Р Е Ш Е Н И Е

651/2.7.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 31 (тридесет и първи) май Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 401 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба „ЗАД Армеец” АД гр. София, представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М. твърди, че на 31.05.2013 г., по път АМ „Хемус“ км 371+700, посока гр. София – гр. Варна, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „*** с рег. № СА *** НМ самокатастрофирал поради наличие на събрала се вода върху пътното платно /аквапланинг/ и му били причинени имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и трето лице договор за застраховка „Каско” от 01.03.2013 година. Настъпилото ПТП било по вина на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, тъй като се дължало на неподдържане на път от републиканската пътна мрежа, като дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същия са възложени по закон на ответника. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана преписка като след извършени оглед и оценка, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12054,04 лева. На ответника била изпратена покана да заплати цитираната сума, но това не било сторено. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 12054,04 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, сума в размер на 4410,97 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 12054,04 лв. за периода 01.07.2014 г. – 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че настъпилото ПТП било изцяло в резултат от неправомерно поведение на водача на превозното средство, а не на пътната настилка, тъй като последният управлявал автомобил с износени гуми. Налице било разминаване в претендираните увреждания и изплатените суми като застрахователно обезщетение за тях. Счита, че не е налице фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за пострадалия. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно, отправя искане да се вземе предвид съпричиняването от страна на водача на превозното средство. Претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Съдът констатира от застрахователна полица № 0000343770/27.02.2013 г., че между Застрахователно акционерно дружество „Армеец” гр. София и „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско – пълно каско и злополука“ – автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № СА *** НМ, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 01.03.2013 г., до 23,59 ч. на 28.02.2014 година. От представените уведомление за щета от 04.06.2013 г. и констативен протокол за ПТП от 31.05.2013 г., съставен от полицай при РУП гр. Провадия се установява, че служител на застрахования отправил искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с участието на автомобила на 31.05.2013 г. В протокола за ПТП е описано, че на 31.05.2013 г. в 12,00 часа на АМ „Хемус“ км 371+700, посока гр. София – гр. Варна, С. С. управлявал лек автомобил марка „*** с рег. № СА *** НМ, при движение с несъобразена скорост с пътните условия, мокра пътна настилка /неотводнено пътно платно/, губи контрол над МПС, излиза от платното за движение и се преобръща вдясно по посока на движението в скат. Видно от предтавеното постановление № 592/13 от 19.09.2013 г. на РП – Провадия е, че воденото срещу С.С. наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ от НК, било прекратено. По делото са представени опис-заключение по щета от 06.08.2013 г., доклад по щета от 05.11.2013 г., досие на полица 0000343770 от 24.10.2013 г., опис на претенция от 23.10.2013 г., протокол № 37/2013 г. от взети решения на Експертен съвет от 04.10.2013 г., доклад от 21.08.2013 г., досие на полица от 21.08.2013 г., щета от 21.08.2013 г., доклад по щета № 10013030123186, техническа експертиза от 27.11.2008 г., опис-заключение от 20.08.2013 г., заключение по щета от 06.08.2013 г., заявление за външен оглед от 05.08.2013 г., преводно нареждане от 12.11.2013 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 12.11.2013 г. платило на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 12054,04 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № 6331/18.06.2014 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати сума в размер на 12322,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Поканата е получена от Областно пътно управление гр. Шумен на 24.06.2014 година.

По делото са представени месечни справки/сертификати, изг. от НПС – Нови пазар за извършени дейности по текущ ремонт и поддържане за периода м. януари – м. юни 2013 г. на участъка от АМ „Хемус“ от км 360+600 до км 373+800. Съдът констатира от писмо рег. № 324000-2649/27.03.2018 г. на РУ – Провадия, че за периода от 01.01.2013 г. до 07.06.2013 г., за настъпили ПТП от км 371 до км 372 на АМ „Хемус“ са съставени 7 бр. АУАН и издадени 6 бр. наказателни постановления.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „Ауди А3” с рег. № СА *** НМ е следният: на 31.05.2013 г., водачът на същия – С.С. се движил през светлата част на денонощието по южното платно на АМ „Хемус“ в посока от гр. Шумен към гр. Варна. Времето било дъждовно, пътното платно било с две ленти и вдясно от тях аварийна лента, мокро. В района на км 371-370 автомобилът попаднал в наводнен участък и водачът загубил контрол над управлението. Превозното средство се насочило косо към дясната част на платното, като се завъртял около вертикалната си ос, след което излязъл на банкета. Автомобилът се преобърнал с лявата си странична част към земята извън платното и при завъртането си се е забил с предната лява част в пръстта. Сочи, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на автомобила вреди. Размерът на същите към 31.05.2017 г. възлиза на 12135,00 лева. Излага, че скоростта на движение на автомобила е била 107,3 км/час, при която е възможно при попадане в наводнен участък от пътното платно да се появи явлението аквапланинг. Произшествието е станало поради подбраната от водача на лекия автомобил по-висока скорост на движение, несъобразена к конкретните условия. В случая, автомобилът е попаднал в наводнен участък от пътното платно, при което е създал хидродинамичен клин в основата на контакта на гумата на автомобила, известен като явление аквапланинг. Това означава пълна или частична загуба на сцепление на гумата с платното от наличието на воден слой, отделящ протектора на гумата от платното. В този случай, поради несъобразената скорост и слоят вода върху платното, при въртенето си гумата не успява да отстрани водата от мястото на контакта с пътната настилка. Колкото е по-голям водния слой и по-малка дълбочината на протектора на гумата, толкова при по-малка скорост възниква аквапланинг. В случая, дълбочината на протектора на четирите гуми на автомобила е под изискванията на ЗДвП, а именно 1,6 мм, което е повлияло в известен смисъл за настъпване на ПТП. Настъпването му е било предотвратимо в случай, че водачът при проливния дъжд и наводнения участък е следвало да управлява със скорост, не по-висока от 60-75 км/час.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за неизпълнение /законната лихва/ върху сумата 12054,04 лв. за периода 01.07.2014 г. – 06.02.2018 г. е в размер на 4414,07 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. По отношение на третата предпоставка: отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил. Безспорно е, че път – Автомагистрала „Хемус“ е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закон за пътищата, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.

Според съда, по делото несъмнено се доказа, че е налице неизпълнение на задълженията на ответната страна да поддържа пътната настилка и отводнителните съоръжения в изправност, като създаде безопасни условия на движение. Недоброто състояние на отводнителните системи в процесния участък от АМ „Хемус“ е създало условия за натрупване на вода над допустимите стойности на пътя. Основание за този извод на съда е отразеното в съставени официални документи от служители на РУ – Провадия.

Съдът намира, че от материалите по делото е установено по категоричен начин, че АПИ се явява причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на републикански път, поради което следва да бъде ангажирана регресната отговорност на последната по чл. 213 от КЗ.

Съдът счита, обаче, че значение за настъпилия вредоносен резултат, освен обективното състояние на пътя, имат и скоростта на движение на автомобила и дълбочината на протектора на гумите на автомобила. Според заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, избраната от водача скорост на движение не е била съобразена с атмосферните условия и степента на износеност на гумите. Като участник в пътното движение, Страхилов е следвало да съобразява тази скорост съобразно изискванията на чл. 20 от ЗДвП. С поведението си, същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Освен това, друго обстоятелство, от значение за причиняване на вредите е, че и четирите гуми на автомобила са били с дълбочина на протектора на гумите под изискванията на ЗДвП. Описаният от вещото лице механизъм на настъпване на произшествието сочи, че автомобилът се е движил със скорост, която не е позволила на водача да реагира адекватно при навлизане в наводнения участък, гумите на автомобила са загубили контакт с пътя и той е станал неуправляем. Високата скорост, избрана от водача, голямата степен на износеност на гумите, са повишили риска от настъпване на ПТП и предотвратяването му станало невъзможно. Въпреки че избраната скорост е била в границите на позволената за този клас пътища, тя не е била съобразена с атмосферните условия и пътната обстановка.

Предвид горното, съдът намира, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване, се явява основателно. Съобразно поведението на водача на автомобила и състоянието на гумите на автомобила, то участието на същия в причиненото увреждане следва да се определи на 50%. От общата сума на обезщетението, платено от ищцовото дружество, следва да се приспадне съответстващата на процента съпричиняване.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от ЗАД „Армеец” гр. София иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се явява частично основателен, поради което агенцията следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 6027,02 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. Установи се, че АПИ е получила регресната покана на 24.06.2014 г., като ѝ е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Тоест, датата на изпадане в забава на ответника е 01.07.2014 г. Съобразно приетия за доказан по-горе размер на дължимо от ответника регресно плащане – 6027,02 лв. и ползван от съда електронен калкулатор за лихви, размера на обезщетението за забава в периода 01.07.2014 г. – 06.02.2018 г. върху сума в размер на 6027,02 лв. възлиза на 2209,30 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 2209,30 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 6027,02 лв. за периода 01.07.2014 г. – 06.02.2018 г. Претенцията в останалата ѝ до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По разпределението на разноските по делото:

Искания за присъждане на разноски са предявени от двете страни по делото, придружени с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК единствено от ищеца.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, участието му в проведеното едно съдебно заседание и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ответника – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 200,00 лв.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът – Агенция Пътна инфраструктура гр. София следва да бъде осъден да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ гр. София направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в размер на 1031,75 лева.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника – АПИ направените разноски по настоящото дело съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 99,95 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК ***, с адрес: гр. С., обл. С., бул. „***” № 3, представлявана от Д.С.А., ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. С., с адрес на управление: гр. С., общ. С, обл. С., район „С”, ул. „С.К” № 2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М. на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, по банкова сметка *** 6027,02 лв. (шест хиляди и двадесет и седем лева и 02 стотинки), представляваща част от изплатено на 12.11.2013 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско” обезщетение в размер на 12054,04 лв. за нанесени вреди по лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № СА *** НМ, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, поради попадане на автомобила, на 31.05.2013 г. в препятствие на път Автомагистрала „Хемус“ км 371+700 от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху сумата 6027,02 лв., считано от датата на предявяване на иска – 06.02.2018 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 12054,04 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД гр. София, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 2209,30 лв. (две хиляди двеста и девет лева и 30 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 6027,02 лв. за периода 01.07.2014 г. – 06.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 4410,97 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОПРЕДЕЛЯ в полза на ответника ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 200,00 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „ЗАД Армеец“ АД гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1031,75 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАД Армеец“ АД гр. София да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 99,95 лева.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: