870/8.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 20 (двадесети) септември Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова- Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 327 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, представляван от К. Г. М. твърди, че по партида 703086, водена в дружеството, през периода 14.01.2016 г. до 17.08.2017 г. ответникът А.М.Н. изразходвал в имота си, находящ се в гр. Ш* вода на обща стойност 280,00 лв. На ответника била пратена покана за доброволно плащане на дължимата сума, но не последвало такова. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и такава била издадена по ч.гр.д. № 3078/2017 г. по описа на съда. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в размер на 280,00 лв., представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 14.01.2016 г. до 17.08.2017 г. вода по партида № 703086 за имот в гр. Ш*, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 10.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер на 15,28 лв., представляващи общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 280,00 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 01.04.2016 г. до 09.10.2017 г., като претендира разноските по заповедното и по исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Сочи, че по делото не било доказано наличието на облигационна връзка между страните. Освен това, ищцовото дружество не изпълнило задължението си да достави през процесния период питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди. Твърди, че доставяната вода не отговаря на изискванията досежно показателя „мътност“, поради което е налице пълно неизпълнение на задълженията на кредитора, водещо до освобождаване от отговорност на длъжника. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание, особеният представител оттегля възражението си за недължимост на сумите поради неизпълнение на задълженията на ищеца. Моли, претенциите да бъдат частично уважени, като се вземе предвид участието на ответника в съсобствеността върху имота.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
В приложената по делото „Справка-извлечение за дължимите суми за консумирана вода към 09.10.2017 г. от А.М.Н.”, съставена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен е отразено, че към посочената дата, по партида 703086, считано от 14.01.2016 г., последният е изразходвал вода и не е платил цената на услугата за предоставянето ѝ на обща стойност 280,00 лв. От представената покана за доброволно плащане изх. № 395/03.04.2017 г. се установява, че ищцовото дружество поканило ответника да плати доброволно дължимите от него суми. По делото са приложени карнети, отразяващи показанията на водомера за изразходваното количество вода по процесната партида, както и издадените от ищеца фактури за цената ѝ. Представено е копие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на от потребителите от ВиК оператор “В и К – Шумен” ООД гр. Шумен, утвърдени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Според чл. 5, т. 6 вр. чл. 33, ал. 2 от същите, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. По делото, след изискване, са представени от РЗИ – Шумен 20 бр. сертификати за контрол, изготвени през процесния период, отразяващи протоколи от лабораторен анализ на води от централното водоснабдяване на гр. Шумен, от които се установява, че няма отчетени нестандартни проби по показател мътност.
Съгласно заключението по
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода 14.01.2016 г. –
17.08.2017 г., незаплатените суми за потребена вода по партида № 703086 възлиза
общо на 280,00 лв., а на мораторната лихва – на 15,28 лева. Вещото лице сочи,
че от страна на ответника не са извършвани плащания.
Разпитаният
в качеството на свидетел служител при ищеца М. А. описва, че работейки
като инкасатор именно той посещава обитавания от ответника апартамент. Излага,
че Атанасов е присъствал лично при част от отчитанията, както и че същия се
обитава от него и сестра му.
От
приложеното ч.гр.д. № 3078/2017 по описа на ШРС се установява, че ищецът
„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен подал на 10.10.2017 г. по
реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1803/11.10.2017 г. за суми, идентични
с тези – предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 30,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Стефан Йорданов в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1803/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3078/2017 г. на ШРС и след
връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми:
280,00 лв., представляваща неплатена цена на изразходвана през периода от
14.01.2016 г. до 17.08.2017 г. вода по партида № 703086 за имот в гр. Шумен,
ул. „Велики Преслав“ № 21, вх. Б, ап. 28, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
10.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер на 15,28
лв., представляващи общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в
общ размер 280,00 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 01.04.2016 г.
до 09.10.2017 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154,
ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца
са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3078/2017 г.
на ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на вода и
горепосочените фактури.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.:
В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че
страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при
общи условия) на договор за предоставяне на ВиК-услуги.
Доказа се, а и не се
спори между страните по делото, че същите са насрещни страни по двустранно
облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на договор за
предоставяне на услугите „водоснабдяване и канализация”, който в случая
представлява търговска сделка. По силата на същия, дружеството, в качеството му
на оператор по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за УРПППВКС,
предоставяло на А.Н., в качеството му на потребител цитираните услуги за
питейно-битови нужди. Получаването на услугите се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от КЕВР. Установи се, чрез
представените от ищеца писмени документи, че за процесния период – от 14.01.2016 г. до 17.08.2017 г., ответникът изразходвал
в имота си, находящ се в гр. Ш*, по партида № 703086 отразеното в карнетите
количество вода. От друга страна, ответникът А.Н., по силата на чл. 43, ал. 2,
т. 1 от Наредбата бил длъжен да плаща доставената му вода. Чрез заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза и представените фактури се установи,
че ответникът не изпълнил основното си задължение на потребител, като за
периода 14.01.2016 г. – 7.08.2017 г., не платил сума в общ размер 280,00 лева. Възражението за
съответност на дължимите от ответника суми за потребена вода, в зависимост от
участието му в съсобствеността върху недвижимия имот, се явява неоснователно.
Предвид
така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43,
ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС се явява изцяло основателен и доказан. Ето защо,
следва да бъде признато за установено по отношение на А.М.Н., че съществува
вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен от последния за
парична сума в размер на 280,00 лв., представляваща неплатена цена на
изразходвана през периода от 14.01.2016
г. до 17.08.2017 г. вода по партида № 703086 за имот в гр. Ш*, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 10.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Относно иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (към които препраща и чл. 44 от
приложимите по спора Общи условия), при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Установи се, че Н. не изпълнил
в срок задължението си да плати цената на изразходвана от него вода. Предвид
горното и съобразно заключението на вещото лице, следва да бъде признато за установено по
отношение на А.М.Н., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация –
Шумен” ООД гр. Шумен от последния за парична сума в размер на 15,28 лв., представляваща обезщетение за неизпълненото
главно парично задължение в размер на 280,00 лева.
При направеното искане от ищеца,
вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 530,00 лв. и по заповедното
производство в размер на 30,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал.
2, т. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.Н. с ЕГН **********,*** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД с ЕИК 837068284, със седалище гр. Шумен, адрес на
управление гр. Шумен, пл. „Воин” № 1, представлявано от К. Г. М., че съществува вземане на
„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД от А.М.Н., в размер на 280,00 лв. (двеста и осемдесет лева), представляващо неплатена цена на
изразходвана през периода от 14.01.2016
г. до 17.08.2017 г. вода по партида № 703086 за имот в гр. Ш*, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1803/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3078/2017
г. по описа на Районен съд – Шумен..
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.Н. с ЕГН ********** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД гр. Шумен, че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД от А.М.Н., в размер на 15,28 лв. (петнадесет лева и 28 стотинки), представляващо общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 280,00 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 01.04.2016 г. до 09.10.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1803/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3078/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА А.М.Н. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 530,00 лв.
ОСЪЖДА А.М.Н. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3078/2017 г. на ШРС в размер на 30,00 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: