Р
Е Ш Е Н И Е
1036/23.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при
секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 312/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника юриск. С.,
против Е.Х.О. ***, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединение, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, положителни
искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски заем, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, за което има образувано
заповедно производство - ЧГД № 2877/2017 г., по описа на РС Шумен, като по реда
на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, с правно основание, както следва: по чл. 33 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и цена 6 555.12 лева –
главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-11330037/25.06.2015 г.; по чл. 33 вр. чл. 24 вр. чл. 19
ЗПК вр. чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и цена 5 857.05 лева –
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.09.2016 г. /първата неплатена погасителна
вноска/ до 05.07.2020 г.
/последна падежна дата от договора/; по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД и цена 623.40 лева – мораторна лихва върху сбора
от главницата и възнаградителната лихва, за периода от 05.10.2016 г. до
11.09.2017 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането,
от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до окончателно плащане.
В условията на евентуалност, ако установителният иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са
предявени искове за осъждане на ответника да плати на ищеца претендираните
суми. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с Договор №
PLUS-11330037/25.06.2015 г. на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 7 000.00
лв. и сума за застраховка в размер на 1 680.00 лв. Сумата била усвоено по
начин, уговорен в чл. 1 от договора, което ответникът удостоверил с полагането
на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл. 3 от
договора, за ответника възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни
вноски - всяка по 289.11 лв., които вноски съставлявали на връщане на
главницата и плащане на оскъпяване в размер на годишен процент на разходите -
47.11% и годишния лихвен процент - 37.21%, посочени в параметрите на договора.
На 05.09.2016 г. длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита, като
към тази дата били погасени 13 месечни вноски. Ищецът счита, че на основание
чл. 3 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер. Претендира
дължимият остатък да е в общ размер на 12 412.17 лв., представляващ 47 броя
вноски дължими за периода от 05.10.2016 г. до 05.07.2020 г., от който 6 555.12
лева – главница и 5 857,05 лв. - възнаградителна лихва. Твърди, че до ответника
била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която вземането било изрично
обявено за предсрочно изискуемо.
Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 2877/2017 г., по описа на РС Шумен, като на ищеца била
издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 6 555.12 лв.
- главница по кредита; 5 857.05 лв. - възнаграднтелна лихва за периода от
05.09.2016 г. до 05.07.2020 г.; 623.40 лв. – мораторна лихва за периода от
05.10.2016 г. до 11.09.2017 г., както и законна лихва върху претендираните суми
от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане. В условията на
евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея са изпратени на ответника. Тъй като не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК му е
назначен особен представител, който в законово установения едномесечен срок е подал
писмен отговор. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че
длъжникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди завеждане на
заповедното производство. Прави изрично изявление, че не възразява съдът да се
произнесе по неравноправни клаузи в договора относно лихвите.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове. Във връзка с
направените, с отговора на исковата молба, оспорвания относно ненадлежното
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, намира, че при уговорен срок за
връщане на заетата сума и уговорената лихва, на падежа на задължението заемателят
следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва, както и
че тези клаузи не противоречат на добрите нрави. Поканата била изпратена на
адреса, който е бил деклариран в договора, а съгласно същия, всички изявления на
кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора. Моли исковете да бъдат уважени. В условията на
евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да бъде прието, че е предявен
осъдителен иск за същите суми, като бъде прието, че същият има характер на
изявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия
на ответната страна.
Ответникът в съдебно
заседание поддържа отговора. Във връзка с направените възражения по делото е приета
съдебно-икономическа експертиза.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност
и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното
ЧГД № 2877/2017 г., по описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед № 1674/27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Е.Х.О. да плати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД следните суми: 6 555,12 лева (шест хиляди петстотин петдесет и пет
лева и дванадесет стотинки) - главница по Договор за потребителски заем с №
От приетия по
делото Договор за потребителски паричен кредит №
Съгласно Погасителен
план обективиран в Договора за кредит страните са се споразумели предоставените
суми по заема и застрахователна
премия да бъдат погасени на 60 бр. равни погасителни вноски, всяка в размер на
289.11 лева, първата с падеж 05.08.2015 г., а последната с падеж 05.07.2020 г.
Всяка месечна
погасителна вноска включва, според чл. 2 от Договора, компонента за погасяване
сумата за застрахователната
премия в размер на 1 680.00 лв., разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения в поле „Брой погасителни вноски“ – 60 и компонента за погасяване на
главницата по заема, ведно с надбавка покриваща разноските и добавка
съставляваща печалба на кредитора, като е посочен годишен процент
на разходите – 47.11 % и лихвен процент –37.21 %. - чл. 2 и Раздел „Параметри и
условия“ в Договора.
Съгласно чл. 4
от Договора, погасителните вноски трябва да бъдат платени не по-късно от
определените дати, наречени „падеж“ и посочени в Раздел „Погасителен план“ –
пето число на съответния месец..
Според
уговореното между страните в чл. 5, изр. 2 от Договора, при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Според чл. 10 от
Договора, всички изявления на кредитора, отправени към длъжника, се считат
узнати, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до адрес
на електронна поща, или съобщени по телефон, посочени от длъжника в договора
при кандидатстване/усвояване на кредита.
От приетото по делото
Извлечение от банковата сметка /л. 21 - 27/, се установява, че по счетоводни
записвания по кредит №
С „Последна
покана“ от 07.02.2017 г. /л. 28/, ответникът уведомява, че поради преустановени
на 05.09.2016 г. плащания на вноски по договора, вземането е обявено за предсрочно
изискуемо, както и за размера на дължимите към тази дата суми. Доказателства
тази покана да е изпратена до ответника или да е доставена на адрес посочени от
длъжника в договора, не са представени.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че по
потребителския кредит непогасената главница е общ размер на 6 695.12 лева, от
която: 6555.12 лева – главница по кредита и 140 лева главница по застраховка
кредит. Вещото лице установява, че по процесния договор, при ищеца са отразени
постъпили плащания в общ размер на 3 902.42 лева, както и, че е начислена
възнаградителна лихва в общ размер на 5 857.05 лева за периода от 05.09.2016 г.
до 05.07.2020 г. От заключението се установява, че след 30.01.2018 г. датата на
депозиране на исковата молба няма отразени плащания в счетоводството на ищеца
от страна на ответника по процесния договор за кредит.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмен доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени
поотделно и в съвкупност, извежда следните
правни изводи:
Предявените по реда чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК положителни установителни искове са процесуално
допустими с оглед подаването на исковата молба в предвидения от закона
преклузивен едномесечен срок, идентичността им със заявеното вземане и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, установимо от приложеното по ЧГД №
2877/2017 г., по описа на РС - Шумен. Предмет на предявените искове е
установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение. Следователно
произнасянето по основателността на предявените искове е предпоставено
от изследване на предпоставките за валидност на издадената Заповед за
изпълнение, една от които е вземането по кредита да е установено,
изискуемо и подлежащо на изпълнение. В този смисъл в тежест на ищеца, по
пътя на пълно и главно доказване, е да установи настъпила изискуемост на вземането
си срещу длъжника – ответник, преди подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В уредбата на
заповедното производство издаването на Заповед за изпълнение не е изрично
предпоставено от изискването вземането да е изискуемо (за разлика от Закона за
гражданското съдопроизводство /отм./), но предвид, че целта на заповедното
производство е да се създаде изпълнително основание, то е несъмнено, че
вземането трябва да е изискуемо - когато вземането не е изискуемо, кредиторът
не може да иска доброволно изпълнение, а още по-малко принудително изпълнение.
В този смисъл, предмет на Заявлението могат да бъдат само изискуеми вземания и
заявителят трябва да изложи твърдения в тази насока. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която съдът разглежда
Заявлението в разпоредително заседание и издава Заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави. При наличие на доказателства, че вземането не е изискуемо издадената Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по арг. чл. 411, ал. 2 ГПК би противоречала на
закона.
В процесният
случая ищецът – заявител в заповедното производство се позовава на уговорена
между страните предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита, която да
настъпи в зависимост от обстоятелства, предвидени в Договора за кредит - упражняване
правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем като отправи изявление
до длъжника, което се счита за узнато с изпращането и доставянето му на адрес, посочен
от длъжника в договора при кандидатстване/усвояване на кредита. Следователно
налице е хипотезата, при която предсрочната изискуемост е поставена в
зависимост от упражняване правомощието на кредитор да обяви кредита за
предсрочно изискуем. При тази хипотеза вземането става изискуемо не само с
неплащането, но и след като кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Това обстоятелство следва да се удостовери от кредитора с
документи: покана до длъжника, изпратена и получена преди иницииране на
заповедното производство.
С подаването на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си
да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението,
че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от Заявлението не се
връчва. Длъжникът узнава за допуснатото изпълнение с връчването на Заповед за
изпълнение - чл. 411, ал. 3 ГПК, поради което задължението за остатъка от
кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. Предпоставките по чл. 411 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение
са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи
употребата на минало страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта. Предмет
на делото по установителния иск е вземането, произтичащо от договор за кредит,
в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. В този смисъл е
ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 18 ОСГТК.
Представените от
ищеца доказателства: Договор за потребителски паричен кредит №
Специфична
последица от влизането в законна сила на Решение на първоинстанционен съд, с
което се отхвърля иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е обезсилване на издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Обезсилването на издадената Заповед за изпълнение е
по-скоро технически въпрос, свързан с необходимостта да се приключи и архивира
заповедното производство - от гледна точка на длъжника е безразлично дали и
кога Заповедта за изпълнение ще се обезсили, след като така или иначе въз
основа на нея не може да се изпълнява. Законодателят е предвидил изрично
обезсилване на Заповед за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 5 ГПК, ако
заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Разрешението за обезсилване
на заповедта по чл. 415, ал. 5 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе
в сила съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение. В разпоредбата на чл.
422, ал. 3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането - изпълнението се прекратява. При издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като
изпълнение не се провежда до влизане в сила на Заповедта за изпълнение.
Отхвърлянето на иска за установяване съществуването на вземането препятства
влизането в сила на Заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е
образувано изпълнително производство, влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния
иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. По тези
съображения при отхвърляне, с влязло в сила решение, на установителния иск предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК Заповедта за изпълнение не
подлежат на обезсилване. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г.,
13, хип. 1 ОСГТК.
Относно първоначално обективно съединените осъдителни
искове, предявени в условията на евентуалност: ако установителният иск, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ответникът да бъде осъден да плати
същите суми, като ищецът иска да бъде прието, че исковата молба има характер на
изявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис.
По общо правило ищецът може да предяви, по
реда на чл. 210 ГПК, при условията на първоначално обективно съединените, заедно с установителен
иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането, за което му е била издадена
заповед за
изпълнение, като евентуален и осъдителен иск ако са налице условията за
приемането им за съвместно разглеждане, но за друго вземане (обезщетение за
забава, неустойка по същото правоотношение или друго вземане срещу същия
ответник, чиито източник е различен).
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД
№ 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. По аргумент от противното ако предявеният
осъдителен иск е за същото вземане, то е недопустимо съвместното му
разглеждане. Съображенията за това с следните: С разпоредбата на чл. 416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз
основа на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на
отразеното в съдържанието на заповедта парично задължение. След издаване на
заповедта по чл. 410 ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от
предявяване на осъдителен
иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение,
включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл. 414 ГПК.
Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане на заповед
за изпълнение
в сила и наред с това поражда необходимост от защита
на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор
относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът
е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК - иск за
установяване съществуването на вземането. Предвиденият в закона специален ред
за защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на оспорена заповед
за изпълнение. Ако въпреки
наличието на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, той ще е
недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна ще доведе до
недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес от воденето на
осъдителен
иск, вместо или в обективно
съединение със специалния установителен иск
по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата на
обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК /при предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК или по искане на кредитора/, извършено от
заповедния съд преди приключване на исковото производство. В тази хипотеза осъдителният иск
остава единственият възможен способ за защита на
спорното вземане и поради това сезираният съд - първоинстанционният, ако
обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, или въззивният, ако
обезсилването следва по време решението на първата инстанция, следва да
съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет
на вече обезсилената заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск. В този смисъл е Р. № 78/16.05.2012 г.,
ТД № 511/2011 г., II т. о. н ВКС.
В процесният случай, както бе посочено
по – горе, специфична последица от влизането в законна сила на Решение на
първоинстанционен съд, с което се отхвърля иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК,
е обезсилване на издадената в полза на заявителя – ищец в настоящото
производство, Заповед № 1674/27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. Предвид, че до влизане в сила на това решение тази специфична
последица не е настъпила, както и, че не е налице хипотеза на обезсилване на издадената Заповед,
било поради наличие на предпоставките
на чл. 415, ал. 5 ГПК, било по
искане на кредитора
– ищец, извършено от заповедния съд преди приключване на настоящото исковото производство, се налага извод за липса на положителна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск - правен интерес от воденето на осъдителен иск,
което води до наличие на основание за прекратяване на производството относно
същите.
Искането на ищеца за присъждане на
реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за
действително реализирани такива, под формата на заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Отхвърля предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.
София, ***, чрез
пълномощника юриск. С., против Е.Х.О., с
ЕГН ********** и адрес: ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер 6 555.12 лева –
главница, с
правно основание чл. 33 ЗПК
вр. чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД,
произтичащо
от Договор за потребителски заем номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, за което вземане по образувано по реда на чл. 410
ГПК, заповедно
производство е
издадена Заповед № 1674/27.09.2017 г., по ЧГД № 2877/2017 г., по описа на РС
Шумен, за изпълнение на парично задължение, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до окончателно плащане, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.
София, ***, чрез
пълномощника юриск. С., против Е.Х.О., с
ЕГН ********** и адрес: ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на 5 857.05 лева –
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.09.2016 г. /първата неплатена погасителна
вноска/ до 05.07.2020 г.
/последна падежна дата от договора/, с правно основание чл. 33 вр. чл. 24 вр. чл. 19 ЗПК
вр. чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, произтичащо
от Договор за потребителски заем номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, за което вземане по образувано по реда на чл. 410
ГПК, заповедно
производство е
издадена Заповед № 1674/27.09.2017 г., по ЧГД № 2877/2017 г., по описа на РС
Шумен, за изпълнение на парично задължение, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до окончателно плащане, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.
София, ***, чрез
пълномощника юриск. С., против Е.Х.О., с
ЕГН ********** и адрес: ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на 623.40 лева
– мораторна лихва върху сбора от главницата и възнаградителната лихва, за
периода от 05.10.2016 г. до 11.09.2017 г., с правно основание чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД, по Договор за потребителски заем
номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, за което
вземане, по образувано по
реда
на чл. 410 ГПК, заповедно
производство, е
издадена Заповед № 1674/27.09.2017 г., по ЧГД № 2877/2017 г., по описа на РС
Шумен, за изпълнение на парично задължение, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до окончателно плащане, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.
София, ***, чрез
пълномощника юриск. С., против Е.Х.О., с
ЕГН ********** и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 33 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД,
и цена 6 555.12 лева –
главница по Договор за потребителски заем номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до окончателно плащане, като недопустим.
Отхвърля предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.
София, ***, чрез
пълномощника юриск. С., против Е.Х.О., с
ЕГН ********** и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 33 вр. чл. 24 вр. чл. 19 ЗПК вр. чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, и цена 5 857.05 лева -
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.09.2016 г. /първата неплатена погасителна
вноска/ до 05.07.2020 г.
/последна падежна дата от договора/, по Договор за потребителски заем номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до
окончателно плащане,
като недопустим.
Отхвърля предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.
София, ***, чрез
пълномощника юриск. С., против Е.Х.О., с
ЕГН ********** и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД и цена 623.40 лева – мораторна лихва върху сбора
от главницата и възнаградителната лихва, за периода от 05.10.2016 г. до
11.09.2017 г., по Договор за потребителски заем номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 26.09.2017 г. до окончателно плащане, като недопустим.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: