Р Е Ш Е Н И Е
187/6.3.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 01 (първи)
март Година
2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 493
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 330
от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50
от СК.
В молбата си до съда молителите Р.Д.Д.
и З.С.Д. излагат, че са съпрузи от 15.04.2004 година. По време на брака си
имали родено едно дете – А.Р.Д., родена на *** година. Твърдят, че са постигнали
сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички
лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с
което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.
В съдебно заседание молителят Д. се явява
лично, а молителката Д. се представлява от изрично упълномощен адвокат и всеки
от тях потвърждава сериозното и непоколебимото си съгласие за прекратяване на
брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 15.04.2004 г.
когато с акт №***/15.04.2004 г. съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно
дете – А.Р.Д., родена на *** г. (видно от удостоверение за раждане, изд. въз
основа на акт за раждане №***/03.06.2005 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Шумен).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи
на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което
следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да
бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв.,
която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят Р. Д. следва да
заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на малолетното
дете – в размер на 93,60 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.04.2004 г., с
акт за граждански брак №*** от 15.04.2004 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Шумен между Р.Д.Д. с ЕГН **********,*** и З.С.Д.
с ЕГН **********,***, с посочен адрес гр. Шумен, ул. „С“ № 12, вх. 3, ет. 4, ап. 57, и двамата със съдебен
адресат – адв. С.Е. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Д.Д. и З.С.Д.
споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
1. След
прекратяването на брака и
З.С.Д. ЗАПАЗВА
фамилното име – Д..
2. Местоживеенето
на роденото от брака дете А.Р.Д. с ЕГН ********** се определя – при майката – З.С.Д.,
на адрес ***.
3. Упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.Р.Д. с ЕГН **********, се
предоставя на майката З.С.Д..
4. Определя
се режим на лични отношения на бащата Р.Д.Д. с детето А.Р.Д., както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя (с
преспиване); както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
5. Бащата
Р.Д.Д. се задължава да изплаща на детето си А.Р.Д., чрез неговата майка и законен
представител З.С.Д., месечна издръжка в
размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева), считано от 06.03.2018 г., платима
до петнадесето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
6. Молителите
не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.
7. Молителите
не са придобивали недвижими имоти, а притежаваните движими вещи са поделили
извънсъдебно.
8. Ползването
на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „П.Е“
№ 1, представляващо лична собственост на Р.Д.Д., СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Р.Д.Д., като З.С.Д.
и малолетното дете са го напуснали.
9. Молителите
приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото се поемат поравно.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 (четиридесет)
лв., като ОСЪЖДА Р.Д.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и
ОСЪЖДА З.С.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС сума в размер на 20,00 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна
такса върху размера на определената издръжка в размер на 93,60 лв. (деветдесет
и три лева и 60 стотинки).
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите,
чрез пълномощника.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: