Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 249/2018 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът "ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, излага, че по ч.гр.д.№3487/2017 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Е.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***. Ответникът, по реда на чл.414 от ГПК, подал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че на 28.08.2003 г. между ответника и „Юробанк И Еф Джи“ АД /предишно наименование „Българска пощенска банка АД/, ЕИК ***е сключен договор за кредитна карта BG Еuroline, по който договор, поради неплащане в срок на задълженията на ответника, вземането на банката е станало предсрочно изискуемо. На 15.11.2007 г. банката е прехвърлила горепосоченото вземане на ищеца. Длъжникът бил уведомен за настъпилата цесия, като на 28.03.2013 г. е сключил с ищцовото дружество споразумение, в което е признал задължението си. Със същото споразумение страните са се договорили ответникът да изпълни задължението си на вноски, с определени падежи. Длъжникът не изпълнил и това споразумение, поради което дългът му станал предсрочно изискуем, считано от 27.04.2013 г. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 1 560.20 лева, представляваща главно задължение по сключен на 28.03.2003 г. между „Юробанк И Еф Джи“ АД, ЕИК *** и ответника договор за кредитна карта BG Еuroline, което вземане е прехвърлено на ищеца; 476, 32 лева, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 17.11.2014 г. до 20.11.2017 г., които суми се претендират и въз основа на сключено между страните споразумение от 28.03.2013 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В първото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се явява в съдебно заседание, като не изпраща и представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ размер на 749, 20 лева /160,73 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 588,47 лева, разноски, извършени в исковото производство/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на "ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 1 560.20 лева /хиляда петстотин и шестдесет лева и двадесет стотинки/, представляваща главно задължение по сключен на 28.03.2003 г. между „Юробанк И Еф Джи“ АД, ЕИК *** и ответника договор за кредитна карта BG Еuroline, което вземане е прехвърлено на ищеца; 476, 32 лева /четиристотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 17.11.2014 г. до 20.11.2017 г., които суми са и въз основа на сключено между страните споразумение от 28.03.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2027 от 21.11.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 3487/2017 г. по описа на Районен съд Шумен.

ОСЪЖДА Е.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на "ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в общ размер на 749, 20 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, от която 160,73 лева, разноски, извършени в заповедното производство и 588,47 лева, разноски, извършени в исковото производство.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: