Р Е Ш Е Н И Е

410/2.5.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 254 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.327, ал.1 от ТЗ.

Производството е образувано въз основа на искова молба от “Херти“ АД с ЕИК 127631592 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от З.Г.З., чрез адв. С.С.от ШАК, съдебен адрес ***, пл.*** срещу „Хеброс - Винпром“ ЕАД с ЕИК 112112563 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р.П.Ц..

В исковата молба се сочи, че страните били в търговски отношения помежду си по повод на доставка от страна на ищеца на ответника на стоки, основно капачки, необходими за запечатване на бутилки с алкохолни напитки. В тази връзка на ответника били доставени два вида капачки – жълт РСО – 6206 и червен РСО 6208. За продажбата били оформени фактури № 4647/14.03.2013г. и № 5332/10.12.2013г. всяка на стойност 1 798.34 лв., с включена такса продуктова такса за кашони и чували. Капачките били доставени чрез куриерски фирми. За нуждите на счетоводното приключване през 2016г. ищеца изпратил искане от 20.01.2017г. до ответника да потвърди вземането, като в отговор ответника изпратил на 30.01.2017г. потвърждение за вземане общо от 4 794.64 лв., включващо вземането и по двете фактури в общ размер на 3 596.68 лв. Вземането към момента не било заплатено, което обосновавало и правния интерес на ищеца да води настоящото производство. В заключение се моли съда да постанови решение за осъждането на ответника за заплащането на ищеца на горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

С исковата молба е направено и особеното искане за допускане на обезпечение на предявения иск, като съдът е допуснал такова чрез последователно налагане на запор върху банковите сметки на ответника с Определение № 221 от 25.01.2018г., като обезпечителната заповед е издадена на 26.01.2018г.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответното дружество, като ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. С.С.от ШАК, който поддържа исковата молба и моли иска да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Претендират се и разноските в производството.

В съдебно заседание за ответника не се явява представляващия, не изпращат представител, не депозират и становище в хода на делото.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че страните били в трайни търговски отношения помежду си, по повод закупуване от страна на ответника на стоки, произвеждани от ищеца.

На 14.03.2013г. по силата на сключен между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, дружеството ищец продало на ответника капачки в червен и жълт цвят, общо 120 броя на обща стойност 1476 лв. без ДДС. При продажбата били начислени и продуктови такси кашони и чували на стойност общо 22.62 лв. без ДДС. За продажбата била съставена фактура № 0000004647/14.03.2013г., която била на стойност 1498.22 лв. без ДДС и 1798.34 лв. с включен данък добавена стойност.

Видно от представената по делото фактура № 0000005332/10.12.2013г. (стр.8 от делото), по силата на сключен между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, дружеството ищец продало на ответника капачки в червен и жълт цвят, общо 120 броя на обща стойност 1476 лв. без ДДС. При продажбата били начислени и продуктови такси кашони и чували на стойност общо 22.62 лв. без ДДС. Стойността на фактурата без ДДС била отново 1498.22 лв., а с ДДС била в размер на 1798.34 лв.

От разменена между страните кореспонденция се установява, че ответника признава за задължения към „Херти“ АД в размер на 4 794.64 лв. към дата 31.12.2016г., измежду които и задълженията по процесните две фактури.

От заключението по назначена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че няма плащане по двете фактури, като са отразени в ДДС регистрите и от двете фирми. Ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Размерът общо на неплатеното задължение е в размер на 3 596.68 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като въз основа на нея се формират следните правни изводи:

По отношение на основателността на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ: Обект на доказване в настоящото производство е сключването и съществуването на договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото задължение. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ е консесуален. Доколкото договорът за продажба е и неформален, то писмената форма не е условие за неговата действителност. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената. Фактурата също се приема за доказателство, установяващо договора за търговска продажба, когато съдържа в себе си всички необходими елементи от съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването ѝ в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са все обстоятелства, имащи значение за установяване на продажбеното правоотношение, във връзка с което фактурата е издадена. В този смисъл е решен принципния въпрос за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и оттам основание за плащане на уговорената цена по него - Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 454/2008г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.№ 593/2009г. II т.о., Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС, по т.д. № 206/2012г. I т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. на ВКС по т.д.№ 588/2010г. II т.о. и други. В настоящия случай фактурата съдържа всички изискуеми реквизити на чл.7, ал.2 от Закона за счетоводството – дата и място на съставяне, данни за дружествата, вид и количество на стоката, стойност на сделката, начин на плащане (в брой и по банков път). Макар и неподписана от купувача по договора издадената фактура служи за доказателство за възникване на облигационно правоотношение между страните, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В този смисъл е Решение № 47 от 08.04.2013г. на ВКС по т.д.№ 137/2012г. II т.о.

От неоспореното заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, като ответникът е включил фактурите в справките си декларации по ЗДДС и в Дневника за продажби за процесните периоди и е ползвал данъчен кредит по тях. Поради това съдът намира, че съставените фактури доказват по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение между страните по повод на търговската продажба, като това обстоятелство не се оспорва и от страните по делото.

Налице и е извънсъдебно признание на задълженията, предвид представено по делото писмо от ответника, с което признава задълженията си към 31.12.2016г.

Предвид гореизложеното, предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При преценката на искането за заплащане на претендираните от ищцовото дружество разноски и предвид изхода на делото, съдът намира, че разноските в общ размер на 324 лв., от които 144 лв. дължима държавна такса и 180 лв. възнаграждение за вещото лице. Разноски в размер на 40 лв. за допуснато обезпечение не следва да се присъждат, предвид, че не се дължи държавна такса по допуснато обезпечение в хода на висящо производство и тази сума следва да се върне на вносителя при направено искане от негова страна.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „ХЕБРОС - ВИНПРОМ“ ЕАД с ЕИК 112112563 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р.П.Ц. да заплати на “ХЕРТИ“ АД с ЕИК 127631592, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от З.Г.З., чрез адв. С.С.от ШАК сумата от 3 596.68 лв.(три хиляди петстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) представляваща задължение за плащане на продажна цена по договори за търговска покупко-продажба на стоки, за които са съставени фактура № 0000004647/14.03.2013г. и фактура № 0000005332/10.12.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.01.2018г. до окончателното ѝ плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Хеброс Винпром“ ЕАД с ЕИК 112112563 да заплати на “Херти“ АД с ЕИК 127631592 сума в общ размер на 324 лв. (триста двадесет и четири лева), представляващи заплатени от ищеца деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: