Р Е Ш Е Н И Е
926/24.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
27 (двадесет и седми) септември Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 525 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата
си молба, ищцата С.С.Г. твърди, че с ответника А.Г. сключили граждански брак на
15.08.2008 г. От брака си нямали родени деца. Съпрузите често сменяли
местоживеенето си, като пребивавали в Република България и Република Италия. Отношенията
между съпрузите се влошили след 2011 г., като през 2012 г. ответникът започнал
да предизвиква скандали и да упражнява спрямо съпругата си физически тормоз. След
2013 г. ищцата заболяла от различни заболявания, като била инвалидизирана. С.Г.
моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника; да бъде възстановено предбрачното ѝ фамилно
име; ответникът да бъде осъден да ѝ плаща месечна издръжка в размер на
600,00 лв., считано от депозиране на исковата молба; както и в същия размер за
периода 20.02.2017 г. – 20.02.2018 г., като ответникът бъде осъден да ѝ
заплати направените разноски по делото.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият
заявява, че също желае прекратяване на брака между страните. Оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба, като сочи, че не е използвал физическо
насилие спрямо съпругата си. От друга страна, последната сключила брак с него
водена от желанието за материална изгода. Счита за неоснователна претенцията за
плащане на издръжка, на първо място поради факта, че същият не е виновен за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а от друга страна – финансова
невъзможност да плаща такава. Моли, бракът между страните да бъде прекратен по
вина на двамата съпрузи.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: страните са съпрузи от 15.08.2008 г., когато с акт №***/15.08.2008
г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен
сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца. Съдът констатира от
представените становище от д-р Д.М. – лекар-хирург в Обединена здравна служба
гр. Терамо, Република Италия, изг. на 25.12.2012 г. и протокол от спешно
отделение на посочената обединена здравна служба от 25.12.2012 г. е, че на
посочената дата С.Г. била приета в 12,02 часа и изписана в 12,22 часа, като
диагнозата при постъпване е удари в областта на корема, лявото бедро, лявото
рамо и лицето, описана е и синина около орбита и на нивото на челото.
Пациентката съобщила, че била бита от съпруга си вечерта между 24.12. и 25.12.
по делото е представено експертно решение № 2750/18.11.2014 г., изд. от „МБАЛ“
АД – Шумен, от което се установява, че ищцата е с диагноза мозъчен инфаркт,
исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест. Видно от разпореждане № **********/01.07.2017
г. е, че размерът на получаваната от С. Г. пенсия възлиза на 320,31 лева. Съдът
констатира от нотариален акт №***, том 2, рег. № 9277, дело №***/2006 г. на
нотариус с рег. № 222 на НК, че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент
– гарсониера, находящ се в гр. Шумен. Същата декларира, че не притежава други недвижими
имоти и доходи.
По делото е
представено удостоверение за доходи, изд. от Агенция за приходите, Република
Италия на 22.06.2017 г., че размера на годишната пенсия, получавана от А.Г.
възлиза на 12168,00 евро, тоест на 1014,00 евро месечно. Видно от приложеното
удостоверение, изд. от д-р Р.М. на 21.03.2018 г. е, че ответникът страда от
левкоенцефалопатия, артериална хипертония, хепатит С, захарен диабет,
билатерален периартрит раменна става и хемороиди.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Г.А. и В.Т.
излагат, че ищцата и ответника се запознали през 2007 г., когато А. Г.
пристигнал в страната. Съпрузите живели и в Република България и в Република
Италия. През цялото времетраене на съвместния им живот ответникът се държал
неуважително и обидно към ищцата. Свидетелите описват случаи, когато виждали
приятелката си със синини край очите, като тя им обяснявала, че е ударена от
съпруга си. Свидетелите присъствали на случаи, в които А. Г. не харесвал
храната, приготвена от съпругата си, в резултат на което вдигал скандали, а в
един случай я замерил с кенче с бира, както и случаи, когато я обиждал с
цинични думи. Когато С. Г. получила инсулт през 2013 г., ответникът проявил
пълна незаинтересованост, като останал в родината си, а се наложило възрастната
майка на ищцата да полага грижи за нея. Ищцата живеела в гарсониера на приземен
етаж, като имала и заболявания на очите, претърпени гинекологични операции,
като доходите ѝ от пенсия били крайно недостатъчни. За последен път
съпрузите били заедно през 2017 г., когато А. Г. бил в страната за последен път
и оттогава страните не поддържали контакт помежду си.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между
тях от преди около една година. Предвид изложеното съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и
следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: съдът приема за доказано, че по време на
съвместното съжителство на страните ответникът упражнявал психически и физически тормоз
над ищцата. По делото се събраха конкретни данни за отправени обиди,
неуважителни действия, изразяващи се в блъскане и хвърляне на предмети и за
нанесени на С. Г. телесни увреждания. Съдът
намира, че именно тези противобрачни действия на ответника по отношение на
съпругата му са довели до разстройството на брака. Отказът на ищцата да живее
заедно с А.Г. и непредприемането от нейна страна на мерки да се съберат отново
за съвместен живот не може да се счете за брачна вина, поради укоримото брачно
поведение на същия. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има изключително ответникът.
На
ищцата С.С.Г. следва да бъде възстановено предбрачното
фамилно име – П.
По отношение на претенцията с правно
основание чл. 145, ал. 1 от СК:
Съгласно цитираната разпоредба, невиновният за развода съпруг
има право на издръжка. За издръжката на
бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка –
невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и
възможност за даване на издръжка. Идеята на законодателя е защита на съпруга,
който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено
здравословно състояние, без доходи и собствено имущество. Относно срока за
дължимост за издръжката на бивш съпруг – законодателят е преценил като средно
достатъчен този до три години от прекратяване на брака. По отношение на
този вид издръжка не се извършва преценката по чл. 144 от СК – за даването на
издръжката без особени затруднения. В случая се доказа, че ищцата е
неработоспособна и не може да се издържа от имуществото си – същата разполага с
получавана от нея месечна пенсия в размер на 3201,31 лв., като е собственик на
обитаваната от нея гарсониера. От друга страна, по делото се установи, че и
ответникът е в напреднала възраст, страда от различни тежки заболявания и
получава месечна пенсия, възлизаща на 1014,00 евро.
Предвид гореизложеното,
съобразявайки нуждите на лицето, което има право на издръжка – невиновния за
развода съпруг – ищцата С.Г., както и установените възможности на лицето, което
я дължи, съдът намира, че на А.Г. следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 80,00 лева. Издръжката следва да бъде присъдена от датата
на депозиране на исковата молба – 21.02.2018 г. за срок от три години.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК:
Ищцата отправя
искане ответникът да бъде осъден да й заплати и издръжка по чл. 145, ал. 1 от
СК за минало време – за периода 20.02.2017 г. – 20.02.2018 г.
В разпоредбата
на чл. 149 от СК е предвидена възможността да се претендира издръжка за минало
време – най-много за една година преди предявяване на иска. Съдът, обаче,
намира, че този текст е неприложим в случая, тъй като правото на невиновния за
прекратяване на брака съпруг възниква едва при постановяване на решение в тази
насока. В периода една година преди това, за ищцата не е възникнало право на
издръжка, поради което искът се явява недопустим.
Предвид
гореизложеното, при констатацията за недопустимост на претенцията с правно
основание чл. 149 от СК, производството по делото тази му част следва да бъде
прекратено.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи
върху ответника като виновен съпруг.
Ответникът следва да заплати и държавна такса в
размер на 115,20 лева върху размера на определената издръжка.
На
осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото в размер на 942,20 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.08.2008 г., с акт №*** от 15.08.2008
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен между А.Г., роден на *** г., гражданин
на Република Италия, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. Н.Д. от
БАК, гр. Благоевград, ул. „Св.Д.С.“ № 79 и
С.С.Г. с ЕГН **********,***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има А.Г..
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на С.С.Г.
–
П.
ОСЪЖДА А.Г.,
роден на *** г., гражданин на Република Италия да заплаща на С.С.П. с ЕГН **********, издръжка в размер на 80,00 (осемдесет) лв. месечно, считано от 21.02.2018
г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на решението в
сила,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 600,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 525/2018 г. по описа на ШРС, по предявения от С.С.Г.
срещу А.Г. иск с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на
издръжка за периода 20.02.2017 г. – 20.02.2018 г., ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Г. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС 40,00 (четиридесет) лв., представляващи
държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА
А.Г. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер
на 115,20 лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Г. да заплати на С.С.П. направените
разноски по делото в размер на 942,20 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: