Р Е
Ш Е Н
И Е
516/31.5.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
осми май 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 536/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молба, с правно основание чл. 127а от
СК.
Молба от пълномощник на С.Г.Г., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу Ж.Д.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 127а от СК. Излагайки, че има възможност да организира обучения
на детето им извън страната, а ответникът – баща на малолетното дете Симона, не
дава съгласие тя да пътува извън страната, иска разрешаване на въпросите
свързани с пътуване на детето в чужбина.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, подава отговор.
Счита иска допустим и неоснователен. Смята, че е предявен с цел
извеждане детето от страната за постоянно. Иска отхвърлянето му.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът не изпраща представител, а ответният поддържа
заявеното в отговора.
Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, по
акт за раждане № 35/10.01.2006г., страните са родители на малолетната С. Ж. А.,
родена по време на прекратен, с решение по ГД № 2796/2017г., по описа на ШРС, брак,
с което родителските права над детето, били предоставени на майката, а на
бащата определен режим на лични контакти. От приложените писмени доказателства,
и показанията на разпитания свидетел се установи, че детето и майката живеят в
гр. Шумен, а бащата в гр. София. Майката и нейни възходящи имали възможности за
пътуване извън страната, както с туристическа, така и с учебна за малолетната
цел, при което желаят тя да ги придружава, каквото е и нейното желание изразено
пред социалните работници извършили проучване.
Липсвала комуникация между родителите във връзка с детето, но бащата
многократно разрешавал то да пътува, придружавано от баба си и дядо си по
майчина линия, извън страната. Имал готовност да даде съгласие и в момента, но
за определен период от време, поради притеснение, че майката смята да промени
местоживеенето си и съответно това на детето извън страната, за което няма
каквито и да е доказателства по делото. Постановеният
режим на лични контакти между детето и бащата не се спазвал, а такива се
осъществявали на около два месеца при негово завръщане в гр. Шумен.
Така описаната фактическа обстановка,
посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на
ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая
такова от бащата. От друга страна, осъществяването на такива, заедно с майката
и/или възходящите и, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради
възможността от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен
негов интерес.
Поради изложеното настоящият състав
счита че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания неограничен
бъдещ период. Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения, е противно
на основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие
между родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес
на непълнолетен да осъществи такива. Постановения режим на лични контакти с
родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от тази преценка,
но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже
и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът на
непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване,
регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република
България/Решение от 10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12(Пенчеви срещу България)/,
има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в
конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право,
регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на
първото, няма да попречи на второто, а именно, неоползотворяването на
постановения режим на лични контакти, не е пречка за обогатяване познанията на
малолетната, чрез обучение или дори само пътуване извън страната.
Тъй като при спорове като настоящия,
съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС
по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този
състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите, да се
разреши пътуване на малолетната в посочените в исковата молба страни, без
Република Турция, предвид въведеното там извънредно положение и провеждане на
реални бойни действия на една от границите и, за период от два месеца през
летните и един месец през зимните, за настоящата година и началото на
следващата, а именно 15.07.2018г. – 15.09.2018г. и 01.01.2019г. – 31.01.2018г..
В останалата и част молбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски между страните, съобразно
предмета на производството не следва да се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗРЕШАВА
на
С. Ж. А., ЕГН : **********, действаща, чрез своята майка и законен представител
С.Г.Г., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и С. Ж. А., ЕГН : **********, придружавана
от С.Г.Г., ЕГН : ********** и/или от С. Ж.Г. и Г. М. Г., да пътува в страните
от ЕС, през следните периоди : 15.07.2018г. – 15.09.2018г. и 01.01.2019г. – 31.01.2019г..
ОТХВЪРЛЯ молбата в
останалата и част, за периодите след 31.01.2018г., като неоснователна.
Разноски между страните не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: