Р Е Ш Е Н И Е
590/13.6.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно заседание
проведено на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 365/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени, от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, чрез юриск. А. срещу Р.В.З.
***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни
искове, с правно основание чл. 286 ТЗ вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 286 ТЗ вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД, с правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 86 и с правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор
за предоставяне на паричен заем № 2591403/01.07.2016 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен на ищеца с Договор за цесия от
01.02.2017 г., за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 3265/2017 г., по описа на PC - Шумен, като има
издадена Заповед № 1893/30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, както следва: сумата 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лена) -
главница, по Договор за паричен заем № 2591403/04.07.2016 г.; сумата 72.51 лв.
(седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки) - договорна лихва за периода
от 17.07.2016 г. до 01.01.2017 г.; сумата 339.04 лв. (триста тридесет и девет
лева и четири ст.) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 17.07.2016 г. до 01.01.2017 г.; сумата 77.34 лв. (седемдесет и седем
лева и тридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава за периода от
18.07.2016 г. до 27.10.2017 г.; сумата 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) -
такса разходи, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.10.2017 г. до
окончателно плащане. Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че след
получено Предложение от ответника на 01.07.2016 г. между „Изи Aceр Мениджмънт“ АД /Заемодател/
и Р.В.З. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем № 2591403, при
индивидуални условия, по силата на който Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, а заемателят да
върне заетата сума ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвен процент фиксиран за срока на Договора и посочен в
него. Така договорната лихва по кредита била в размер на 72,51 лева., при което
общата стойност на плащанията били в размер па 822,51 лева, която сума следвало
да бъде върната в срок до 01.01.2017 г. на 13 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 63,27 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска бил 17.07.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска -
01.01.2017 г.. В случай на неплащане в срок на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни, заемателят дължал такса за разходи по събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 (девет) лева, като всички начислени
разходи не можело да надхвърлят 45,00 лева. По този ред на заемателя била
начислена сума в размер на 45,00 лева. Между страните било договорено в
тридневен срок от подписване на Договора за заем заемателят да предостави на
заемодателя обезпечение - поръчителство на две физически лица, които трябвало
да отговаря на определени изискания, което заемателят не изпълнил, поради което
на същия била начислена неустойка в размер на 339,04 лева, която съгласно
споразумение била разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 26,08 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем. По този ред погасителната вноска, която следвало да плаща заемателят била
в размер на 89,35 лева. Твърди се, че длъжникът не е извършил плащане по заем,
срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска -
01.07.2017 г., като за периода от 18.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда била начислена сумата 77.34 лв. - лихва за забава. На
01.02.2017 г. между заемодателя и ищеца било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор
за паричен заем № 2591403/01.07.2016 г. било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. „Агенция за събиране на вземания“
АД, с ЕИК 203670940 /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с ЕИК 201318404. Твърди
се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Менджмънт“
АД, изпратено с Известие за доставяне от 03.02.2017 г. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи, както следва: сумата 750.00 лева - главница
по договор за паричен заем .45 2591403/01.07.2016 г.; сумата 72.51 лева - договорна лихва за
периода от 17.07.2016 г. до 01.01.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска); сумата 45.00 лева - такса разходи; сумата 339,04 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.07.2016 г. до
01.01.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата 77,34 лева -
обезщетение за забава за периода от 18.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда 27.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 27.10.2017 г. до окончателно погасяване на дълга, за които суми, по
реда на чл. 410 ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ЧГД .№ 3265/2017 г. по
описа на ШРС. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 414
ПIK ответникът не е
подал възражение, както и в срока
по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба; не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове и по обстоятелствата, на които
се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, не е посочила
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и и
не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител юриск. А., поддържа
предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото,
с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената възможност, ответникът не е изпратил представител
в първото заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както
и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде
основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
Искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80
ГПК е основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава
за установено, по отношение на ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, че ответникът – Р.В.З., с ЕГН **********,
постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, дължи
сумата
750,00 лв. (седемстотин и петдесет лена) - главница, по Договор за паричен заем
№ 2591403/04.07.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда – 22.10.2017г. до окончателното плащане на
вземането, за която по образувано ЧГД № 3265/2017 г., по описа на ШРС срещу
ответника има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 242, ал. 1 ЗЗД.
Признава
за установено, по отношение на ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, че ответникът – Р.В.З., с ЕГН **********,
постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, дължи сумата 72.51 лв.
(седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки) - договорна лихва за периода
от 17.07.2016 г. до 01.01.2017 г., за която по образувано ЧГД №
3265/2017 г., по описа на ШРС срещу ответника има издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 242,
ал. 2 ЗЗД.
Признава за
установено, по отношение на ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, че ответникът – Р.В.З., с ЕГН **********,
постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, дължи сумата 339.04 лв. (триста
тридесет и девет лева и четири ст.) - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 17.07.2016 г. до 01.01.2017 г., за която по
образувано ЧГД № 3265/2017 г., по описа на ШРС срещу ответника има издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД.
Признава за
установено, по отношение на ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София. бул.
”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, че ответникът – Р.В.З., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, дължи сумата 77.34 лв. (седемдесет и седем лева и тридесет и четири
стотинки) - обезщетение за забава за периода от 18.07.2016 г. до 27.10.2017 г., за която по
образувано ЧГД № 3265/2017 г., по описа на ШРС срещу ответника има издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Признава за
установено, по отношение на ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, че ответникът – Р.В.З., с ЕГН **********,
постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, дължи сумата 45.00 лв.
(четиридесет и пет лева) - такса разходи, за която по образувано ЧГД №
3265/2017 г., по описа на ШРС срещу ответника има издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД.
Осъжда Р.В.З., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, да плати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, сума в общ
размер 600.03 лева (шестстотин лева и три стотинки), за което е представен и
приет по делото списък по чл. 80 ГПК, от които 574.35 лева (петстотин
седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) – разноски в исковото
производство и сумата 75.68 лeва (седемдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки) - разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: