Р Е Ш Е Н И Е
372/23.4.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
трети април през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря П. Николова,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №364
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал. 1, вр. с чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на вземането.
В производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
законен представител – О.Е.Ш.– Изпълнителен директор и пълномощник – адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес:*** срещу Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора
е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в
законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
ответникът-длъжник
е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от
2146.10 лева (две хиляди сто
четиридесет и шест лева и десет стотинки) – главница по фактури с №№7234481520/20.12.2015
г., 7235806335/20.01.2016 г.,
7237137677/20.02.2016 г., 7238521959/20.03.2016 г. и 7239843243/20.04.2016 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата
от 42.92 лева (четиридесет
и два лева и деветдесет и две стотинки) – държавна такса и сумата от 366,13
лева (триста шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – адвокатско възнаграждение.
Вземането е
произтичало от следните обстоятелства: Договор
за мобилни услуги №31063486/24.11.2009 г., Договор за мобилни услуги
№190696121/09.08.2010 г., Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги №003686754/26.05.2011 г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги
№005766206/31.05.2013 г., Договор за мобилни услуги №612076759 и Договор за
лизинг от 23.12.2014 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ №612077108/23.12.2014 г., Заявление за смяна на номер
от 27.11.2015 г., Договор за мобилни услуги №011228533 и Договор за лизинг от
16.12.2015 г., както и дължими суми по фактури с №№7234481520/20.12.2015г., 7235806335 от 20.01.2016г., 7237137677 от 20.02.2016
г., 7238521959/20.03.2016 г. и 7239843243/20.04.2016 г.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с
всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, представя молба-становище преди съдебното
заседание по същество на делото, с която поддържа исковата претенция и прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
законен представител – О.Е.Ш.– Изпълнителен директор и пълномощник – адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес:*** срещу Т.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска
да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в
размер на сумата
от 2146.10 лева (две хиляди сто четиридесет и шест лева и десет стотинки) – главница
по фактури с №№7234481520/20.12.2015 г.,
7235806335/20.01.2016 г., 7237137677/20.02.2016 г., 7238521959/20.03.2016 г. и
7239843243/20.04.2016 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата
от 42.92 лева (четиридесет
и два лева и деветдесет и две стотинки) – държавна такса и сумата от 366,13
лева (триста шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – адвокатско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да
предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок.
Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с
определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по настоящото
дело разноски в размер на 42,92 лв. - заплатена държавна такса и 456,28 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***,
дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, законен представител – О.Е.Ш.– Изпълнителен
директор и пълномощник – адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес:***,
следните
вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №2043/27.11.2017г., постановена по ч.гр.д.№3538/17.
по описа на РС-Шумен:
общо
сума в размер на 2146.10 лева (две хиляди сто
четиридесет и шест лева и десет стотинки) – главница
по фактури с №№ 7234481520/20.12.2015г.,
7235806335/20.01.2016г., 7237137677/20.02.2016 г., 7238521959/20.03.2016 г. и
7239843243/20.04.2016 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата
от 42,92 лева (четиридесет
и два лева и деветдесет и две стотинки) – държавна такса и сумата от 366,13
лева (триста шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
законен представител – О.Е.Ш.– Изпълнителен директор и пълномощник – адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес:***, сума в размер на 42,92 лв. - заплатена държавна такса
и сума в размер на 456,28 лева адвокатско възнаграждение за направените по настоящото
дело разноски.
На основание чл.
239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
След влизане на решението в сила, препис от същото да
се приложи ч.гр.д.№3538/17. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: