответно Л.А.А. на 10 г., Ю.А.А. на 7 г. и А.на 5 г. За да определи размера на
месечната издръжка за всяко дете, съдът
прецени потребностите съобразно
неговата възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други
консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.
Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат
и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката.
При така
преценените потребности на детето и
възможностите на
страните, съдът определя месечна
издръжка за всяко дете както следва: за
детето Л.А.А., в размер на 250 лв.,
от която бащата следва да заплаща 135 лв.; за детето Ю.А.А., в размер на 200
лв., от която бащата следва да заплаща 120 лв. и за детето А.А.А., в размер на
200 лв. от която бащата следва да заплаща 120 лв., като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено
полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на децата и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният
момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба – 23.01.2018
г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка
„за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се
установи ответникът да е осигурявал издръжка на децата през процесния минал
период – 01.09.2017 г. – 23.01.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба).
За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно
доказване, което същият не е провел в настоящото производство. В хода на
производството се установи, че ответникът в този период не е живял с децата и
не е полагал грижи за тях. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата,
че грижите по отглеждането им са били поети от нея. При тези доказателства
съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез
фактически действия, от страна на ответника за целия период – от 01.09.2017 г.
до 23.01.2018 г., поради което счита, че искът за издръжка за минало време се
явява основателен до претендирания размер от 135 лв. месечно за детето Л., 120 лв. месечно за детето Ю.и 120 лв. месечно за
детето Айнур, или общо 1 787.50 лв. /За 4 м. и 23 дни: за Л.– 643.50, за Ю.- 572
и за А.- 572 лв./
Семейното жилище, находящо се в
село Я., Община В., област Шумен, ***, собственост на родителите на
ищцата, предвид че е напуснато от ответника доброволно, следва да се предостави
на ищцата.
Предвид липсата на спор между
страните, относно фамилното име на съпругата, следва да се постанови решение, с
което след прекратяване на брака, да се възстанови допусне предбрачното си фамилно име „С.“, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
Ищцата не претендира разноски.
В процесния случай оценимите искове са два и при този
изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид,
че е иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса
е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК или 540 лева, а относно
искът, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по –
малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК или 71.50 лева.
Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 611.50 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника,
след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между А.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: *** и
А.А.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сключен
на 14.12.2015 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство
село Я., Община В., област
Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Обявява, че вина за
разстройството на брачните отношения има мъжът, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето Л.А.А., с ЕГН **********,
родена
на *** г., на майката А.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при майката, на основания чл. 127,
ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата А.А.А., ЕГН **********, с детето Л.А.А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00
ч. в неделя – без преспиване, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда А.А.А.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща в полза на детето Л.А.А.,
с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител – А.Р.А., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 135.00 лева (сто тридесет и пет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.01.2018 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето Ю.А.А., с ЕГН **********,
роден
на *** г., на майката А.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при майката, на основания чл. 127,
ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата А.А.А., ЕГН **********, с детето Ю.А.А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00
ч. в неделя – без преспиване, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда А.А.А.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща в полза на детето Ю.А.А.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – А.Р.А., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.01.2018 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето А.А.А., с ЕГН **********,
родена
на *** г., на майката А.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при майката, на основания чл. 127,
ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата А.А.А., ЕГН **********, с детето А.А.А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до
17.00 ч. в неделя – без преспиване, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда А.А.А.,
с ЕГН **********, и адрес: ***, да плаща в полза на детето А.А.А.,
с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител – А.Р.А., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.01.2018 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Осъжда А.А.А.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на малолетните си деца Л.А.А.,
с ЕГН **********, Ю.А.А., с ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.Р.А., с ЕГН ********** сумата от 1 787.50 (хиляда
седемстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева представляваща
издръжка за периода от 01.09.2017 г. до 23.01.2018 г., на основание чл. 149 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в село Я., Община В., област Шумен, ***,
собственост на родителите на ищцата 58, което ответникът е напуснал, на ищцата А.Р.А., с ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име „Събева“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда А.А.А.,
с ЕГН **********, и адрес: ***, да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 611.50 (шестстотин и единадесет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: