Р Е Ш Е Н И Е

160/27.2.2018г.

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 361 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Делото е образувано по молба от С.И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Б.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес,***, в която се прави искане за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо ответника.

В молбата се излага, че страните са съпрузи, като от брака имат родени две деца, понастоящем пълнолетни. През целия съвместен брачен живот молителката била жертва на прояви на домашно насилие, както от страна на ответника, така и от страна на неговия баща. Проявител на физическо и психическо насилие спрямо нея, били провокирани вследствие употребата на алкохол от ответника. На 10.01.2018г. ответника отново извършил акт на домашно насилие спрямо нея, изразяващ се в отправяне на заплахи, както и физически удари нанесени по тялото и главата. На следващия ден посетила кварталния полицай, който изготвил протокол за предупреждение на ответника и я насочил към съда. Посетила и съдебен лекар, който издал съдебно удостоверение за нанесените наранявания. В заключение моли съда да постанови решение, по силата на което спрямо ответника да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като последните две мерки мерките бъдат определени за срок от една година. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител – адв. К.Д. от ШАК, като поддържат молбата на изложените в нея основания.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира молба по хода на делото.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответника са съпрузи, като двамата сключили граждански брак на 03.04.1993г., видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак на Кметство с. Новосел, община Шумен. От брака си имали две деца, пълнолетни към момента. Скандалите в семейството били причинени главно от агресивното поведение на ответника, като съпътствали целия брачен живот на страните.

На 10.01.2018г. молителката била в семейното жилище на страните, находящо се в гр.Ш., когато се позвънило на входната врата. При отварянето в жилището влезли нейния син (с когото живеела в жилището), както и мъжа й – ответника Х.. Ответника заявил, че искал сериозно да разговарят, като по време на разговора започнал да отправя обидни думи и заплахи за здравето и живота на молителката. Молителката напуснала стаята и влязла в кухнята, като през вратата на терасата в същата стая влязъл и ответника. Започнал да занася удари по главата и лицето на жената, като същевременно я ритал и блъскал по краката и тялото. Уплашена, жената избягала от апартамента, като започнала да бръска по входните врати на съседните апартаменти. На виковете ѝ за помощ се озовала съседка от третия етаж, която повикала и служители на реда. До пристигането на екипа от полицаи обаче, ответника напуснал апартамента, като се отправил в неизвестна посока с лекия автомобил на сина си. На следващия ден, молителката посетила кварталния полицай, както и съдебен лекар, за което и било издадено съдебно удостоверение. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 19 от 12.01.2018г., издадено от съдебен лекар, на молителката били нанесени две порезни рани ( от счупване на прозорец в кухнята), както и множество кръвонасядания, охлузвания и драскотини в областта на предна коремна стена, двата горни и двата долни крайника, с което и било нанесено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдът с определение от 02.02.2018г. издал заповед за незабавна защита, като е наложил мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН с действие до произнасянето му с решение по настоящото производство.

По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свид. С.Е.С., който съдът кредитира изцяло, като безпристрастен и кореспондиращ с всички останали доказателства. Свидетелката разказва, че без нейната намеса е щяло да се стигне до много по-лош резултат, тъй като ответника е бил много ядосан и видимо пиян. След нейната намеса и след влизането в нейния апартамент на пострадалата, С. видяла, че Х. и неговия син се качили в асансьора и се прибрали в апартамента. Върху веждата на пострадалата и в областта на корема имало следи от кръв, жената била много зачервена и раздърпана и видимо много уплашена. Прибрала се в апартамента си едва след пристигането на полицаите.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак е видно, че Х. е съпруг на молителката, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 10.01.2018г., а молбата е депозирана в деловодството на ШРС на 02.02.2018г., т.е. преди изтичане на едномесечния срок. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи и физическо посегателство, могат да бъдат характеризирани като физическо и психическо насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто е настоящия случай. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В тази насока ответника не е провел такова насрещно доказване.

В случая обаче са събрани и писмени доказателства (съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар), както и гласни такива, чрез разпита на съседката, че на посочената от молителката дата, ответника ѝ е нанесъл побой, от който е настъпили травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота ѝ. От показанията на Стоянова стана ясно, че и друг път е имало прояви на насилие от страна на ответника, но никога в такава степен, че да е належаща намесата в помощ на жертвата.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо нея домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно дванадесет месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Х. да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 300 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни, какви доходи реализира ответника, но същевременно същия е в трудоспособна възраст.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 200 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА Б.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***.

2. ОТСТРАНЯВА Б.Х.Х. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното със С.И.Х. с ЕГН ********** *** за срок от 12 (дванадесет) месеца.

3. ЗАБРАНЯВА на Б.Х.Х. с ЕГН ********** да се доближава до С.И.Х. с ЕГН ********** и до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.Ш. за срок от 12 (дванадесет) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Б.Х.Х. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА Б.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Б.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на С.И.Х. с ЕГН ********** сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: