Р Е Ш Е Н И Е

153/23.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №273 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Л.А.Д., ЕГН**********,*** и Н.М.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, пл.„***“ №12, ет.3, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят Н.М.Д. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.Г.Б. от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителката Л.А.Д. в съдебно заседание също се явява лично, като също поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Л.А.Д. и Н.М.Д. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 25.09.1998 год. в гр.Тула, Руска федерация, като впоследствие в гр.Шумен бил издаден Акт за граждански брак №0367/07.10.1998 год. От брака си имали родено едно дете – П. Н. М., с ЕГН**********, родено на *** год., което към настоящия момент е непълнолетно. Двамата живеели в семейно жилище, придобито по време на брака в режим на СИО, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №15, ет.3. Последното за в бъдеще ще се ползва от молителката и детето. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. В постигнатото споразумение страните са се договорили, след прекратяване на брака молителят да извърши ремонт на семейното жилище на стойност 8000 лева, както и да заплаща дължимите за същото консумативни разходи за ел.енергия, вода, кабелна телевизия, интернет и газ за период от една година, считано от влизане на решението в сила до размер не повече от 150 лева месечно. По отношение на останалите, придобити по време на брака в режим на СИО движими вещи и недвижими имоти заявяват, че същите ще бъдат поделени от тяхна страна извънсъдебно. Двамата нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка. Желаят молителката да запази брачното си фамилно име Д..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Пълномощно, Свидетелство за сключен брак №310934, Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за сключен граждански брак от 04.12.1998 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 29.01.2018 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Л.А.Д. и Н.М.Д. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил пълния размер на определената държавна такса, поради което не се налага доплащане. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от съпрузите поравно.

Молителят Н.М.Д. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на дето П. в размер на 144 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В същото време молителката дължи държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество в общ размер на 196 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. При определяне размера на дължимата държавна такса съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Л.А.Д., ЕГН**********,*** и Н.М.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, пл.„***“ №12, ет.3, за който е издаден Акт за граждански брак №0367/07.10.1998 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л.А.Д. и Н.М.Д. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – П. Н. М., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Л.А.Д., ЕГН**********, на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете - П. Н. М., с ЕГН********** се предоставят на майката Л.А.Д., ЕГН**********, като бащата Н.М.Д., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с приспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, два дни за Коледа и два дни за Великден.

ІІІ. Бащата Н.М.Д., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете П. Н. М., с ЕГН**********, действащо със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Л.А.Д., ЕГН********** в размер на 200 /двеста/ лева месечно, платими до 30-то число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №15, ет.3, придобито по време на брака в режим на СИО се предоставя за ползване на молителката Л.А.Д. и детето.

V. След прекратяване на брака молителката Л.А.Д. запазва брачното си фамилно име Д..

VІ. Молителят Н.М.Д., с ЕГН********** се задължава след прекратяване на брака в срок до 30.09.2018 год. да извърши ремонт на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №15, ет.3 на стойност 8000 лева /осем хиляди лева/.

VІІ. Молителят Н.М.Д., с ЕГН********** се задължава след прекратяване на брака в период от една година, считано от влизане на решението в сила да заплаща консумативните разходи за семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №15, ет.3, включващи разходи за ел.енергия, вода, кабелна телевизия, интернет и газ в размер не по-голям от 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно.

VІІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

IX. Молителите декларират, че придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти ще бъдат поделени извънсъдебно.

Х. Направените по делото разноски се поемат от молителите поравно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е заплатена изцяло от страните.

ОСЪЖДА Н.М.Д., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 144 лева /сто четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Л.А.Д., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 196 лева /сто деветдесет и шест лева/, представляваща държавна такса върху стойността на полученото имущество, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: