986/8.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На тридесети
октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 523 описа
на ШРС за 2018г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба от „МОБИЛТЕЛ“
ЕАД (със сегашно наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от А.В.Д.и М.М., чрез адв. В.П.Г.от АК – София,
със съдебен адрес *** срещу А.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че между «Мобилтел» ЕАД и
ответника съществувало валидно облигационно отношение по Договор с индивидуален потребителски номер М 4272659 от
27.10.2014г., с който на ответника били предоставени далекосъобщителни услуги
за телефонен номер 0884677479 с номер на СИМ карта 8935901187092380926 с
месечна такса в размер на 14.90 лв., с включено ДДС за срок от 24 месеца. На
24.12.2014г. ответникът добавил и телефонен номер 0884729119. При издаване на
фактурите по договорите, потребителя,
фигурирал под клиентски номер „504134703“. В срока на действие на договора били
издадени фактура № 305514462/28.12.2014г. с падеж 12.01.2015г. за отчетен
период 23.11.2014г. – 22.12.2014г. за сумата от 14.90 лв.; фактура №
307121115/26.01.2015г. с падеж 10.02.2015г. за отчетен период 23.12.2014г. –
22.01.2015г. за сумата от 38.58лв.; фактура № 566656991/02.06.2015г. с падеж
02.06.2015г. за отчетен период 23.04.2015г. – 22.05.2015г. с която е начислена
и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнението му от
ответника за сумата от 198.72лв.; фактура
№ 566657554/02.06.2015г. с падеж 02.06.2015г. за отчетен период 23.04.2015г. –
22.05.2015г. с която е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, поради неизпълнението му от ответника за сумата от 373.50лв.
Поради неизпълнението на потребителя да заплати дължимите
суми, «Мобилтел» ЕАД подало заявление по
чл.410 от ГПК и се образувало заповедно производство по ч.гр.д. № 2491/2017г. на
ШРС, по което била издадена Заповед за изпълнение за вземанията на ищеца.
Поради ненамирането на длъжника и връчването на книжата по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, съдът дал указания за предявяване на исковете и така възникнал правния
интерес на ищеца да води настоящото производство. В заключение се искало
установяване в отношенията между страните, че ищеца дължи на ответника следните
вземания, а именно сума от 53.48 лв.,
представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число разговори,
данни, съобщения, абонаментни такси, пакетни минути и други), сума в размер на
13.34 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху вземането по фактура №
307121115/26.01.2015г., както и сума в размер на 572.22 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор № М 4272659 от 27.10.2014г., с
който на длъжника са предоставени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с определение на съда № 521/22.02.2018г. за
доплащане на държавна такса по делото, ищецът депозирал писмена молба, с която
оттеглял исковата си претенция за акцесорния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.86 от ГПК за сумата от 13.34 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата. Съдът с Определение № 691/12.03.2018г. е прекратил частично
производството по делото и обезсилил частично заповедна по чл.410 от ГПК само
по отношение на вземането за мораторна лихва, като в останалата си част производството
продължило.
С Определение № 1915 от 18.07.2018г. съдът е назначил на
ответника особен представител – адв. В.Т. от ШАК, поради наличието на
предпоставките за това, като бил депозиран в срок писмен отговор. В него се
излага, че исковата молба е допустима, като по основателността на претенциите
ще се изрази становище в съдебно заседание.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
депозира се становище по хода на делото, с което се моли исковете да бъдат
уважени излагайки се обстойни аргументи за това, както и да им бъдат присъдени
съдебните разноски в производствата.
Особения представител на ответника – адв. В.Т. от ШАК
сочи в съдебните прения, че исковете са основателни и доказани по размер и
следва да бъдат уважени така както са предявени от ищеца.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1470 от 18.08.2017г. по ч.гр.д. № 2491/2017г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 53.48
лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 4272659 от
27.10.2014г., сумата от 572.22 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, както и сумата от 13.34 лв. мораторна лихва върху
главницата и разноски 205 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Между
страните не се спори, а и видно от Договор
от 27.10.2014г. (стр.7 от делото)
и Приложение № 1 от същата дата, се установява,
че ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги
за срок от 24 месеца по Тарифен план „Мтел трансфер S“ с месечна абонаментна такса
от 14.90 лв. с ДДС за Сим карта № 8935901187092380926. Съгласно т.6.3.1 от
Приложение № 1, ако абонатът наруши задълженията си произтичащи от договора, от
това приложение или от Общите условия на оператора, то мобилния оператор има
право да прекрати договора по отношение на тези или на всички предоставени от
него услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. Съгласно Приложение № 3 от 27.10.2014г. между
страните били договорени цени по предоставени услуги, съгласно ценоразпис на
оператора.
На
24.12.2014г. между страните бил подписан Договор № 504134703, както и
Приложение № 3 от 24.12.2014г. (Ценоразпис за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги).
На
28.12.2014г. била издадена фактура № 0305514462 за период на фактуриране от
23.11.2014г. до 22.12.2014г. на стойност 14.90 лв. за дължими такси от абоната,
със срок на плащане до 12.01.2015г.
На
26.01.2015г. била издадена фактура № 0307121115 за период на фактуриране от
23.12.2014г. до 22.01.2015г. на стойност 38.58 лв. за дължими такси от абоната, със срок на
плащане до 10.02.2015г. за ползвани два номера.
По делото са
представени и сметка № 0566657554/ 02.06.2015г. за сума от 373.50лв.,
представляваща неустойка със срок за плащане 02.06.2015г. и сметка №
0566656991/ 02.06.2015г. за сума от 198.72 лв., представляваща отново неустойка
със срок за плащане 02.06.2015г.
По делото са
представени и Общите условия (ОУ) на мобилния оператор, като според съда
периодът на действие на същите е към 28.07.2015 година, предвид последното им
изменение от тази дата. Съгласно чл. 26.5 от ОУ „Мобилтел“ предоставя на
абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащане на посочената в
нея сума, като несъблюдаването на срока дава право на оператора да прекрати
договора. Правото на оператора да преустанови достъпа на абоната до мрежата и/
или да прекрати договора е уредено и в чл. 27.2 от ОУ. В ОУ съществува и
изрична разпоредба уреждаща отношенията при неплащане, а именно чл.54.12, която
гласи, че договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на
Мобилтел, в случай, че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, в което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания
на заявителя да депозира исковете.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между „Мобилтел“ ЕАД и ответника, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение
на договора от страна на ответника и размера на вземането.
В конкретния
случай безспорно се установява валидността на сключен между страните договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги. От представените по делото фактура №
0305514462 от 28.12.2014г. и фактура № 0307121115 от 26.01.2015г. се установява
доставката на тези услуги и съответно изпълнението на ищеца по договора. От
доказателствата по делото е установено, че към момента плащане от страна на
ответника не е направено или предявения установителен иск е основателен и
доказан в претендирания размер от 53.48 лв.
По основателността
на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 92 от ЗЗД: В случая ответника притежава качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а според
чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. За нищожността на такава клауза
съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по дело
С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение
№ 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. В случая клаузата, според която доставчикът има право сам
да прекрати договора и същевременно да претендира под формата на неустойка
възнаграждението за услуга, която не е предоставил е нищожна. Това е така
защото, след като операторът сам е предпочел да прекрати договора с потребителя
вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него, заедно с
обезщетение за забава или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно под формата на неустойка да претендира изпълнение по прекратен
договор и то за неговия пълен срок на действие и то при това без сам да
предлага насрещно изпълнение. Ако приемем обратното то, доставчикът ще получи
имуществена облага от абоната в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но в случая без да предоставя достъп до мрежата си, респективно
без да предоставя мобилни услуги. С това уговорената в Приложение № 1 и ОУ
неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за
нарушаване на принципа на справедливост. Следва да се отбележи, че в чл.6.3.1
от Приложение 1 има текст, който гласи, че операторът не дължи неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, когато договорът се прекратява по причини,
за които операторът отговаря. При това
положение клаузата води до значително неравноправие между договарящите страни и
на основание чл.143, т.5 и т.6 от ЗЗП същата е нищожна. Следователно основания
на нея иск за неустойка в размер на 572.22 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота
следва да се посочи и че едностранното прекратяване на договора влиза в
противоречие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, която сочи, че договорите
могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Или в случая неизпълнението на договорно
задължение през предварително определен в договора срок (в случая 124 дена) е
основание за приложение на общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД, уреждащо
развалянето на договора, а не води до неговото едностранно прекратяване.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяваното му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото липсват твърдения и
доказателства, ищецът да е отправял до абоната писмено предизвестие за
изпълнението му по договора. Липсата на надлежно прекратяване на договора
препятства пораждане на вземане за неустойка в полза на ищеца, поради
прекратяване преди изтичане на срока на действието му.
При този
изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на съдебните разноски
направени както в настоящото, така и в заповедното производство се явява
частично основателна. В исковото са направени разноски за заплатена държавна
такса в размер на 75 лв., както и възнаграждение за особен представител на
ответника за сума от 300 лв. и адвокатски хонорар в размер на 180 лв. или
разноските в исковото са в общ размер на 555 лв. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска или сума в размер на 47.48 лв. В заповедното производство разноските направени
от ищеца са 205 лв., от които за заплатена държавна такса 25 лв. и 180 лв. за
адвокатско възнаграждение, като съответно ответникът към момента следва да заплати
такива в размер на 17.16 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД в
отношенията между страните, че А.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980
(с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от А.В.Д.и М.М., чрез адв. В.Г.от АК – София, сумата от 53.48 лв. (петдесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга № М 4272659/27.10.2014г., по който са
издадени фактура № 305514462/28.12.2014г. за отчетен период 23.11.2014г. –
22.12.2014г. и фактура № 307121115/26.01.2015г. за отчетен период 23.12.2014г.
– 22.01.2015г., за което вземане е издадена Заповед № 1470/18.08.2017г. за
изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2491/2017г.
на ШРС, ведно със законната лихва върху вземането, считано от депозиране на
заявлението в съда – 17.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 (с
предишно наименование „Мобилтел“ЕАД) срещу А.С.А. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищеца има вземане от ответника за сумата от 572.22 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
съгласно фактура № 0566656991/02.06.2015г. и фактура № 0566657554/
02.06.2015г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.С.А. с ЕГН ********** да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 сумата от 47.48 лв. ( четиридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща направените в исковото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска, както и сумата
от 17.16 лв. (седемнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща
направените в заповедното производство разноски от ищеца, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: