Р Е Ш Е Н И Е

874/9.10.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№472/2018 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че притежава л.а. „Нисан Примера“, с рег. №***, който управлявал на 24.08.2017 г. в гр. Шумен, по ул. „Г.С.“. При изчакване преминаването на други МПС колата, която управлявал била в спряло състояние, а зад неговия автомобил имал друг автомобил, който също бил спрял. В един момент автомобилът на ищеца бил ударен от автомобила, който бил спрял непосредствено зад неговия. След този инцидент станало ясно, че трети автомобил „Ауди А6“, с рег. №***, управляван от В.Г., поради движение с несъобразена скорост се е блъснал в колата, намираща се зад автомобила на ищеца, което довело до удара и на неговия автомобил. Ищецът твърди, че веднага се обадили в „Пътна полиция“, гр. Шумен, като се явил представител, който констатирал, че има само материални щети и пътните превозни средства можели да се движат на собствен ход, както и че няма спор относно механизма на настъпване на произшествието и вината. Органите на реда взели проби за алкохол или други упойващи вещества на тримата водачи, които били отрицателни. Констатирайки всичко това полицейският служител им казал да съставят констативен протокол по утвърдените образци, което и било сторено. В тези документи било записано, че виновен за ПТП е водачът В. Р. Г.. Ищецът представил двустранния протокол на ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Това дружество е застраховало гражданската отговорност на виновния водач и следвало да изплати щетите с оглед настъпилото застрахователно събитие. Ищецът бил получил писмо от застрахователя, с което му било отказано изплащане на обезщетение с мотива, че не са налице условията на чл.5, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. Според становището на ответника двустранен констативен протокол следвало да се състави само в случаите на двама участници в ПТП, а в конкретния случай участниците били трима. Ищецът счита този отказ на застрахователя за неоснователен, излагайки правни и фактически доводи. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 250.00 лева, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица № ВС/22/116002714402, за причинени имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, от В.Р.Г., по лекия автомобил на ищеца „Нисан Примера”, с рег.№ ***, вследствие на ПТП, станало на 24.08.2017 г. в гр. Шумен, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за неоснователни, излагайки аргументи. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото частно заверен препис от Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие №05753/24.08.2017 г., часови график на служители от сектор ПП при ОД на МВР Шумен, се установява, че на 24.08.2017 г., в гр. Шумен, ***, ищецът, управлявайки собственото си МПС „Нисан Примера“, с рег. №*** претърпял ПТП. От същите документи става ясно, че виновният водач за настъпване на произшествието е В.Р.Г., който управлявайки л.а. „Ауди А6“, с рег. №*** удря спрелия преди него лек автомобил, който от своя страна удря непосредствено спрелия преди него автомобил на ищеца. В протокола като видими щети по автомобила на ищеца са посочени деформация на задна броня. В.Р.Г. е декларирал, че като водач на л.а. „Ауди А6“, с рег. №*** е виновен за настъпване на ПТП. От представените по делото писмени доказателства, се установи, че по искане на ищеца при ответното дружество е заведена щета №270/5000-17, като са описани щети по автомобила на ищеца- „броня задна облицовка“. Няма спор, а се установява и от документите, приложени по делото, че за управлявания от лицето В.Р.Г. л.а.„Ауди А6“, с рег. №***, по време на настъпване на процесното ПТП, има валидно сключен при ответното дружество застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. От заключението по извършената САвТЕ, се установи, че е налице причинно-следствена връзка между действията на водача В.Р.Г. и настъпилите вреди по автомобила, управляван от ищеца. ВЛ посочва, че автопроизшествието е настъпило в следствие на неправилните действия на водача В.Г., управлявал л.а.„Ауди А6“, с рег. №***, който не е успял да спре своевременно зад спрелия пред него автомобил. В следствие на „верижната реакция“ л.а. „Нисан Примера”, с рег.№ ***е претърпял деформация на задна броня и задна престилка. Тези обстоятелства се установят и от изявленията на разпитания по делото свидетел В.Р.Г., който заяви, че признава, че не е могъл да спре с автомобила си, при което е ударил л.а. Тойота, който в следствие на инерцията е ударил автомобила на ищеца. Същият свидетел подробно обясни механизма на ПТП, като обясни и действията на водачите след настъпване на произшествието. Същият заяви, че явилите се в следствие обаждането на участниците в ПТП, полицейски служители са взели проби за алкохол на шофьорите, които били с нулеви показатели, след което с оглед липсата на спор, отишли при застрахователите, за да следват процедурата. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като показанията на свидетеля са ясни, конкретни, основани са на преки и непосредствени впечатления, а от друга страна кореспондират с станалите, събрани по делото доказателства. ВЛ дава заключение, че сумата за възстановяване щетите по автомобила на ищеца по пазарни цени се равнява на 165, 40 лева. Съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността на заключението по САвТЕ. Заключението е ясно, обосновано и изцяло съобразено с останалите, събрани по делото доказателства. От представените по делото писма, изходящи от ответното дружество и адресирани до ищеца става ясно, че застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради „допуснато съществено нарушение на закона“, като се цитира текстът на чл.5, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнитранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Застрахователят се е позовал и на указания на Комисията за финансов надзор, според които двустранен констативен протокол се съставя при ПТП, при което трябва да са налице, освен другите условия, предвидени в закона, само двама участници.

Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид установената по- горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че при процесното ПТП е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ангажиращ деликтната отговорност на водача на л.а. „Ауди А6“, с рег. №***. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на последния се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина. Имайки предвид установеното от фактическа страна, съдът стига до извода, че на 24.08.2017 г. в гр. Шумен В.Р.Г., с поведението си, което безспорно е противоправно /обстоятелство, установено от ангажираните по делото доказателства/, е причинил на ищеца имуществени вреди, които по смисъла на горецитираната разпоредба следва да бъдат обезщетени. В разглеждания казус, съдът приема и за безспорно установено, че застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на произшествието е ответното дружество. Съгласно нормата на чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В случая отговорността на ответника е гаранционно- обезпечителна. Съдът счита, че изнесените от застрахователя възражения за недължимост на сумата не почиват нито на закона, нито на правната и житейска логика. Няма правна норма, която да предвижда, че при ПТП, в случай, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да се съставят констативни протоколи по смисъла на цитираната от ответника наредба, само при условие, че участниците при ПТП са двама. Законът борави с понятието „двустранен констативен протокол“, не за да укаже, че такъв документ може да се съставя само от две лица, участници при ПТП, а да разграничи виновните от невиновните лица в произшествието, имащи позицията на насрещни страни. Ето защо и доколкото се установи, че в следствие на ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на негово имущество /л.а. „Нисан Примера“, с рег. №***/, вреди от категорията на претърпяна загуба, заключава, че претенцията му за обезвреда на тези вреди е частично основателна и следва да се уважи до размер на 165, 40 лева. Доказателства, че вредите възлизат на исковата сума не се ангажираха, поради което искът в останалата му част, до пълния предявен размер следва да се отхвърли, поради неоснователност.

По отношение претенцията, с правно основание чл.86 от ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от представения по делото частно заверен препис от опис- заключение по щета №270/5000-17, се установи, че ищецът е уведомил ответното дружество на датата на ПТП- 24.08.2017 г., поради което, застрахователят дължи лихви за забава от посочения ден. Ето защо сумата от 165, 40 лева следва да се присъди ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху нея, считано от 24.08.2017 г. до окончателното ѝ плащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 297, 72 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 165, 40 лева /сто шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица № ВС/22/116002714402, за причинени имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, от В.Р.Г., по лекия автомобил на ищеца „Нисан Примера”, с рег.№ ***, вследствие на ПТП, станало на 24.08.2017 г. в гр. Шумен, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 297, 72 лева /двеста деветдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния предявен размер, поради неоснователност.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: