Р Е Ш Е Н И Е

169/28.2.2018г.

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД №382 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана искова молба от В.Е.И., с ЕГН**********,***, действаща лично и като майка и законен представител на малолетното си дете А. Б.Б., с ЕГН**********, съдебен адрес: ***, стая 33, чрез адв.М. Д.от ВАК срещу Б.Б.С., с ЕГН**********,***, в която посочва, че с ответника съжителствали на семейни начала и че последният упражнявал актове на домашно насилие спрямо нея и роденото от съвместното им съжителстване дете - А.. В молбата излага, че последния акт на домашно насилие бил на 03.02.2018 год., когато ответникът в телефонен разговор й отправил заплахи срещу нейния живот и имущество, като същите били отправени в присъствие на детето. С молбата моли съда да издаде заповед за защита по смисъла на ЗЗДН, като посочва конкретните мерки, които желае да бъдат наложени.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. Б.от ШАК, като поддържат молбата.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание, се явява лично, като оспорва искането и обяснява причините, довели до агресивното му поведение.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата В.Е.И. и ответникът Б.Б.С. живеели на семейни начала до 2015 год., когато ответникът напуснал жилището на родителите на ищцата. От съвместното си съжителство имали родено едно дете - А. Б.Б., с ЕГН**********. Ответникът често упражнявал актове на домашно насилие спрямо ищцата. На 02.02.2018 год. в телефонен разговор с ищцата й отправил заплахи, като й казал, че „ще я смачка“, „ще я разкъса“, „ще я причака на работа и ще я пребие“ и др. След като И. му затворила телефона и отказала да вдига на следващите му позвънявания, С. започнал да звъни на майката на ищцата. Посетил работното место на ищцата, но последната не излязла. Това го провокирало около 14.00 – 15.00 часа да посети жилището, в което живеели в гр.Шумен, като започнал да блъска по входната врата и да се саморазправя с майката на ищцата. Хвърлил получената от него призовка по заведеното от ищцата гражданско дело за упражняване на родителските права над детето. По-късно си тръгнал, но отново се върнал и отново започнал да обижда и заплашва И.. В явно нетрезво състояние посетил ДГ „***“, гр.Шумен, която посещава детето А. и поискал да го вземе. Тъй като учителката не му дала детето направил скандал в кабинета на Директора на Детската градина, по повод на което последната потърсила помощ на тел.112. На место бил изпратен полицейски екип, който извършил проверка по случая, резултатите от която били обективирани в изготвената и приложена по делото Докладна записка от 02.02.2018 год. След посещението в Детската градина ответникът се върнал пред апартамента на ищцата и я причакал, но последната, заедно с детето се върнала в дома си, придружена от полицейски екип, който й указал съдействие и разправата била предотвратена. Последният акт на домашно насилие бил на 03.02.2018 год., когато от 07.50 часа започнал да звъни по телефона на ищцата. Първоначално не вдигала, след което решила да отговори, като включила телефона на високоговорител. В този момент ответникът започнал да й отправя закани, че „ще я убие“, че „ще я заколи пред детето“, че „ще запали къщата й“, че „ще я смачка“, че „ще я разкъса“, че „ще я причака на работа и ще я пребие“ и др. Тъй като телефонът бил включен на високоговорител тези закани били чути от нейната майка и от детето. Тъй като последното страда от „аутизъм“ тези заплахи го смутили и го принудили с ръце да закрие ушите си, за да не чува.

Въз основа на молбата на ищцата за произнасяне със Заповед за незабавна защита, с Определение №328/06.02.2018 год. съдът е издал Заповед за незабавна защита. Същата е била получена от ответника на 16.02.2018 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К. С. С., както и то приложените като писмени доказателства Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Преписка с УРИ 1729р-4302/07.02.2018 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява, че ищцата и ответникът са съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете, поради което И. се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника, описани в първоначалната молба са извършени на 03.02.2018 год., а молбата е депозирана в деловодството на ШРС на 06.02.2018 год., т.е. преди изтичане на едномесечния срок. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправените към ищцата заплахи и закани срещу нейната личност и имущество, могат да бъдат характеризирани като психическо и емоционално насилие спрямо ищцата. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че конкретни данни в тази насока се съдържат не само в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в ангажираните от страна на ищцата гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.. Съдът намира, че показанията на същата, въпреки че е майка на ищцата следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са последователни, почиват не нейни преки възприятия на случващото и се подкрепят и от останалия, събран по делото доказателствен материал. В същото време голяма част от актовете на домашно насилие са били осъществени в нейно присъствие. Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН самата декларация се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. А в настоящия случай са налице и други доказателства, които по безспорен начин потвърждават изложените в декларацията факти и обстоятелства. Имайки предвид, че от твърденията в молбата и от разпита на свидетелката С. става ясно, че оказаното насилие спрямо молителката е осъществено в присъствие на роденото от съвместното съжителство на двамата дете, се налага извода, че същото осъществява признаците на домашно насилие, извършено спрямо дете, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В този смисъл съдът съобрази и данните по делото относно влошеното здравословно състояние на детето, което неминуемо изисква спокойно и уравновесено отношение към неговата личност, с оглед на което оказаното в негово присъствие насилие би могло да има трайно въздействие върху неговата личност и развитие.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, които в повечето случаи представляват актове не само на емоционално, но и на психическо насилие, както и обстоятелството, че същите са съпроводени с прояви на публично место и са ставали причина ищцата да потърси съдействие от органите на РУ-Шумен. При преценка на срока на мерките съдът взе предвид и желанието и правото на детето да контактува със своето дете и да окаже финансова и морална помощ в предстоящото му лечение, както и изложеното в този смисъл относно причините, провокирали неговото поведение.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер на средния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 6 /шест/ месеца. При преценка на мерките, които ищцата желае да бъдат наложени, съдът съобрази обстоятелството, че част от тях са адекватни и биха спомогнали за предотвратяване на бъдещи актове на домашно насилие спрямо ищцата. При преценка на последната мярка, а именно забрана на ответника да доближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, съдът съобрази обстоятелството, че същата не е достатъчно конкретизирана, доколкото не са посочени конкретните места за социални контакти и отдих, които ищцата посещава, поради което същата не може да бъде наложена с настоящата заповед за незабавна защита.

С оглед изложеното в молбата, че между страните е образувано и е висящо гражданско дело за произнасяне по въпроса за родителските права, на основание разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН не се налага произнасяне на съда относно временното местоживеене на детето А..

Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на С. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази липсата на данни за материалното състояние на нарушителя и относно обстоятелството дали същият получава доходи от трудова или друга дейност.

В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1.ЗАДЪЛЖАВА Б.Б.С., с ЕГН**********,*** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо В.Е.И., с ЕГН********** и малолетното дете А. Б.Б., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***.

2.ЗАБРАНЯВА на Б.Б.С., с ЕГН**********,*** да се доближава до В.Е.И., с ЕГН**********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ №5, бл.7, вх.1, ап.18, ет.7, до местоработата й - „***“, находяща се на адрес: гр.Шумен, ул.”***” №94, както и до посещаваната от детето А. Б.Б. Детска градина „***“, намираща се в гр.Шумен за срок от 6 /шест/ месеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Б.Б.С., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Б.Б.С., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ и 5 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: