Р Е Ш Е Н И Е

550/6.6.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в открито заседание, на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 247/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск предявен от В.А.Г. ***, с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 2017363040060 г., по описа на ДСИ при ШРС.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 24.10.2017 г., по образувано и водено ИД № 2017363040060, по описа на ДСИ при РС - Шумен, получил в качеството на наследник на А.Р.Г., Покана за доброволно изпълнение за сумата 164,18 лв., като 1/12 част от общо 1 970.18 лв., включваща, както следва: 198,03 лв. - неолихвяема сума; 1052.32 лв. - главница; 499.82 - лихви за периода от 15.02.2013 г. до 19.10.2017 г.; 60 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такса в размер на 160.01 лв. по чл. 53 от ТДТ по ГПК в полза на PC – Шумен. Към поканата за доброволно изпълнение бил приложено Изпълнителен лист от 26.03.2013 г., издаден по ЧГД № 442/2013 г., по описа на ШРС, от който установил, че претендираната сума е за консумирана, но неплатена топлоенергия от страна на наследодателя на ищеца, през периода от 01.2011 г. до 09.2011 г., за имот изходящ се в гp. Ш., ***. Твърди се, че въз основа на този Изпълнителен лист на 17.10.2013 г. срещу наследодателя на ищеца било образувано ИД № 222/2013 г., по което било постановено Постановление за прекратяване в сила от 15.04.2016 г., както и че по същото последното извършено изпълнително действие било от 17.10.2013 г. След като се запознал с ИД № 2017363040060/17.02.2017 г., констатирал, че делото с образувано по молба от синдика на „Топлофикация Шумен“ ЕАД. Твърди, че от датата на образуване на ИД - 17.02.2017 г., до получаване на ПДИ - 24.10.2017 г. не бил информиран за наличието на задължение на наследодателя. Счита, че задължението, което се претендира е погасено по давност и взискателят е загубил процесуалната възможност да събере същото по принудителен ред. С молба от 31.10.2017 г. поискал да се преустановят водените срещу него изпълнителни действия по ИД № 2017363040060, поради погасено по давност задължение. Със становище от 05.12.2017 г. съдебният изпълнител отказал ИД да бъде прекратено с аргумент, че задължението не е погасено по давност. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи сума в общ размер на 164,18 лв., представляваща сбор от: сумата 87.69 лв. - представляваща 1/12 част от цялата главница в размер на 1052.32 лв., за консумирана, но не платена топлоенергия за имот находящ се в гр. Ш. ***, през периода от месец 01.2011 г. до месец 09.2011 г.; сумата 76.49 лв. - представляваща 1/12 част от лихви в общ размер 672.85 лв. и разноски в размер на сумата 245.01 лв., от която: 14.42 лв. - представляваща 1/12 част лихва, цялата в размер на 173.03 лв. за периода от 06.03.2011 г. до 04.02.2011 г. и 41.65 лв. - представляваща 1/12 част законна лихва, цялата в размер на 499.82 лв. за периода от 15.02.2013 г. /датата на образуване на ч.гр.д./ до 19.10.2017 г. /датата на ПДИ/; сумата 2.08 лв. - представляваща 1/12 част от сумата 25 лв. – разноски по ГД № 442/2013 г., по описа на ШРС; сумата 5.00 лв. - представляваща 1/12 част от сумата 60.00 лв. разноски за образуване на изпълнително дело. Претендира разноски.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. И. от ШАК, поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена, като в устните състезания и в представени по делото писмени бележки излага подробни мотиви в тази насока. Представител за ответното дружество не се явява. От негово име е подадена молба, с която искът се оспорва, като намира направеното възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно. Счита, че давността е прекъсната на 07.10.2013 г., с подаване на молба за образуване на ИД 20133630400222/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото /Справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за наследниците на длъжника - л. 9 по ИД № 60/2017 г./, еднозначно се установява, че ищецът В.А.Г. е син на А.Р.Г. – починал на 26.04.2014 г., за което е издаден акт № 0433/26.04.2014 г.

На 20.02.2013 г., въз основа на Заявление по чл. 410 ГПК е образувано ЧГД № 442/2013 г., по описа на ШРС, като в полза на „Топофикация-Шумен” ЕАД, срещу А.Р.Г., е издадена Заповед № 291/20.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение /лист 8 по ЧГД № 442/2013 г., по описа на ШРС/, за доставена през периода от месец януари 2011 г. до септември 2011 г. топлоенергия, както следва: за сумата 1 052.32 лв. главница, ведно със законната лихва от 15.02.2013 г. до окончателното плащане; за сумата 173.03 лева - лихва за забава за периода от 06.03.2011 г. до 14.02.2013 г. и за сумата 25 лв. - деловодни разноски. В съобщението за връчване е отбелязано, че Заповедта е получена на 25.02.2013 г. от сина на длъжника със задължение да я предаде /лист 11 по ЧГД № 442/2013 г., по описа на ШРС/. В законоустановения срок длъжникът не е депозирал възражение за недължимост, поради което на 26.03.2013 г. е издаден Изпълнителен лист /лист 12 по ЧГД № 442/2013 г., по описа на ШРС/.

По Молба на кредитора рег. № 3779/04.10.2013 г., въз основа на така издадения Изпълнителен лист от 26.03.2013 г., е образуване на ИД № 222/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, а само искане за извършване на несъщински изпълнителни действия - проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавянето на документи, книжа и др.. По изпълнителното дело от ТД на НАП Шумен е изискана Справка за банкови сметки, декларирани МПС-та и имоти, а от НОИ РУСО гр. Шумен за получавана пенсия от длъжника. От Удостоверение изх. № по-в-3374/11.10.2013 г., по описа на ТД на НОИ Шумен /л. 11 по ИД № 222/2013 г./ се установява, че длъжникът е получавал социална пенсия за инвалидност. С Покана за доброволно изпълнение /л. 12 по ИД № 222/2013 г./ длъжникът А.Р.Г. е информиран за образуваното срещу него изпълнително производство, като е поканен да изпълни задължението си. В Разписка за връчване от 17.10.2013 г. връчителят е отбелязал, че длъжникът прави отказ да получи поканата. С писмо изх. № 726/12.02.2016 г. /л. 22 по ИД № 222/2013 г./, връчено на 15.02.2016 г., съдебният изпълнител е поискал от взискателя да посочи способ за принудително изпълнение. С Молба рег. № 727/18.03.2016 г. /л. 23 по ИД № 222/2013 г./, взискателят е поискал да бъде насрочена дата за опис на движими вещи. С Постановление от 24.03.2016 г. /л. 24 по ИД № 222/2013 г./, ИД № 222/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съобщението за което е връчено на взискателя на 29.03.2016 г., /л. 25 по ИД № 222/2013 г./, а съгласно Разписка от 02.06.2016 г. /л. 28 по ИД № 222/2013 г./, Изпълнителния лист му е върнат, след получена Молба рег. № 1640/02.06.2016 г. /л. 26 по ИД № 222/2013 г./.

По Молба от взискателя рег. № 517/17.02.2017 г. /лист 1 по ИД № 60/2017 г./, въз основа на Изпълнителния лист от 26.03.2013 г., издаден по ГД № 442/2013 г., по описа на ШРС, е образувано ИД № 60/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС, в която е посочен изпълнителен способ - запор върху пенсията на длъжника. По изпълнителното дело е изискана справка от ТД на НАП Шумен за банкови сметки, декларирани МПС-та и имоти на длъжника, както и от НОИ РУСО - Шумен за получаваната от длъжника пенсия. От писмо на ТД на НАП Шумен, рег. № 809/13.03.2017 г. по описа на ДСИ при ШРС /л. 5 по ИД № 60/2017 г./, се установява, че на 26.04.2014 г. длъжникът е починал. По Молба на взискателя рег. № 804/13.03.2017 г. /л. 8 по ИД № 60/2017 г./, на установените наследници на длъжника са изпратени ПДИ /л. 10 - 28 по ИД № 60/2017 г./. С Молба рег. № 1666/18.05.2017 г. /л. 51 по ИД № 60/2017 г./ взискателят посочва изпълнителен способ – опис на движими вещи в жилището, а с Молба рег. № 3005/02.10.2017 г. /л. 52 по ИД № 60/2017 г./ - запор върху трудовото възнаграждение, на ищеца – В. А.Г., като наследника на починалия длъжник - А.Р.Г.. С резолюция върху молбата от 19.10.2017 г. на основание чл. 512 ГПК държавният съдебен изпълнител е наложил искания запор върху трудовото възнаграждение, който е съобщен на работодателя „Крис Ойл 97“, гр. К. на 24.10.2017 г., съгласно Известие за доставяне /л. 53 по ИД № 60/2017 г./

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск за оспорване на изпълнението уреден в чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право, като длъжникът би могъл да търси защита по този реда и относно „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, какъвто е и настоящият случай. Надлежни страни по това оспорване са само носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/. Действия на съдебен изпълнител не могат да бъдат оспорвани чрез отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, а само по реда на обжалването предвиден в чл. 435 ГПК /в този смисъл е Опр. № 313/25.03.2011 г., по ЧТД № 157/2011 г., II т. о./.

Специфична предпоставки за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в частност след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК (т. е. влизане в сила на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК). Такъв факт е бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, което поражда за длъжника потестативното право да се позове на погасяване на искането за принудително осъществяване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. В настоящият случай наследникът на длъжника, имащ качеството ищец в настоящото исково производство, се позовава само на такъв факт, като твърди и се домогва да докаже, че взискателят, имащ качеството на ответник, който е имал възможността на действа, с оглед защита на интересите си, не е сторил това след изтичане на определен срок, поради което е лишен от правото да търси изпълнение по принудителен ред.

По общо правило бездействието на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване на искането за принудително осъществяване - изсрочва искането към органите за правна защита /съд, арбитраж, съдебен изпълнител, данъчна администрация/ да постановят решение или да приведат съдебно решение в изпълнение. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице по принцип с възражение, направено пред орган за правна, да погаси правото на иск или на принудително изпълнение на оправомощеното лице. Следователно погасителна давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води до загуба на едно право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото, т. е погасява се само възможността за правна защита. В основата на погасителна давност като правен институт, стои предположението, че носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му (отказал се от него), щом като в продължителен период от време не търси помощта от правозащитен орган.

В гражданското право „давността“ е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа - давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска) Фактическият състав на института „погасителна давност“ включва 3 елемента: 1/изтичане на определен от закона срок; 2/бездействие през този срок на носителя на субективно право; 3/волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.

Волеизявлението на длъжника е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право /чл. 120 ЗЗД/. Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и приложи погасителната давност по своя инициатива

По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза ПД може да се осъществи само като възражение срещу предявен от носителя на субективното право (кредитора) иск или предприети от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение (привеждане в изпълнение на ИЛ). По изключение, както е в процесния случай, правото на длъжника може да се осъществи чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК поради непредприети от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство.

Специфичните особености на института „погасителна давност“ в изпълнителното производство са, както относно началото и продължителността, така и относно теченето /спиране, прекъсване, прекратяване/ на давностния срок.

В общия случай началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебно решение - съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебно решение влезе в сила почва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. В хипотезата когато правото е установено със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно началото и продължителността на давностния срок в изпълнителното производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника, проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение - в тази хипотеза новата давност почва да тече от влизането в сила на това съдебно решение и е 5 г.. При липса на възражение от длъжника и след изтичане на срока за това, както е в настоящия случай, издадената Заповед за изпълнение влиза в сила, но заповедното производство няма установително действие за съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на ИЛ също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен лист. Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Не е допустимо тълкуване analogia legis относно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Това е логично предвид изводите в ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК, че предприемането на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД са обвързани с реализацията на конкретен изпълнителен способ в рамките на висящия изпълнителен процес, но стеснява обхвата на този принцип и обвързва защитата на кредитора единствено с действията в рамките на висящ изпълнителен процес.

В процесния случай се претендират парични вземания на топлофикационно дружество, за доставена през периода от месец януари 2011 г. до септември 2011 г. топлоенергия, които са „други периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което за тях е приложим специалният давностен срок от 3 г. /в който смисъл са разясненията в мотивите на ТР № 3/18. 05.2012 г., ТД № 3/2011 г., ОСГТК/, изтекъл м. септември 2014 г., ако не са налице предпоставките за спиране или прекъсване на давността.

След отмяна на ППВС № 3/1980 г. по отношение спирането на погасителната давност генералният извод в ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК, е че по време на изпълнителния процес давността не се спира. Относно прекъсването на погасителната давност по общо правило основанията са: 1/признаване на субективното право от длъжника - чл. 116, б. "а" ЗЗД; 2/предявяване на иск или възражение - чл. 116, б. "б" ЗЗД; 3/предприемане действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Последица от прекъсването на ПД е, че започва да тече нова давност, т. е. възобновява се съответният давностен срок – общ, специален или особен.

Предвид, че ищецът в настоящото производство и неговият наследодател длъжникът - А.Р.Г. не са признали вземането на кредитора, както и че иск от кредитара не е предявен, то в случая хипотезите за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. "а" и чл. 116, б. "б" ЗЗД са неприложими.

Хипотезата по чл. 116, б. "в" ЗЗД“, съгласно която давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес - тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването.

В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК се подчертава, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Давността по време на висящото ИД се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)…”. Въз основа на горепосочената конструкция се посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ за давността ефект. Това са: 1/насочване на изпълнението чрез налагане на запор; 2/насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана; 3/присъединяване на кредитора; 4/възлагане на вземане за събиране или вместо плащане; 5/извършване на опис и оценка на вещ, 6/назначаване на пазач; 7/насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10 ОСГТК се поставя акцент и върху молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Искането също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. Следователно трябва да се приеме, че е необходимо двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази конструкция може да се обясни като се признае ретроактивен ефект на действията на съдебния изпълнител спрямо искането на взискателя. Може да се направи обобщаващ извод, че водещ критерий за преценка кое точно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва давността е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителен способ. Давността се прекъсва, както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото. Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, при което не е необходимо наличието на искане от взискателя, за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността. Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

В изпълнителното производство не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на ИД; изпращането и връчването на ПДИ; извършване на несъщински изпълнителни действия - проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга; извършване и плащане въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изброяването е неизчерпателно и трябва да се тълкува ведно с ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, където е посочено, че не прекъсват давността подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение и Молба за издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл Заявлението по чл. 410 ГПК от 20.02.2013 г., с обективираната в него Молба за издаване на изпълнителен лист и самото издаване на Изпълнителен лист от 26.03.2013 г., не са прекъснали теченето на давността. В настоящия случай особено внимание следва да се обърне на обстоятелството, че по Молба на кредитора от 04.10.2013 г., въз основа на така издадения Изпълнителен лист от 26.03.2013 г., е образуване на ИД № 222/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС. Съгласно разясненията ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10 ОСГТК, образуването на изпълнително дело не прекъсва давността. Тук се има предвид действието на съдебния изпълнител, което се обективира в Постановление. Подаването на Молба от кредитор със съдебно потвърдено вземане е предпоставка за образуване на делото, но самото образуване е процесуално действие, на съдебния изпълнител, който действа в качеството си на процесуален орган. Това налага извода, че подаването на редовна Молба за образуване на ИД съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия с прекъсващ ефект, която е уважена от съдебния изпълнител, прекъсва давността. В процесния случай в Молбата на кредитора рег. № 3779/04.10.2013 г., не се съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия с прекъсващ давността ефект. Такъв валиден изпълнителен способ е посочен едва в Молба рег. № 727/18.03.2016 г., в която взискателят е поискал да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, но предвид, че междувременно /на 04.10.2015 г./ двугодишният срок за перемиране на изпълнението е изтекъл, то с Постановление от 24.03.2016 г., ИД № 222/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложеното налага извода, че Молбата на кредитора от 04.10.2013 г., по която е образувано ИД № 222/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, не е прекъснала давността и до м. септември 2014 г., когато е изтекъл давностния срок извършените по това производство изпълнителни действия, като: изискани от ТД на НАП Шумен и НОИ РУСО гр. Шумен и получени Справки за банкови сметки, декларирани МПС-та, имоти и доходи /пенсия/, както и изпращане на Покана за доброволно изпълнение до длъжника А.Р.Г., са несъщински с непрекъсващ давността ефект. Установеното налага извода, че образуването, по Молба от взискателя рег. № 517/17.02.2017 г., на ИД № 60/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС, в която е посочен валиден изпълнителен способ с прекъсващ давността ефект - запор върху пенсията на длъжника, е след изтичане на давностния срок, поради което и искът с правно основание чл. 439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на делото на ищеца се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което следва да се присъдят в претендирания размер от 300 лева, са което има приет списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено по предявения от В.А.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, против “Топлофикация-Шумен” ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 62А, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, че не дължи на ответника, в качеството си на наследник на А.Р.Г., сумата 164.18 лв. (сто шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки) по ИД № 2017363040060, по описа на ДСИ при РС - Шумен, като 1/12 част от общо 1 970.18 лв., включваща, както следва: сумата 87.69 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща 1/12 ид. ч. от сумата 1052.32 лв. за консумирана но незаплатена топлоенергия за имот находящ се в гр. Шумен, ул. „Деде агач“ № 6, вх.4, ап.10 за периода от месец януари 2011 г. до месец септември 2011 г. и сумата 76.49 лв. (седемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща 1/2 ид.ч. от сумата 917.86 лв. разноски и 672.85 лв. лихви, както и разноски по заповедното производство и изпълнителното производство.

Осъжда “Топлофикация-Шумен” ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 62А, да плати на В.А.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 300.00 (триста) лева направени деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: