Р Е Ш Е Н И Е
325/11.4.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
05 (пети) април Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Т. Т.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 353
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по Глава XXV от ГПК.
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата молба /уточнена и
допълнена/ непълнолетната Б.Д.Й действаща със съгласието на своя баща Д.Й.Д. и
малолетната М.Д.Й, представлявана от Д.Й.Д.
твърдят, че ответницата В.Д.Д. е тяхна майка. По силата на решение по гр.д. № 1466/2017 г.
по описа на ШРС, същата се задължила да заплаща месечна издръжка на децата си,
както следва: на детето Б. – по 115,00 лв. и на детето М. – по 115,00 лева. Тъй като
решението било постановено по постигната спогодба между родителите, съдът не
обсъдил всички въпроси, относими за определяне на размера на издръжките. Не
били отчетени нуждите на децата и възможностите на ответницата-родител. Молят
съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от
ответницата, като го увеличи, както следва: за детето Б. от 115,00 лв. на 220,00
лв. месечно и за детето М. от 115,00 лв. на 170,00 лв. месечно, считано от
депозиране на исковата молба. Претендират и присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба. Същата оспорва
предявените искове, като сочи, че са изминали едва осем месеца от определяне на
предходните издръжки. Освен това, до м. януари 2018 г. тя полагала грижите за
двете деца. Излага, че Д. бил земеделски производител и реализирал високи доходи.
Тъй като не било налице изменение на обстоятелствата от предходното определяне
на размера на издръжките, моли претенциите да бъдат отхвърлени, като ѝ
бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените
по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на актове за
раждане №№***/13.09.2000 г. и ***/05.01.2009
г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е,
че В.Д.Д. и Д.Й.Д. са родители на децата Б., род. на *** г. и М., род. на *** година.
Съдът констатира от Решение № 370/16.06.2017
г., постановено по гр.д. № 1466/2017 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 16.06.2017
г., че В.Д. се задължила да заплаща на децата си Б. и М. месечна издръжка в
размер на по 115,00 лв. за всяко дете. От
представеното удостоверение изх. № РД-26-221/30.01.2018 г.,
изд. от Държавна психиатрична болница с. Царев брод се установява, че Д.Д. получавала
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 358,46 лева. По делото
са представени удостоверение изх. № 93/30.01.2018 г., К. и. М.“ с. Царев брод,
в които е отразено, че децата Б. и М. са редовни ученици през учебната
2017/2018 година. Видно от фиш за изплатено трудово възнаграждение, изд. от
„Топлофикация – Шумен“ ЕАД е, че през м. януари 2018 г. ответницата получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 1073,45 лева. Ответницата представя
разписка от 01.07.2017 г., подписана от Д.Д., в която последният удостоверява,
че получил от Д. сумата 16 560,00 лв., представляваща присъдена издръжка
за двете деца за периода от м. юни 2017 г. до м. януари 2018 г. Съдът
констатира от договор за наем от 16.01.2018 г., че В.В. предоставил за временно
ползване на В.Д. недвижим имот, находящ се в гр. Шумен срещу наемна цена в
размер на 200,00 лв. месечно. По делото са представени доказателства за правото
на собственост на всеки от родителите на децата върху недвижими имоти, както и
за сезиране на ШРП от ответницата. В писмо изх. № 2942#1/13.03.2018
г. на ТД на НАП офис Шумен е отразено, че В. Д. има регистрирани действащи
трудови договори с „Топлофикация – Шумен“ ЕАД и „Пестицид“ ЕООД. Приложено е и
писмо изх. № 2879#1/13.01.2018
г. на ТД на НАП офис Шумен, в което се сочи, че Д.Д. е декларирал за 2017 г.
доходи от трудови правоотношения в размер на 5406,46 лв. и доходи от дейност
като регистриран земеделски стопанин в размер на 20650,01 лева.
Не
са представени доказателства за алиментни задължения на родителите на децата
към други лица.
В
служебно изискания писмен доклад на ДСП общ. Шумен се сочи, че до 10.01.2018 г.
двете деца живели при майка си, която полагала грижи, а впоследствие и понастоящем – при баща си. Д. и децата
обитавали къща, находяща се в с. Царев брод, като им осигурил добри
хигиенно-битови условия. Децата посещавали редовно учебно заведение.
Разпитаните
в качеството на свидетели Ш. И. и Р. И. излагат, че до м. януари 2018 г. ответницата полагала
грижи за двете деца. Понастоящем същата обитавала къща под наем в кв. Макак на
гр. Шумен, тъй като Д. посещавал собствената ѝ такава в с. Царев брод и вземал семейни вещи оттам.
Съгласно
заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза, почеркът, с който е
положен подписа за „наемодател“ в договора за наем от 16.01.2018 г. и този, с
който са положени подписите, представени като сравнителен материал от лицето В.
Р. В. принадлежи на едно и също лице.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е
открито производство по оспорване истинността, в частност – автентичността на
документа, озаглавен „договор за наем на недвижим имот“ от 18.01.2018 г.
Ищците
оспорват автентичността на документа, като твърдят, че не е подписан от В.Р.В.
При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК,
настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-графична
експертиза. Оценявайки на осн. чл.
202 от ГПК заключението по тази експертиза, съдът го възприема изцяло, тъй като
същото, ведно с всички събрани доказателства в своята съвкупност
безпротиворечиво и несъмнено налагат извода, че В.В. е автор на оспорения
писмен документ. Тоест, установи се по делото, че материализираното в
обсъждания документ изявление е направено от лицето, посочено като негов
издател, поради което той се явява автентичен. Ето защо, съдът приема, че
оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
От предходното
определяне на издръжките, дължими от В.Д. на децата ѝ Б. и М. са изминали
близо десет месеца, а към момента на депозиране на исковата молба – осем
месеца. Според настоящия състав, за този кратък период от време не е налице
изменение на обстоятелствата, които са били взети предвид при предходното
определяне на размерите на дължимите от ответницата издръжки. Несъстоятелно е
становището на пълномощника на ищците, че тъй като с решението на съда е
одобрено представено му от страните споразумение за прекратяване на брака, то
при определяне на размера на издръжките не били съобразени нуждите на децата и
материалните възможности на родителите им. Представените от страните
доказателства за доходите и имотното състояние на родителите на Б. и М. сочат,
че същите не са се изменили през краткия период след постановяване на съдебния
акт по гр.д. № 1466/2017 г. по описа на ШРС до настоящия момент. Освен това,
доказа се по делото, че независимо от предоставянето на родителските права по
отношение на децата на техния баща, до 10.01.2018 г. те са живели при майка си,
която полагала грижите за тяхното отглеждане и възпитание и независимо от това,
плащала на Д.Д. дължимата от нея издръжка. Едва двадесет дни след
установяването на Б. и М. при техния баща, последният предявява настоящата
искова молба.
Единственото
обстоятелство, което се е променило след предходното определяне на размера на
издръжките е наличието на ПМС № 316/20.12.2017 г., по силата на което размера
на минималната работна заплата, установена в страната, считано от 01.01.2018 г.
възлиза на 510,00 лв. Съгласно нормата
на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от минималната работна заплата, тоест понастоящем – на 127,50 лева. Именно и
само поради това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозираните искове частично основателни
и доказани.
Досежно размерът на издръжките:. Съдът, като съобрази
потребностите на децата, обусловени от възрастта им, както и материалните
възможности на техните родители определя обща месечна издръжка, както следва:
за детето Б. в размер на 240
лв., от които майката следва да заплаща по 140,00 лв. месечно, а останалите
следва да се заплащат от бащата и за детето М. в размер на 200 лв., от които майката
следва да заплаща по 130,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от бащата.
По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че
непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на децата ще се
понася от бащата. Увеличеният размер на издръжките се дължи от датата на
депозиране на исковата молба – 01.02.2018 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка.
Исковете за изменение на издръжките, в останалата им част
до пълния предявен размер – съответно 220 лв. и 170 лв. месечно следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл.
1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса върху размера на увеличението на издръжките в
общ размер 57,60 лева.
На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати на законния
представител на ищците направените деловодни разноски, съобразно уважената част
от исковете в размер на 153,25 лева.
На осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, законния представител на ищците следва да бъде осъден да заплати
на ответницата направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 446,75 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността /автентичността/ на „Договор
за наем на недвижим имот“ от 18.01.2018 г., подписан от В.Р.В. и В.Д.Д..
На основание чл. 150 от Семейния кодекс,
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 1466/2017 г. по
описа на Районен съд – Шумен издръжка, дължима от В.Д.Д. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. Д.Д. ***9 в полза на непълнолетното дете Б.Д.Й. с
ЕГН **********, действащо със съгласието на своя баща и законен представител Д.Й.Д.
с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. В.П.
от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 17, офис 2, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 115,00 лева на 140,00 (сто и четиридесет) лева
месечно, считано от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи
правото на издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 140,00 лв. до пълния предявен
размер от 220,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.
д. № 1466/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка, дължима от В.Д.Д. с
ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д.Д. ***9 в полза на малолетното
дете М.Д.Й. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.Й.Д. с
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. В.П.
от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 17, офис 2, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 115,00 лева на 130,00 (сто и тридесет) лева
месечно, считано от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи
правото на издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 130,00 лв. до пълния предявен
размер от 170,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.Д.Д. да
заплати на Д.Й.Д. направените разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете в размер на 153,25 лева.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ОСЪЖДА Д.Й.Д. да заплати на В.Д.Д. направените разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 446,75 лева.
На осн. чл. 1 от
ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА В.Д.Д. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху общия размер на
увеличението на издръжките в размер на 57,60 лева.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдените издръжки.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 11.04.2018
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: