Р Е Ш Е Н И Е

 

653/3.7.2018г. ,            Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Районен съд – Шумен                                                                   седми  състав

На 21 (двадесет и първи) юни                                                     Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 548 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното: 

            Производство по чл. 239 от ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,  чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и                чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Агенция за конторл на просрочени задължения” ООД гр. София твърди, че на 28.09.2016 г. „Аксес файнанс“ ООД сключило с ответницата Е.А.Р. договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който предоставило на последната сума в размер на 500,00 лева под формата на кредитен лимит. Р. усвоила пълната сума от този лимит. Общият размер на неплатената част от кредита възлизал на 496,00 лева. Заемателят дължал и договорна лихва в размер на 49,96 лева за периода 01.10.2016 г. – 06.02.2017 година. Освен това, Р. дължала и неустойка за неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение в срок от три дни след падежа в размер на 114,01 лв. и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197,50 лева. На 11.11.2016 г. между ищеца и „Аксес файнанс“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Р. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последната била уведомена за извършеното прехвърляне. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 3468/2017 г. по описа на съда. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца са дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3468/2017 г. по описа на ШРС: в размер на 496,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г.; в размер 49,96 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г.; в размер 197,50 лв., представляващо задължение за плащане на уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г. и в размер на 114,01 лв., представляващо задължение за плащане на уговорена неустойка за неизпълнение на договорни задълженияпо договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата 496,00 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 16.11.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

            Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

         В писмена молба, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 21.06.2018 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            – по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 22.03.2018 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

            – по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за кредит „Бяла карта“ от 28.09.2016 г., приложение към договор за кредит, общи условия към рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта, рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., ведно с приложение № 1/12.09.2017 г. към него и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата                Е.А.Р. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2015/17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3468/2017 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателността на исковете:

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,  чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООДД гр. София от Е.А.Р. /М./, както следва: в размер на 496,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г.; в размер 49,96 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г.; в размер 197,50 лв., представляващо задължение за плащане на уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г. и в размер на 114,01 лв., представляващо задължение за плащане на уговорена неустойка за неизпълнение на договорни задълженияпо договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата 496,00 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 16.11.2017 г. до окончателното плащане.

            На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

            При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД направените разноски по настоящото исково производство в размер на 475,00 лв. и по заповедното производство съобразно предявената част от исковете в размер на 72,18 лв.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

         На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А. Р. /М./ с ЕГН **********,*** и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. С. 1527, обл. С., район Оборище, бул. „В.Л.“ № 114, ет. Мецанин, представлявано от Т.Я.К. и Р.Г.А., че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД от Е.А.Р. /М./ в размер на 496,00 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева), представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  № 2015/17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3468/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А. Р. /М./ с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД от Е.А.Р. /М./ в размер на 49,96 лв. (четиридесет и девет лева и 96 стотинки), представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2015/17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3468/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А. РАДЕВА /М./ с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД от Е.А.Р. /М./ в размер на 197,50 лв. (сто деветдесет и седем лева и 50 стотинки), представляващо задължение за плащане на уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2015/17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3468/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Р. /М./ с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД от Е.А.Р. /М./ в размер на 114,01 лв. (сто и четиринадесет лева и 01 стотинка), представляващо задължение за плащане на уговорена неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за кредит от 28.09.2016 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2015/17.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3468/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 2015/17.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 3468/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА Ѝ, отразяваща парично задължение, представляващо мораторна лихва за забава за периода 07.02.2017 г. – 31.10.2017 г., в размер на 33,50 лв. (тридесет и три лева и 50 стотинки).

            ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            ОСЪЖДА Е.А.Р. /М./ да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 475,00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева).

            ОСЪЖДА Е.А.Р. /М./ да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3468/2017 г. на ШРС, съобразно предявената част от исковете,  в размер на 72,18 лв. (седемдесет и два лева и 18 стотинки).

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.           

                                                                                              Районен съдия: