Р Е Ш Е Н И Е
709/16.7.2018г.
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№253 по описа за
2018 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба
до съда ищецът “ХЕРТИ” АД (публично дружество), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.Г.З., в качеството му
на главен изпълнителен директор, излага, че имал с ответника „АРОНТ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Х.Х., ЕГН **********, установени
търговски отношения, като ищецът доставял на ответника стоки, основно
алуминиеви капачки. Ответникът имал задължение към ищеца за цена на доставена
му стока в размер на 7 500 лева. Стоката била доставена на ответното
дружество с куриерска фирма през месец декември 2016 г. Ответникът заплатил
част от продажната цена, равняваща се на 1 500 лева, като останал задължен
за остатъка. Ищецът бил изпращал напомнителни писма на дружеството за
изпълнение на задълженията му, но последното не се отзовало. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди
ответника да му заплати сума в размер на 6 000 лева,
представляваща остатък от продажна цена на стока, за която сделка
е съставена фактура №32383/19.12.2016 г., както и сума в размер на 750.00 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 20.12.2016 г. до
25.01.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на настоящата молба до окончателното ѝ
изплащане. Претендира и разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не
представя писмен отговор. В проведените открити съдебни заседания не се явява
представител, който да изрази становище по исковете.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетите по делото доказателства,
че между двете търговски дружества са съществували търговски отношения, по
силата на които ищецът доставял на ответника стоки, като последният от своя
страна поел задължението да заплаща цената на стоките. Видно от представените
по делото писмени доказателства /кореспонденция между страните по електронна
поща, фактура №32383/19.12.2016 г./, през месец декември 2016 г. ответникът е
поръчал на ищеца доставка на стоки на обща стойност от 7 500 лева. За тази
търговска сделка ищецът е съставил фактура №32383/19.12.2016 г. В същият
документ е отразен срок за плащане на задължението- 19.12.2016 г. От
изготвеното заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, се установи, че процесната фактура е осчетоводена от дружествата,
като доставката на стоките по фактурата е отразена в ДДС регистрите, съобразно
изискванията на закона, като ответното дружество е ползвало право на данъчен
кредит. В заключението ВЛ посочва, че ответникът е извършил плащане по
фактурата в размер на 1 500 лева, като остатъкът от задължението се
равнява на сума от 6 000 лева.
Предвид
изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че през
процесния период между страните са съществували търговски взаимоотношения,
основаващи се на валидно сключвани договори за търговска продажба на стоки,
като ищецът е имал качеството продавач на стоките, а ответникът- купувач. Съгласно
диспозитивното правило на разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати уговорената цена
при предаване на стоката или документите, даващи му право да я получи. Съобразно
събраните по делото доказателства и непротиворечивите изявления на страните,
съдът стигна до извода, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на
ответника уговорените стоки, като за ответника е възникнало задължението да
заплати тяхната цена. От заключението по извършената ССЕ, безспорно се
установи, че ответникът е останал задължен за част от цената на доставена му
стока, възлизаща на сума от 6 000 лева. Ето защо заключава, че главният
иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.
По
отношение акцесорната претенция, с правно основание чл.86 от ЗЗД, доколкото се
установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86
от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. В
настоящата хипотеза срокът за изпълнение на задължението на ответника е
определен, поради което и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД заключава,
че длъжникът изпада в забава след изтичане на уговорения срок за плащане,
/падежът на задължението е отразен във фактурата/. По делото бе установено, че
ответникът не е изпълнил задълженията си на падежа, поради което е изпаднал в
забава. С оглед на гореизложеното и съобразно текста на чл.162 от ГПК, заключава,
че размерът на обезщетението за забавено изпълнение, изчислен върху посоченото
по- горе главно задължение, за процесния период /от 20.12.2016 г. до 25.01.2018
г./, се равнява на сума от 750.00 лева. За да изчисли размера на обезщетението
за забавено плащане съдът използва общодостъпните електронни калкулатори,
намиращи се в интернет пространството. Ето защо, предвид установената
изискуемост на вземането на ищеца и оттук забавата на длъжника и акцесорната
претенция за присъждане на мораторно обезщетение е изцяло основателна и
доказана, и следва да се уважи. Следва да се уважи и претенцията за присъждане
на обезщетение върху главното задължение, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на главницата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от
него деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 370.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„АРОНТ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Х.Х., ЕГН **********, да заплати на “ХЕРТИ”
АД (публично дружество), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от З.Г.З., в качеството му на главен изпълнителен директор,
сума в размер на 6 000 лева /шест хиляди лева/,
представляваща остатък от продажна цена на стока, за която сделка
е съставена фактура №32383/19.12.2016 г., както и сума в размер на 750.00 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за забава, считано за периода от 20.12.2016 г. до 25.01.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на настоящата молба- 25.01.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сума в размер на 370.00 /триста и седемдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: