887/11.10.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 442 по
описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищцовото дружество излага, че Договор за
потребителски кредит № ***е бил сключен на ***г. с ответника Т.С.Ч., ЕГН**********,
при следните условия: за сумата от 900лв., за срок 24 месеца, при размер на
вноската 55,64лв., падеж на вноската – втори ден на месеца, годишен процент на
разходите – 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17 %; лихвен процент на ден –
0,11% и общо задължение по кредита 1335,36лв. Длъжникът е поел задължение по
договора за потребителски кредит № ***да внася месечна вноска по погасителния
план в размер на 83,76лв., с падеж всяко второ число на месеца. На ***г.
ответницата подала до дружеството заявление за промяна на погасителния план по
договора № ***, като заявила желание да отложи две погасителни вноски по плана.
Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и чл. 15.02 от ОУ към договора, на ***г. е сключен Анекс №
1, според който се отлага погасителна вноска № 11 и № 12, като клиентът се
задължил да изплаща кредита по нов погасителен план, в който непогасената
вноска се премества в неговия край. Погасителните вноски стават от 24 на 26
броя. Ответницата не е изпълнявала точно поетите задължения с договора, като е
направила 15 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната била с
дата ***
г. и след изпадането в забава е настъпило
автоматично прекратяване на договора, както и е обявена неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо да бъде изпратена покана, уведомление,
предизвестие и други на длъжника, съгласно т. 13.3 от ОУ към договора.
На ***г. договорът е прекратен автоматично от
страна на ищеца, а на ***г. е изпратено уведомление на длъжника за
прекратяването на договора и предсрочната му изискуемост .
Поради поведението на длъжника, от ищеца било подадено заявление на основание
чл. 410 от ГПК до ШРС, за което на ***г. било образувано ч.гр.д. № ***г на ШРС,
за дължимата от длъжника сума – 679,08лв. - главница по договор за потребителски
кредит. Била издадена заповед за изпълнение № ***г. на заявителя и на основание
чл. 415, ал.1, т 2 от ГПК, е указана възможността да предяви иск за вземането
си. В законовия срок ищецът е предявил настоящия иск. Прилага писмени доказателства. Претендира
разноски за исковото и за заповедното производство.
В
предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, назначеният особен представител на ответницата – адв. С. при ШАК е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се сочи, че искът е допустим и вероятно
основателен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи от фактическа страна следното: Видно от приложения Договор за потребителски
кредит № ***е, че с ответника Т.С.Ч., ЕГН**********, е бил сключен на ***г.
договор при следните условия: за сумата от 900лв., за срок 24 месеца, при
размер на вноската 55,64 лв., падеж на вноската – втори ден на месеца, годишен
процент на разходите – 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17%; лихвен процент
на ден – 0,11% и общо задължение по кредита 1335,36лв. Длъжницата е поела
задължение по договора за потребителски кредит № ***да внася месечна вноска по
погасителния план в размер на 83,76лв., с падеж всяко второ число на месеца.
На ***г. ответницата подала до дружеството
заявление за промяна на погасителния план по договор № ***, като заявила
желание да отложи две погасителни вноски по плана. Съгласно сключеното между
страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл.
15.02 от ОУ към договора, на ***г. е сключен Анекс № 1, според който се отлага
погасителна вноска № 11 и № 12, като клиентът се задължил да изплаща кредита по
нов погасителен план, в който непогасената вноска се премества в неговия край.
Погасителните вноски стават от 24 на 26 броя. Ответницата не е изпълнявала
точно поетите задължения с договора, като е направила 15 пълни погасителни
вноски и една непълна, като последната била с дата ***г. и след изпадането в
забава, е настъпило автоматично прекратяване на договора, както и е обявена
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо да бъде изпратена покана,
уведомление, предизвестие и други на длъжника, съгласно т. 13.3 от ОУ към
договора. На ***г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца, а на
***г. е изпратено уведомление на длъжника за прекратяването на договора и
предсрочната му изискуемост.
От
приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ШРС се установи, че ищецът „ПКБ” ЕООД
подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление пред ШРС на ***г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***г.,
за
сумата от 679,08лв., предмет на предявения в настоящото исково производство иск
и за разноски в общ размер 75 лв., направени по заповедното производство. При
условията на чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя била указана възможността да предяви иск за
вземането си.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По
допустимостта на исковете:
Искът е предявен от „ПКБ” ЕООД гр. С. по реда и
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление
в качеството му на кредитор, срещу ответника Т.С.Ч., ЕГН**********, в качеството му на длъжник на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***г. по
ч.гр.д. № ***г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е
допустим.
По основателността на установителния
иск:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за признаване за установено, че съществува
вземане в полза на ищеца срещу ответника за следната парична сума: 679,08лв., представляващо задължение
по Договор
за потребителски кредит № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение,
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № ***г.
на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на ***г. между „ПКБ“ ЕООД и Т.С.Ч., ЕГН**********, бил сключен договор за потребителски
кредит № ***. Тоест,
доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно облигационно
правоотношение, договор за потребителски кредит. Установи се, че съгласно сключеното
между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и
чл. 15.02 от ОУ към договора, на ***г. е сключен Анекс № 1, според който се
отлага погасителна вноска № 11 и № 12, като клиентът се задължил да изплаща
кредита по нов погасителен план, в който непогасената вноска се премества в неговия
край. Погасителните вноски стават от 24 на 26 броя. Ответницата не е
изпълнявала точно поетите задължения с договора, като е направила 15 пълни
погасителни вноски и една непълна, като последната била с дата ***г.
Установи се по делото, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата, на основание т. 13.3 от ОУ на дружеството-ищец /неразделна
част от договора/ настъпило автоматично прекратяване на договора и обявяване на
предсрочна изискуемост.
Предвид така установеното от фактическа и правна
страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява
основателен. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за
установено, че съществува вземане на „ПКБ” ЕООД гр. С. от Т.С.Ч., ЕГН********** за парична сума в размер на 679,08лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от ***г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателното ѝ изплащане.
При направеното искане от ищеца, с
приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът, като съобрази вида и количеството правна
дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника - юрисконсулт
при осъществяване на процесуално представителство, приема, че в полза на ищеца
– юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100,00лв., както и да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата за държавна такса в размер на
25лв. и сумата от 300лв –депозит за възнаграждение на особения представител.
Ответникът дължи на ищеца и разноските, направени в
хода на заповедното производство, а именно 25,00лв за държавна такса и 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение, или разноски в общ размер 75лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Ч., ЕГН********** и „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище: гр. С., бул. „Б.“ ***, чрез пълномощник юрк. Р. Иванова, че съществува вземане на „ПКБ”
ЕООД от Т.С.Ч.,
ЕГН**********, в размер на 679,08лв.(шестстотин
седемдесет и девет лева и осем стотинки), представляващо парично задължение по
договор за потребителски кредит № ***от ***г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от ***г., до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Т.С.Ч.,
ЕГН**********, да заплати на „ПКБ” ЕООД гр. С., направените в настоящото исково
производство деловодни разноски, в размер на 425,00лв. (четиристотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Т.С.Ч., ЕГН**********, да заплати на „ПКБ” ЕООД
гр. С., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № *** г. по описа на ШРС, в
размер на 75,00лв. (седемдесет и
пет) лева.
На основание чл. 7, ал.
2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен
съд.
Районен
съдия: