Р Е Ш Е Н И Е

 

/по чл.247, ал.4 от ГПК/

 

639/27.6.2018г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в закрито заседание, в следния състав:  

Районен съдия: М. Марков    

като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело №497 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:  

         Производство с правно основание чл.247, ал.1 ГПК, образувано  служебно от съда  след констатация, че е допусната очевидна фактическа грешка в решение № 587/12.6.2018г., постановено по гражданско дело №497 по описа за 2018 год. на РСШ.

         Производството по делото е водено, по предявена от  Х.С.Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК искова молба срещу „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, представлявано от Д. М. Д..   Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание на 22.05.2018г. е приключил съдебното дирене, а на 12.06.2018г. е обявил решението си по делото.

Съдът, като взе предвид посоченото решение, констатира, че в диспозитивната му част, е налице очевидна фактическа грешка.

  Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по инициатива на съда или по молба на страните без ограничение във времето /в срока за обжалване, след обжалването и влизането на съдебния акт в сила/. Съдът намира, че настоящото производство е по инициатива на съда, поради това процедурата, предвидена в чл. 247, ал. 2 ГПК е неприложима.

         С оглед чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, съдебното решение следва да съдържа указание подлежи ли същото на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. В мотивите на самото решение се съдържат данни, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. От тези данни, може да се направи извод, че действителната воля на съда е била, че решенето подлежи на обжалване, а това неотразяване в диспозитива, фактически представлява техническа /компютърна/ грешка.

Предвид разпоредбата на чл.247, ал.4 от ГПК, не се нарушават правата на страните. Това следва и от обстоятелството, че правото на обжалване е уредено в закона и не произтича от указанията на съда. Правото на жалба може да бъде валидно упражнено, следователно  служебно допуснатата от съда  поправка на очевидна фактическа грешка има за обект порок, който е отстраним по реда на чл.247 от ГПК. Не се касае за промяна на смисъла на съдебния акт, а за поправка на същия, без да се променя вече формираната и изразена воля на съда.

В диспозитива на съдебното решение трябва изрично да бъде посочено, че „Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.“.

На основание  чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска. Решението за поправка, заедно с поправеното решение, представляват едно цяло, поради което обжалваемостта на поправеното решение води до обжалваемост и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка

         Мотивиран от изложеното и на основание чл.247, ал.1 ГПК , съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

         ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 587/12.6.2018г., постановено по гражданско дело №497 по описа за 2018 год. на РС-Шумен, като решението, записаното в диспозитива е както следва:

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Х.С.Х. с ЕГН **********, съд.адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК, не дължи поради погасено по давност право на принудително изпълнение на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, представлявано от Д. М. Д. сума в размер на 5231,37 лв. – главница по запис на заповед от 06.02.2009г. с падеж на 06.03.2009г, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.12.2010г. до окончателно изплащане на дълга, за което има издаден изпълнителен лист от 27.12.2010г., за погасяване на парично задължение, издаден на основание заповед №3639 от 27.12.2010г. на РС-Шумен по ч.гр.д №5360/2010 г. по описа на РС-Шумен, като се е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от последното валидно извършено от взискателя действие на 10.06.2013г. до 10.06.2016г., на основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***, представлявано от Д. М. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Х. с ЕГН **********, съд.адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК сумата от 609,25 лева /шестстотин и девет лева и 25 ст./, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.“

 

Настоящото решение да се счита за неразделна част от Решение № 587/12.6.2018г., постановено по гражданско дело №497 по описа за 2018 год. на РС-Шумен

Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, като същото може да бъде обжалвано по реда на чл.247, ал.4 от ГПК, т.е. по който подлежи на обжалване решението, а именно пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: