587/12.6.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря А.
П., като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №497
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано, по предявен от Х.С.Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК срещу „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***, представлявано от Д. М. Д. иск с посочено правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 02.02.2018 г.
получил покана за доброволно изпълнение на парично задължение в общ размер на
12145,96 лева по ИД № 201777404000420 по описа на ЧСИ Я. Д. при
ШОС, образувано по молба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ
ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***. Към поканата бил приложен изпълнителен лист от
27.12.2010г., за погасяване на парично задължение по запис на заповед, издаден
на основание заповед №3639 от 27.12.2010г. на РС-Шумен по ч.гр.д
№5360/2010 г. по описа на РС-Шумен. Ищецът бил осъден
солидарно с длъжника Г. А.А., да заплатят сума в размер на 5231,37 лева, както
и разноските по делото. Твърди, че записът на заповед бил в каузална форма с
договор за заем от 06.02.2009г. за главница в размер на 2500,00 лева. Счита, че
вземането, което ответникът претендира по изп.дело, произтича от запис на
заповед, която е обезпечавала заем, който ищецът е получил на 06.02.2009г.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност и твърди, че не дължи
претендираната от ответника сума. Обективира
искане за постановяване на положително решение по делото, с което да се
признае за установено, че не дължи сумата от 5231,37 лева, за която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д №5360/2010 г. по
описа на РС-Шумен,
поради изтекла абсолютна давност. Претендират се и
направените по настоящото дело разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
При преценката на доказателствата, съдът взе
предвид представените
с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва:
ПДИ по изп.дело № 20177740400420; изпълнителен лист от 27.12.2010 г. по гр.дело
І 5360/2010 г. на ШРС; съобщение до ищеца от ЧСИ Я.
Д. по изп дело № 20177740400420; заповед № 3639 от 27.12.2010 г. по ч.т.д. №
5360/2016 г. на ШРС; съобщение до ищеца
от ЧСИ Я. Д. по изп дело №
20177740400420 изх. №3597/25.05.2017 г.; копие от лична карта на ищеца № ***
издадена на 09.03.2009 г.; договор за паричен заем № 312/06.02.2009 г. сключен между ищеца и ответника; схема за плащане; регистър
на финансовите институции на БНБ; определение № 302 от 19.07.2010 г. по
в.ч.т.д.№ 408 от 2010 г. на ШОС; определение № 310 от 23.07.2010 г. по
в.ч.т.д.№ 418 от 2010 г. на ШОС; извадка от ТР за актуално състояние на ответника като доказателства по делото, както
и изискани по делото копие на ИД №
20177740400420 на ЧСИ Я.Джинджева, рег. № 774 с район на действие ШОС и копие
на ИД № 20117740400018 на ЧСИ Я.Д., рег. № 774 с район на действие ШОС.
Фактически констатации:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 02.02.2018 г.,
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на парично задължение в общ
размер на 12145,96 лева по ИД № 201777404000420 по описа на ЧСИ Я. Д.
при ШОС, образувано по молба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ
ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:*** на 10.10.2017г. Към поканата бил приложен изпълнителен лист от
27.12.2010г., за погасяване на парично задължение по запис на заповед, издаден
на основание заповед №3639 от 27.12.2010г. на РС-Шумен по ч.гр.д
№5360/2010 г. по описа на РС-Шумен. Ищецът бил осъден
солидарно с длъжника Г. А. А., да заплатят сума в размер на 5231,37 лева, както
и разноските по делото.
По
делото не се спори, че по молба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ
ЕВРОЛИЙЗ“ ООД е инициирано ч.гр.д №5360/2010 г. по описа на РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя.
Бил
издаден изпълнителен лист от 27.12.2010г., за погасяване на парично задължение
по запис на заповед, издаден на основание заповед №3639 от 27.12.2010г. на
РС-Шумен по ч.гр.д №5360/2010 г. по
описа на РС-Шумен.
Посредством молба от кредитора от 26.09.2017г. по
описаното задължение, е образувано изпълнително дело № 201777404000420
по описа на ЧСИ Я. Д. при ШОС.
Същото вземане, което е било предмет на изпълнително дело № 201777404000420, е било предмет на друго изпълнително дело с № 201177404000418, също по описа на ЧСИ Я. Д. при ШОС, образувано на 06.01.2011г., по молба на същия взискател. Това изпълнително дело е прекратено с постановление на ЧСИ на 25.05.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години. От материалите по това дело е видно, че е предприето едно валидно действие по събиране на вземането от 10.06.2013г., когато е изпратено запорно съобщение до ОББ АД, за запор на банковата сметка на длъжника. Впоследствие, след молба от 29.05.2017г., дружеството е поискало връщане на изпълнителния лист, който бил получен на 30.08.2017г. Същият изпълнителен лист, бил приложен към молбата за образуване на изпълнително дело № 201777404000420, образувано по молба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:*** на 10.10.2017г.
Правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са предявен
отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи по изпълнителното дело
парична сума в общ размер на 5231,37 лева.
Предявеният отрицателен
установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът
следва да установи
и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба
основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност.
По съществото на спора, съдът формира следното мнение:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последният случай длъжникът по изпълнението
може да оспорва дължимостта на сумите, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
изпълнителния лист.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на
нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на
прекратяване. Съобразно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение. Изпълнителният
процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността
му като предприема съответните изпълнителни действия. В изпълнителния процес
давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение. Давност ще тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от
страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В конкретният случай, от материалите по изпълнително
дело с №
201177404000418, по описа на ЧСИ Я.Д.при ШОС, образувано
на 06.01.2011г. е видно, че е предприето едно валидно
действие по събиране на вземането от 10.06.2013г., когато е изпратено запорно
съобщение до ОББ АД, за запор на банковата сметка на длъжник. Към 10.06.2015г.
са изтекли повече от две години, поради което останалите действия извършени
след тази дата са без правно значение, вкл. и прекратяването на
делото.
На следващо място, вземането на ответника срещу ищеца произтича от
запис на заповед от 06.02.2009г. с падеж на 06.03.2009г., а съгласно чл. 531,
ал.1, вр. с чл. 537 от
ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с
тригодишна давност от падежа. Вземането на кредитора произтича от несъдебно
изпълнително основание. Давността е започнала да тече на 06.03.2009г., прекъсната
е с издаване
на изпълнителния лист от 27.12.2010г., както и предприетото валидно
действие по събиране на вземането от 10.06.2013г., т.е 3- годишният давностен срок, отчитан от това действие е изтекъл на 10.06.2016г. Кредиторът не е предприемал никакви
изпълнителни действия в този период. В случая е без правно значение, че
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение на 25.05.2017г.
В горния смисъл, съдът не приема становището на ищеца, че давността е изтекла
на 06.03.2012г.
Ето защо съдът приема, че давността не е прекъсвана и спирана след
10.06.2013г. Същата е изтекла на 10.06.2016г., затова и настоящият състав приема, че давността за принудителното
събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла, както се посочи
на 10.06.2016г. Прекратяването
на първото и образуването на второто изпълнително
дело, както и предприетите по него изпълнителни действия, които са се
осъществили, са без правно значение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на вземането,
възлизащо на 5231,37 лв. – главница по запис на заповед от запис на заповед от 06.02.2009г. с падеж на 06.03.2009г, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.12.2010г. до
окончателно изплащане на дълга, се е осъществил фактическия състав на
погасителната давност през периода от последното валидно извършено от
взискателя действие на 10.06.2013г. до 10.06.2016г.
Предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски направени в настоящето
производство, както следва – за държавна такса в размер на 209,25 лв., както и
с оглед представените доказателства за действително извършени разноски за
защита и съдействие от един адвокат в размер но 400,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Х.С.Х. с ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК, не дължи поради
погасено по давност право на принудително изпълнение на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ
ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***,
представлявано от Д. М. Д. сума в размер на 5231,37 лв.
– главница по запис на заповед от 06.02.2009г. с падеж на
06.03.2009г, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 22.12.2010г. до окончателно изплащане на дълга, за което има
издаден изпълнителен лист от 27.12.2010г., за погасяване на парично задължение,
издаден на основание заповед №3639 от 27.12.2010г. на РС-Шумен по ч.гр.д
№5360/2010 г. по описа на РС-Шумен, като се е осъществил
фактическия състав на погасителната давност през периода от последното валидно
извършено от взискателя действие на 10.06.2013г. до 10.06.2016г., на основание
чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА
КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“***, представлявано от Д. М. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Х. с ЕГН **********,
съд.адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК сумата от 609,25 лева /шестстотин и девет лева и 25 ст./, представляваща
направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: