Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

1090/10.12.2018г. , град Шумен

 

Шуменският районен съд в публичното заседание на осми  ноември ,  през две хиляди и осемнадесета    година, в състав :  

                                                                                                           Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №452  по описа за 2018  година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание  чл.422 ал.1 от ГПК  .

Депозирана е искова молба от „Делта Кредит“ АДСИЦ , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София, бул***представлявано от И.С. , съдебен адрес ***, кантора ***  срещу В.Т.Г. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че   подал в ШРС заявление по чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение в негова полза срещу ответницата, въз основа на  което било образувано ч.гр.д. №3290/2017 г. по описа на ШРС и издадена заповед за изпълнение. Съобщението до длъжника за издадената Заповед за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415. ал.1. т.2 и чл. 422, ал.1 от ГПК предявява настоящия иск срещу ответницата. Ищецът твърди, че на 03.12.2005г.  ответницата сключила с „Българска пощенска банка” АД договор за кредитна карта BRS AMEX GREEN , по която просрочила плащането  по кредита си, и съгласно условията на договора, остатъкът е станал предсрочно изискуем. На 05.09.2008 г. "Юробанк И Еф Джи" АД, ЕИК *** (предишно наименование „Български пощенска банка" АД) е цедирало вземането си на ищеца, като длъжникът бил уведомен  за извършената цесия и на  29.03.2013 г.  сключил споразумение с него , с което  е признал задължението си и поел задължение да го изплати на определени падежи. Макар да е извършвал частични плащалия, длъжникът не изпълнявал точно задълженията си за изплащане по сключеното Споразумение, поради което дългът му е станал изискуем на 27.04.2013 г. С оглед на горното, претенцията на  ищеца към длъжника, към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е в общ размер на 2 156,15 лева, от които главница в размер на 1 751,12 лева и мораторна литва за периода от 20.07.2015 г. до 27.10.2017 г.) в размер на 405,03 лева. Ищецът претендира  и съответната законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение  - 30.10.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, 43,12 лв. заплатена държавна такса за подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение,  120 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедно производство, както и  разноските по настоящето производство, включително и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита, че така предявения главен иск е нередовен, т.к. в исковата си молба ищецът не е посочил ясно основанието на претенцията си, т.е. по силата на какво облигационно отношение се претендира въпросната сума от 1751.12 лв. - главница, като отделно от това от обстоятелствената част на иска не ставало ясно, как е формирана въпросната сума, и как 20.07.2015 г. е приета като началната дата за претендираната мораторна лихва върху въпросната главница. В заявлението по чл. 410 от ГПК, като основание на претенцията било посочено - споразумение за признаване и разсрочване на задължение по кредитен договор от 03.12.2005 г. за BRS AMEX GREEN, сключен между ответницата и „Българска пощенска банка“ АД, което вземане било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 05.09.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищеца. Към исковата молба било  приложено извлечение от „Българска пощенска банка“ АД, съгласно което ответницата била кредитополучател по кредитна карта AMERICAN EXPRESS от 12.03.2005г. и във връзка с този договор същата към 05.09.2008 г. с дължала сумата от 1969.89 лв. От чл. 1 на другото приложено към исковата молба писмено доказателство - споразумение от 29.03.2013 г. ставало ясно, че ищецът   придобил вземане срещу ответницата, представляващо неплатени суми по договор от 03.12.2005 г. за кредитна карта - BRS AMEX GREEN, договорен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, въз основа на договор за цесия от 05.09.2008г., като към датата на подписване на договора за продажба, задължението на ответницата било с левова равностойност от 1969.89 лв.. Съгласно чл. 4.1. от споразумението длъжникът подписвайки въпросния документ се е съгласил на редукция на описаното по-горе задължение в размер на 50 % - 984.95 лв., при условие за еднократно плащане на 1 брой месечна вноска в размер на 984.95 лв. в срок до 26.04.2013 г. В настоящият казус, следвало да бъде изяснено обстоятелството, има ли новиране на задължението с подписване на въпросното споразумение за разсрочване на задължение по договор. Назначеният особен представител на ответницата излага, че с постигнатото споразумение от 29.03.2013 г., страните по договора в рамките на общия размер по стария дълг са изменили крайната падежна дата на задължението, като са се споразумели за частичното му опрощаване при плащане на 50 % от него в срок до 26.04.2013 г., но задължението продължава да си е по договор за кредитна карта, т.е. не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието на задължението, нямаме и погасяване на стария дълг, поради което същото не е новация. Счита, че въпросното задължение, предвид на липсата на новация, се явявало погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и прави възражение за погасяване по давност  на претендираното задължение. Моли да бъде постановено решение,  с което да бъде  отхвърлена така предявената искова претенция на ищцовото дружество като неоснователна и недоказана, съответно същото да бъде осъдено да заплати направените разноски за особен представител.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3290/2017г. по описа на ШРС   , по което е издадена Заповед №1910/30.10.2017г.  , с която на ответника , като длъжник е разпоредено да му заплати следните суми : 1 751.12 лева - главница  по Споразумение от 29.03.2013г. за признаване и разсрочване на задължение по кредитен Договор от 03.12.2005г. за BRS AMEX GREEN, сключен между длъжника и „Българска пощенска банка“ АД /нови наименования „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Юробанк България“ АД/, ЕИК ***, цедирано на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК ***, както и законна лихва от 30.10.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 405.03 лева - мораторна лихва от 20.07.2015г. до 27.10.2017г., 43.12 лева - платена държавна такса, както и сумата 120.00 лева - адвокатски хонорар. Предвид настъпването на предпоставките по чл.415, ал.1 , т.2 от ГПК  кредиторът е предявил в срок настоящият иск .

            Ищецът твърди , че вземането ме възникнало в резултат на цесия , по силата на която цесионерът  "Юробанк И Еф Джи" АД, ЕИК *** (предишно наименование „Български пощенска банка" АД) на 05.09.2008 г. е цедирало вземането си на ищеца , произтичащо от предсрочно изискуемо вземане по издаден договор за кредитна карта BRS AMEX GREEN  от 03.12.2005г. . Длъжникът бил уведомен за извършената цесия  и на  29.03.2013 г.  било сключено Споразумение , с което поел задължение да изплати задължението си към цесионера на 27.04.2013г. . Следва да се посочи , че по делото не са представени доказателства относно възникване на вземането на банката –цедент , както и не е представен договора за цесия , с който вземането на банката е прехвърлено на ищеца . Независимо от горното , съдът намира , че по делото е доказано , че ищецът притежава вземане срещу ответника в описаните в исковата молба параметри , т.к. след извършване на цесията е сключено визираното по-горе Споразумение , в което точно и изчерпателно са описани задълженията на длъжника , определени са и новите падежи .  Въпреки , че споразумението не представлява основанието на задължението , този документ служи като доказателство за съществуването му , сроковете и начините на изпълнение . Предвид посоченото , както и въз основа на заключението по назначената ССЕ , съдът намира , че неизплатеният остатък от дълга на ответника е  в размерите посочени в петитума на исковата молба .

Основното възражение на ответника е , че задължението е погасено по давност . Развива съображения , че т.к. задължението е станало изискуемо най-късно 2008г. , когато е сключен договора за цесия , към датата на подаване на исковата молба – 2018г. , задълженията са погасени по давност . Твърди , че сключеното между цесионера и длъжника споразумение от 2013г. не представлява новиране на задължението , поради което и няма подновяване на течението на погасителната давност . Съдът споделя доводите на ответника , че споразумението не представлява новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД  , но счита , че с него се прекъсва течението на погасителната давност на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД . Споразумението представено от ищеца е извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и обхваща и претенцията-предмет на иска. Спогодбата има значение на юридически факт, релевантен за спорното право и съдът е длъжен да се съобрази, като зачете нейния материалноправен ефект. Тя изразява волята на подписалите я страни да уредят имуществените си отношения, като в изпълнение това споразумение ответникът е приел да погаси изцяло задължението си. Споразумението е договор, по силата на който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки - чл. 365, ал.1 ЗЗД. Тя предполага едно съществуващо преди това правоотношение, което е било спорно. С нея се изменя едно съществуващо правоотношение между страните посредством правенето на взаимни отстъпки. Може да се признае едно задължение за съществуващо, ако преди се е отричало от длъжника  .  

В случая с подписването на споразумението от дата 29.03.2013 г.  , е била прекъсната погасителната давност, като след прекъсването на давността започва да тече нов погасителен срок , който за главницата от 2 156,15 лева , на основание чл.110 от ЗЗД е пет години и който  съгласно чл. 422 от ГПК следва да се изчислява към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.10.2018г.  или в случая същият не е изтекъл . Относно претендираната лихва от 405,03 лева , като взе предвид периода за който се отнася , а именно 20.07.2015г. до 27.10.2017г. , съдът намира , че погасителната давност , която на основание чл.111, ал.1 б.“в“ от ЗЗД е три години , също не е изтекла до  посочената по-горе дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК .

Предвид изложеното по-горе , съдът намира , че искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи .

На основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в обща размер на 1611,47 лева , от които 263,12 лева – деловодни разноски в заповедното производство и 1348,35 лева – деловодни разноски в исковото производство .

 

Р          Е          Ш          И  :

На основание чл.422, ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.Т.Г. , ЕГН ********** , адрес *** дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София, бул***представлявано от И.С. , съдебен адрес ***, кантора *** , обща сума в размер на 2 156,14 (две хиляди сто петдесет и шест лева и четиринадесет ст.) лева ,  от която 1 751.12 лева - главница  по Споразумение от 29.03.2013г. за признаване и разсрочване на задължение по кредитен Договор от 03.12.2005г. за BRS AMEX GREEN, сключен между длъжника и „Българска пощенска банка“ АД /нови наименования „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Юробанк България“ АД/, ЕИК***, цедирано на „Делта Кредит“ АДСИЦ , ЕИК ***, както и законна лихва от 30.10.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 405.03 лева - мораторна лихва от 20.07.2015г. до 27.10.2017г. , за която сума има издадена Заповед №1910/30.10.2017г. по ч.гр.д.№3290/2017г. по описа на ШРС   .

ОСЪЖДА В.Т.Г. , ЕГН **********  да заплати на  „Делта Кредит“ АДСИЦ , ЕИК ***  сумата 1611,47  (хиляда шестстотин и единадесет лева и четиридесет и седем ст.)лева , от които 263,12 лева – деловодни разноски в заповедното производство и 1348,35 лева – деловодни разноски в исковото производство .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                      СЪДИЯ: