Р Е Ш Е Н И Е
27.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми
състав
На 19 (деветнадесети) април Година 2018
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от
съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 465
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявено е искане с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
В
исковата си молба ищецът А.Н.Н. твърди, че с ответницата М.Н.Н. са родители на
детето А., родено на *** година. През 2015 г. двамата се разделили, като
ответницата се установила в гр. Бяла, обл. Русе, при родителите си, заедно с
детето. Ищецът, от своя страна живял в гр. Шумен, но и посещавал Кралство
Великобритания с цел осигуряване на парични средства. Детето било
диагностицирано с детска церебрална паралица, което налагало полагане на
специални грижи за него. Докато А. била при майка си в гр. Бяла, обаче, нужните
лечебни процедури не били провеждани редовно, детето не посещавало редовно и
детска градина. През м. януари 2018 г., родителите на Н. ***, че последната не
отглеждала адекватно детето си. След проведената среща със социални работници,
детето било предоставено за отглеждане на ищеца. Н. полагал труд и получавал
доходи, при отглеждането на А. бил подпомаган от родителите си, детето
посещавало редовно детска градина. Моли съда да постанови решение, по силата на
което местоживеенето на детето ая да бъде определено при неговия баща; да му
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с
детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща на малолетното дете месечна
издръжка на дете от родител в размер на 150,00 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 14.02.2018 г. Претендира и плащане на разноските по
делото.
Ответницата
не взема становище по предявения иск.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на
акт за раждане № 537/16.04.2014 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Русе е, че М.Н.Н. и А.Н.Н. са родители на
детето Ая А.Н., род. на *** година. По делото е представено експертно решение №
1425/16.06.2017 г., изд. от УМБАЛ – Русе, в което е отразено, че детето страда
от детска церебрална парализа – 60 % степен на увреждане, с чужда помощ. Съдът
констатира от трудов договор № 704/16.11.2017 г. и удостоверение № 126/18.04.2018
г., изд. от „Меггле България“ ЕООД гр. Шумен, че ищецът полага труд, като
получава брутно трудово възнаграждение в размер на 819,48 лева. От приложената
служебна бележка изх. № 88/02.02.2018 г., изд. от Детска градина „Светулка“ гр.
Шумен се установява, че А. Н. е записана и посещава детското заведение. Видно
от договор от 05.02.2018 г., сключен между Център за ранно детско развитие гр.
Шумен и А.Н. е, че на детето последния били предоставени социални услуги: ранна
интервенция на уврежданията и индивидуална педагогическа подкрепа. По делото е
представено удостоверение изх. № СЛ/Д-Р-Б/233-013/23.01.2018 г., изд. от ДСП
общ. Бяла, в което е отразено, че А.Н. полага грижи за дъщеря си А. във връзка
с взето решение на проведена екипна среща на 18.01.2018 г., както и че майката
М.Н. е в невъзможност да изпълнява адекватно родителските си задължения и
отговорности.
В
изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане” общ. Бяла е отразено, че ищецът и ответницата съжителствали
съвместно до м. август 2015 г., след което детето било при своята майка в гр.
Бяла. Последната съжителствала последователно с няколко мъже, като били
подавани сигнали от родителите ѝ, че тя не полага необходимите грижи за
детето – отсъства по цяла нощ, а през деня се занимавала с таблета си. На
17.01.2018 г. отново постъпил идентичен сигнал от родителите на Н. – че детето
не посещавало детска градина и рехабилитациите, детето стояло само и будно.
Поради това била проведена среща с родителите и възходящите им и било взето
решение детето да се отглежда от неговия баща. Впоследствие, по препоръка на
социалните работници, на ответницата бил извършен психиатричен преглед, при
който било контатирано, че няма основание за поставяне на психиатрична диагноза
на същата. Понастоящем, Н. съжителствала с друг мъж, като заявила, че детето
много ѝ липсва, но в същото време не е посещавала гр. Шумен, за да се
срещне с него.
По делото е
изготвен социален доклад и от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Шумен. Описва се, че бащата и детето обитават жилище,
находящо се в гр. Шумен при добри битови условия. Н. бил подпомаган при
отглеждането на детето от своите родители. А. посещавала редовно детска градина
и лечебните процедури, които били необходими за заболяването ѝ. Между
бащата и детето била създадена силна емоционална връзка. Заключава се, че
ищецът притежава нужния родителски капацитет за отглеждане на детето.
Разпитаните
в съдебно заседание Ф.И. (майка на ищеца) и Б.Т. сочат, че след раждането на
детето му била поставена диагноза ДЦП, като ответницата решила да живее в гр.
Бяла, за да бъде подпомагана от своите родители, а ищецът прехождал от гр.
Шумен. Впоследствие, семейството се установило в гр. Шумен, в жилище под наем,
но през м. август 2016 г. Н., заедно с детето отново се прибрала в гр. Бяла.
Същата била с лабилна психика, не била в състояние да взема самостоятелни
решения и нейните родители често подавали сигнали до ДСП за това. След
18.01.2018 г. грижите за А. били поети
от баща ѝ – ищецът. Между двамата съществувала много силна емоционална
връзка. Детето посещавало редовно детска градина и рехабилитационни процедури.
Ищецът бил подпомаган при отглеждането на детето от своите възходящи.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето А. и за упражняването на
родителските права спрямо него са предявени единствено от баща му.
Установи
се по делото, че родителите на детето не
са сключвали граждански брак и са разделени от м. август 2016 г. Тогава, Н.
напуснала съвместно обитаваното жилище в гр. Шумен и заживяла в дома на
родителите си в гр. Бяла. Грижите по отглеждането и възпитанието на А. били
поети от ответницата. В резултат на поведението на същата, на 18.01.2018 г.,
детето било предадено на ищеца и оттогава Н. полагал непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му. Същият бил подпомаган от родителите си.
При
разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат
текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и
ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато
родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно,
с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при
кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските
права.
При определянето на родител,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи
сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват
необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство
и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно
естество: възпитателски качества на родителите – в
случая съдът приема, че бащата на детето А. притежава родителските качества,
необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание в пълна степен.
Указание в тази насока е фактът, че Н. се справя сам с всички домакински
дейности, свързани с полагане на грижите за детето и с оглед специалните му
потребности. Желанието на родителите – изявена е готовност от
страна единствено на ищеца да отглежда и възпитава детето, факт, който е
указание за неговата сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският
дълг. От друга страна, ответницата проявява пълно процесуално
бездействие; полът и възрастта на детето – детето А. е
момиче на 4 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина
грижа не е незаменима, независимо от пола му; социално
обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в
зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави
упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното
въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че
най-благоприятна за развитието на детето Ая е социалната среда в дома на ищеца
– среда, в която то е свикнало да живее и е спокойно; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че и
двете страни могат да разчитат на подкрепа от близки и роднини; жилищно-битови
и други материални условия на живот
– установи се, че в жилището на ищеца са осигурени много добри битови условия,
докато за жилището на ответницата не са налице данни.
След
извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите
на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалните работници,
изготвили социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено
детето А. да живее при своя баща – А.Н., който ще упражнява родителските права
по отношение на същото, като детето следва да живее в жилището му, по
регистрирания от последния постоянен адрес ***.
С
оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на
местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на майката
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа, десет дни през лятото, разделени на два периода
от по пет дни, с преспиване, съответно за м. юли и м. август, когато бащата не
е в платен годишен отпуск; по време на Коледните празници на всяка нечетна
година и на Великденските и Новогодишни празници на всяка четна година от 10,00
часа на първия почивен ден до 18,00 часа на последния почивен ден /с
преспиване/, съобразно официално обявените празнични дни.
Досежно определянето на издръжка на детето
по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
При
определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав
съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му.
Ответницата не представя доказателства в тази насока. Поради това и предвид
обстоятелството, че не са налице доказателства за намалена трудоспособност,
същата е в състояние да реализира месечен доход в размер на минималната работна
заплата, установена за съответния период. Установи се, че ищецът получава
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 819,48 лв. Доказа се,
че поради заболяването си, детето А. се нуждае от по-висок размер на
издръжката. Не са налице алиментни задължения на страните в полза на други
лица. Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за
детето А. в размер на 250,00 лв., от които майката следва да заплаща по 150,00
лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото
парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от
грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата.
Размерът
на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата
молба – 14.02.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По разпределението на
разноските по делото:
Претенции
за разноски са предявени единствено от ищеца, който представя списък на разноските.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените разноски по делото в размер на 325,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния
кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето А.
А.Н. с ЕГН ********** да живее при родителя си А.Н.Н. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето А. А.Н. с ЕГН ********** на
бащата А.Н.Н. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на
майката М.Н.Н. с ЕГН
**********,***, с детето А., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа, десет дни през
лятото, разделени на два периода от по пет дни, с преспиване, съответно за м.
юли и м. август, когато бащата не е в платен годишен отпуск; по време на
Коледните празници на всяка нечетна година и на Великденските и Новогодишни
празници на всяка четна година от 10,00 часа на първия почивен ден до 18,00
часа на последния почивен ден /с преспиване/, съобразно официално обявените
празнични дни.
ОСЪЖДА
М.Н.Н. с ЕГН **********,
да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на
детето А. А.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
А.Н.Н. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. (сто и
петдесет лева), считано от 14.02.2018 г., с падеж – 15-то число на месеца, до
настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане,
на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М.Н.Н. да заплати на А.Н.Н. направените
разноски по делото в размер на 325,00 лв.
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: