Р Е Ш Е Н И Е

341/13.4.2018г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На единадесети май две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й. К.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД №512 по описа за 2018 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.

Производството по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК е образувано по молба от Н.К.С., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на К. М.М., ЕГН ********** и от непълнолетната К. М. М., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.К.С., с адрес: ***, чрез адв. С. М. при ШАК, срещу М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищците твърдят, че ответникът е баща на К. М.М., ЕГН ********** и на непълнолетната К. М. М., ЕГН **********. По силата на съдебно решение по ГД №м. год. по описа на ШРС, родителските права върху децата били предоставени на майката, а бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка по 30лв. на всяко дете. Впоследствие с решение по гр. д. №***г. по описа на ШРС, издръжката била увеличена на 70 лв. за всяко дете, а с решение по гр. д. № ***г. по описа на ШРС, била увеличена на по 100лв. за всяко дете, считано от 01.01.2015г. Заявява, че от 2015г. са се променили икономическите условия на живот в страната и значително са нараснали нуждите на децата от финансови средства за обучение и издръжка.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 100 лева на 170 лева месечно, за всяко от двете деца, с падеж 5 - то число, считано от датата на завеждане на исковата молба – ***г., до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа изцяло предявения иск за увеличение на издръжката от 100лв. на 170 лв .

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В отговора заявява, че искът по чл. 150 от СК е неоснователен по основание и по размер, като твърди, че исковата претенция за издръжка по 170 лв. за всяко дете не е в неговите възможности. Сочи, че плаща издръжка и за третото дете- С., която е пълнолетна, но продължава да учи. Твърди, че изплаща няколко кредита в общ размер от около 700лв. и разполага само със 150 лв. на месец.

Твърди, че има финансови разходи, свързани със здравословното му състояние и сочи, че през последните две години е временно неработоспособен. Намира претенциите за неоснователни. Моли за отхвърлянето на исковете. Представя доказателства..

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител ,като заявява, че може да плаща издръжка в размер на по 130 лв. за всяко дете .

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е баща на К. М.М., ЕГН ********** и на непълнолетната К. М. М., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение № 00***, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от ***г. и Удостоверение № *** издадено въз основа на Акт за раждане №*** от ***г.

Със съдебно решение по ГД №м. год. по описа на ШРС, родителските права върху децата били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка по 30 лв. на всяко дете. Впоследствие, с решение по гр. д. №***г. по описа на ШРС, издръжката била увеличена на 70лв. за всяко дете, а с решение по гр. д. № ***г. по описа на ШРС, била увеличена на по 100лв. за всяко дете, считано от 01.01.2015г. От датата, към която е била определена последната издръжка за децата, до настоящия момент, са изминали 3 години и значително са нараснали нуждите на децата от финансови средства за обучение и издръжка. Към настоящия момент децата вече са съответно на 17 години – К. и К. - на 12 години, който е ученик в 6 клас на второ ОУ „Д-р П. Берон“ и видно от приложените по делото доказателства, тренира футбол във ФК „А.“- Шумен и посещава занятия по карате.

Ищцата е представила доказателства за средно брутен доход в размер на 460лв. Ищцата е представила доказателства- справка за лице от Служба по вписванията Е. относно обстоятелството, че ответникът е съсобственик и собственик на недвижими имоти – земеделски земи, предоставени за аренда и собственик на апартамент.

От приложеното като писмено доказателство по делото Удостоверение № ***г., издадено от МВР РДГП- Е. се установява, че ответникът получил трудово възнаграждение за периода от септември 2017г. до февруари 2018г. в размер на 986,12 лв.- средно брутно месечно. Представени са доказателства за налични банкови кредити, по които плаща месечно по около 700лв., както и доказателства за влошено здравословно състояние –медицинско удостоверение № *** от МИ-МВР ЦЕЛК и Епикриза от ***г .с диагноза –непроходимост на хранопровода. По делото са налице и данни за наличие на други алиментни задължения на ответника, а именно за пълнолетна дъщеря, която продължава да учи, за която ответникът плаща издръжка месечно по 100лв. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства и от гласните доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена последно издръжката за децата К. М.М., ЕГН ********** и К. М. М., ЕГН **********, до настоящия момент, е изминал период от около 3 години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В настоящия случай, от материалите по делото, както и от показанията на разпитаната свидетелка Д.Г., се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на всяко от двете деца –на 17 години и на 13 години, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането им. Нараснали са и ежедневните им потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на децата следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на съответната възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката, следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето, в конкретния казус – двете деца.

При преценка доходите на ответника, съдът съобрази представените по делото доказателства, от които е видно, че е получил трудово възнаграждение от септември 2017г. до февруари 2018г. сума в размер на 986,12 лв.- средно брутно месечно. Същевременно по делото са налични доказателства за задължения на ответника по отношение на първото дете С. от общото съжителство с ищцата, която е навършила пълнолетие и продължава да учи и на която ответникът плаща издръжка в размер на 100 лв. месечно, както и доказателства за налични кредити към 15.03.2018г. – ипотечен кредит с текущ остатък от 4450,69лв. и месечна вноска от 61,85лв.; кредит за текущо потребление от 06.03.2018г., в размер на 50 000 лева и месечна вноска от 542,63лв., сума за револвиране на кредитна карта - 30 лв. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето К. М.М., ЕГН **********, съобразявайки възрастта му, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 260 лева, а за детето К. М. М., ЕГН **********, също съобразявайки възрастта й, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 280 лева, въпреки, че посочените суми са по-малки от минималната работна заплата, установена за страната и по-малки от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на майката.

В този смисъл, съобразявайки доходите на бащата, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката за детето К. със сумата от 140 лв., а за детето К., със сума от 160лв., който размер намира за съобразен с възможностите му и нуждите на всяко от двете деца. Останалата част от издръжката за децата в размер на по 120 лева за всяко дете, следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им. При определяне размера на издръжката на децата, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 22/26.01.2017г., определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната, е в размер на 510 лева от 01.01.2018 г., съобрази включително и обстоятелството, че майката получава доход в размер на 460лв. средно месечно.

Така увеличеният размер на издръжката за всяко от двете деца е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – *** год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася. Исковете за всяко от децата следва да бъдат отхвърлени в останалата част до пълния предявен размер от 170лв. като неоснователни и недоказани.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 144лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата, съразмерно уважената част, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 214,28лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение по гр. д. № *** г. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от М.И.М., ЕГН **********, в полза на детето К. М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.К.С., КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100 лева на 140 лв./сто и четиридесет лева/ лева месечно, считано от ***год., платима на 1-во число от месеца, за който се отнася , до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 170лв./сто и седемдесет/лева, като неоснователен и недоказан .

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение по гр. д. № *** г. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от М.И.М., ЕГН **********, в полза на детето К. М. М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.К.С., КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100 лева на 160 лв./сто и шестдесет/ лева/ лева месечно, считано от ***год., платима на 1-во число от месеца, за който се отнася, до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 170лв. ./сто и седемдесет/лева, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 144,00 лв./сто четиридесет и четири/ лева, представляваща държавна такса по делото и 5,00 лв./пет/лева при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Н.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение по делото съразмерно уважената част, в размер на 214,28лв.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: