Р Е Ш Е Н И Е

201/09.03.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на първи март , през две хиляди и осемнадесета година , в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия бр.д. №450 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл.50 от СК .

Депозирана е молба от А.Р.Г. , ЕГН: **********,*** и М.А.Г. ЕГН: **********,***, в която посочват , че са сключили граждански брак на 11.06.1991 г. От брака имат родено едно дете , което е пълнолетно . Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен , затова молят да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено представеното от тях споразумението по чл.51 от СК .

В съдебно заседание съпрузите поддържат молбата си за развод и споразумението .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

По делото е представено и прието Удостоверение за сключен граждански брак , издадено въз основа на Акт №***. на Община Оборище София , от което се установява , че страните са съпрузи от 11.06.1991 г. Твърдят , че роденото от брака дете е пълнолетно .

Съдът констатира , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите , отговаря на изискванията на закона и морала , поради което няма пречки да бъде утвърдено от съда . Твърдят , че роденото от брака дете е пълнолетно и поради липсата на доказателства в обратен смисъл , съдът намира посоченото за доказано , ето защо не е необходимо съдът да се произнася относно местоживеенето му , упражняването на родителските права , издръжката им и режима на лични контакти .

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от мъжа , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от жената .

На осн.чл.7 ал.1 , т.2 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК , жената следва да заплати държавна такса върху стойността (1/2 от данъчната оценка ) на поставения и в личен дял недвижим имот , а именно сума от 216,77 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 11.06.1991 г. , с Акт №*** на Община Оборище София, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.Р.Г. , ЕГН: **********,*** и М.А.Г. ЕГН: **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.Р.Г. , ЕГН: ********** и М.А.Г. ЕГН: ********** , споразумение по чл.51 от СК както следва:

· След прекратяване на брака съпругата М.А.Г. ЕГН: **********, ЗАПАЗВА брачното си фамилно име Г..

· След прекратяване на брака страните не си дължат ИЗДРЪЖКА .

· СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ , находящо се гр.Шумен, бул.**** е собственост на трето лице и е напуснато и от двамата съпрузи.

· След прекратяване на брака ВЪЗЛАГА В ЛИЧЕН ДЯЛ на жената М.А.Г. ЕГН: **********, следният недвижим имот : ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с административен адрес - гр.София, район***, самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива 1, с площ 34.14 кв.м., с прилежащи части - таванско помещение №*** площ 4.15кв.м., заедно с 0.391% ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1, със съседи, на същия етаж - *** под обекта - ***, над обекта - ***, за който имот има издаден нотариален акт №*** г., на Нотариус В. Г.,***, на Нотариалната камара, вписан под №*** г., издаден от Служба по вписванията София.

Данъчната оценка на имота за 2018г. е в размер на 21 677 лева .

· Мъжът А.Р.Г. , ЕГН: ********** не дължи УРАВНЕНИЕ за възложения в личен дял на М.А.Г. ЕГН: **********, гореописан недвижим имот .

· Правата на страните относно правото на собственост върху НЕДВИЖИМИТЕ ВЕЩИ , придобити по време на брака са уредени по доброволен ред, извънсъдебно.

ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН: **********, , да заплати в полза на ВСС по сметка на Районен съд гр.Шумен , обща сума от 231,77 (двеста тридесет и един лева и седемдесет и седем ст.) лева , от която 15 лева – остатъка от държавната такса за водене на делото и 216,77 – държавна такса върху ½ от стойността на поставения и в личен дял недвижим имот .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: