Р Е Ш Е Н И Е  

210/14.3.2018г. , Гр. Шумен  

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми състав

На тринадесети март , през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                          Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 440 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано по предявен брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, с искане да бъде прекратен гражданският брак между ищеца Ц.Н.Д., ЕГН **********, пост адрес: *** и ответника И.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***.

           В срока по чл. 131 ГПК съпрузите са подали молба с искане делото да премине в производство за развод по взаимно съгласие, като прилагат споразумение, уреждащо личните и имуществените отношения между съпрузите по смисъла на чл. 51 от СК. По делото е депозирано Споразумение по чл. 51 от СК.

В съдебно заседание страните заявават, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Обосновават искането, като заявяват, че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 от СК относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения, представено в писмен вид по делото.

В хода на проведеното съдебно заседание, молителите поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молителите са съпрузи на основание сключения граждански брак на ***г., за което е съставен Акт за брак № ***/***г. при Община Шумен. Двамата поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака.

Съдът намира, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, изцяло защитава интересите на родените от брака деца, поради което преценява, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи- да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

Относно разноските по делото:

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдът, с решението си, следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът намира, че окончателният размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В този смисъл съдът съобрази и постигнатото между страните споразумение и заявеното в съдебно заседание, разноските, окончателната държавна такса да бъдат поети поравно от страните.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд  

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ц.Н.Д., ЕГН **********, пост адрес: *** и И.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сключен с Акт за брак № ***/***г. при Община Шумен, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, в следния смисъл:

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Шумен, ул. „М.“ № **, на молителя И.Г.Д. , ЕГН **********.

След прекратяването на брака, никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

След прекратяването на брака, жената си запазва фамилно име „Д..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Ц.Н.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Шумен, държавна такса в размер на 20лв./двадесет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Шумен, държавна такса в размер на 20лв. /двадесет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: