Р Е Ш Е Н И Е

238/20.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 539 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Р.Д.И. с ЕГН ********** с адрес ***4 и Р.В.И. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата със съдебен адрес ***, офис1, чрез адв. С.Г., в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителите се явяват лично в съдебно заседание и заедно с упълномощения от тях адв. С.Г. от ШАК. Поддържат споразумението, като го доуточняват относно начина на заплащане на издръжката, чрез посочването, че ще става в брой. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението, представено и подписано от тях.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Р.Д.И. и Р.В.И. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 12.04.2014 г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № ***/12.04.2014г. От брака си имали родено едно дете – Д.Р. В., роден ***г. Семейното жилище, собственост на родителите на съпруга е напуснато от молителката и детето, като същата няма претенции за ползването му. Фамилното име на жената ще бъде възстановено на М.. В заключение в молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Р.И. и Р.И. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, а и не се сочат доказателства за влошено здравословно състояние, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева, като констатира, че молителя е внесъл такса в размер на 25 лв. при образуване на делото, а остатъкът до пълния размер следва да бъде заплатен от молителката.

Молителят дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето Д. в размер на 108 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.В.И. с ЕГН ********** и Р.Д.И. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***/12.04.2014 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние към Община гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете – Д.Р. В. с ЕГН ********** се предоставят на майката Р.Д.И. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е при майката, на адрес гр.Шумен, ул.”***” № ***

ІІ. Бащата Р.В.И. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето както следва: всяка нечетна седмица от месеца в дните петък, събота и неделя с преспиване от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя; по пет дни от Коледните и Великденските празници, с преспиване, от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа в последния ден, като през четните години са последните пет дни, а през нечетните години са първите пет празнични дни; от 16.00 часа до 20.00 часа на всеки рожден ден на детето; на четна година от 31 декември до 12.00 на първи януари с преспиване; на рождения ден на бащата (13 февруари) по два часа;

ІІІ. Бащата Р.В.И. с ЕГН ********** ще заплаща на малолетното дете – Д.Р. В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Р.Д.И. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), платима в брой до 10 – то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща правото на издръжка;

ІV. Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, кв. ***, ул.“***“ № ***, собственост на родителите на молителя, ще се ползва от молителя, като молителката и детето са го напуснали и същата няма претенции за ползването му;

V. Съпрузите не притежават недвижими вещи, а придобитите по време на брака движими вещи са поделени от тях извънсъдебно;

VI.След прекратяване на брака молителката Р.Д.И. възстановява предбрачното си фамилно име М..

VIІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІI. Направените по делото разноски се поемат от двамата молители по равно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Р.Д.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева), както и 5 лв. (пет лева) при евентуално осъждане на лицето.

ОСЪЖДА Р.В.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 108 лв. (сто и осем лева), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 лв.(пет лева) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Страните да бъдат уведомени на съдебния си адрес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: