Р Е Ш Е Н И Е  

 

1079/5.12.2018г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на четиринадесети ноември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№553 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен и иск, с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН, за делба на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата.

В исковата си молба до съда ищецът И.С.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, излага, че заедно с ответника З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са съсобственици на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 650 кв.м., намиращо се в с. Я., община В., Шуменска област, с адрес ул. „Н.” № 58 и съставляващо УПИ XII -109 /дванадесети за сто и девет/ в квартал 23 /двадесет и три/ по плана на селото, при граници и съседи: улица и имоти с номера XIII - 110, VIII - 106, IX - 104, XI- 105, ЗАЕДНО с изградената в това дворно място КЪЩА, която според нотариалния акт за собственост се състои от две стаи, салон, маза и сайвант, а към настоящия момент представлява масивна постройка на два етажа, без избени помещения, която е била построена след м. юни 1973 г., в режим на търпимост, както и трайни насаждения в двора. Съсобствеността била възникнала по силата на наследствено правоприемство /страните са законни наследници на родителите си С.А. М. и С. Х. М./. Ищецът твърди, че владее имота, като до определен период той е ползвал имота заедно със своите родители. Ответницата била напуснала имота през 1973 г., като от тогава не се е завръщала. Страните не можели доброволно да поделят имота по между си, поради което моли съда да се допусне и извърши делба между страните на съсобствения недвижим имот, придобит от страните по силата на наследствено правоприемство, а именно: ДВОРНО МЯСТО от 650 кв.м., намиращо се в с. Я., община В., Шуменска област, с адрес ул. „Н.” № 58 и съставляващо УПИ XII -109 /дванадесети за сто и девет/ в квартал 23 /двадесет и три/ по плана на селото, при граници и съседи: улица и имоти с номера XIII - 110, VIII - 106, IX - 104, XI- 105, ЗАЕДНО с изградената в това дворно място КЪЩА, която според нотариалния акт за собственост се състои от две стаи, салон, маза и сайвант, а към настоящия момент представлява масивна постройка на два етажа, без избени помещения, която е била построена след м. юни 1973 г., в режим на търпимост, както и трайни насаждения в двора, при следните квоти за страните: за ищеца И.С.А.  - ½  ид. ч. и за ответницата З.С.М. – ½  ид. ч.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител адв. Росица Пенчева от ШАК депозира отговор, в който заявява, че така предявеният иск за делба е допустим. Не се противопоставя да се допусне делба на дворното място, заедно с изградената в него жилищна сграда на два етажа. Изразява съгласие с така определените квоти между страните. В съдебно заседание прави искане, с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, за разпределяне ползването на недвижимия имот /дворното място и сградата/, съобразно дяловете на страните.

          От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

          Не се спори между страните, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че наследодателят на страните С. А. А. /С.А. М./, през 1972 г., по силата на давностно владение е признат за собственик на недвижим имот, представляващ къща, състояща се от две стаи и салон, маза и сайвант, заедно с дворно място от 450 кв.м., находящо се в с. Я., при граници: улица, А. А. Й., Р. Й. Р., А.С. В., за който имот се отрежда парцел ХII-109 в кв.23, който урегулиран съдържа 650 кв.м.  /заверен препис от НА №114, том I, дело №205/1972 г. на ШРС/. Видно от приетия по делото частно заверен препис от НА за собственост на недвижим имот придобит по регулация №166, том IV, дело №1343/1987 г. на ШРС, се установи, че към гореописания имот /парцел ХII-109 в кв.23 по плана на с. Я./, са придадени по регулация, от имот пл. №104, 200.00 кв.м. От представения по делото заверен препис от Удостоверение№2/18.01.2018 г., издадено от Община В., се установи, че по искане на ищеца Общината е издала удостоверение за търпимост на обект без строителни книжа, касателно жилищна сграда, изградена преди 1987 г., масивна, двуетажна, със застроена площ от 70 кв.м., разгърната застроена площ- 140 кв.м., разположена в УПИ XII-109, кв.23 по плана на с. Я., общ. В.. На ответницата ѝ е издаден констативен нотариален акт, с който на 26.08.2014 г., на основание чл.587, ал.1 от ГПК, е призната за собственик на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 650.00 кв.м., съставляващо УПИ ХII-109 в кв.23 по плана на с. Я., общ. В., обл. Шумен, заедно с построената в имота жилищна сграда и стопански постройки, при граници и съседи на дворното място: УПИ с №№ XVI-110, VI-608, VII-106,107,VIII-106, IX-104, XI-105, улица. Съгласно скица №03/09.01.2018 г., издадена от Община В., процесния имот представлява УПИ ХII-109 в кв.23 по плана на с. Я., общ. В., обл. Шумен, с площ от 650 кв.м., при граници: УПИ с №№ XIII-110, VIII-106, IX-104, XI-105, улица. От удостоверение за наследници, изх. №005/04.01.2018 г., издадено от кметство с. Я. при Община В., става ясно, че страните са законни наследници на С.А.А., починал на 24.06.1987 г., тъй като същите са деца на починалия.

При така установената фактическа обстановка, и съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН съдът намира, че като законни наследници на наследодателя С. А. А., страните, след откриване на наследството на последния, са станали съсобственици на гореописания имот. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Ето защо страните следва да получат по 1/2 ид.ч. от имота. Предвид гореизложеното счита, че делбата върху процесния имот следва да бъде допусната при следните квоти за страните: 1/2 ид.ч. за И.С.А., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за З.С.М., ЕГН **********. До делба следва да се допусне дворното място, ведно с построените в същото постройки, като съдът счита, че следва да отбележи, че сочените от ищеца в исковата му молба насаждения в имота са неделими по естеството си като самостоятелни вещи, докато растат в дворното място и не могат да бъдат поделяни отделно от него.

По отношение на направеното от ответника искане за разпределяне ползването на имота до приключване на делбеното производството, за да се произнесе, съобрази следното:

Няма спор, че имотът, към датата на приключване на устните състезания се използва само от ищеца. Съгласно текста на разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. По делото са изслушани две експертизи относно възможността за ползване на имота от двамата съделители съобразно правата им. Заключението по първата СТЕ е категорично относно невъзможността за ползване на имота от двамата съделители. ВЛ по втората СТЕ дава два варианта на ползване на имота от страните, като в заключението са описани и части за общо ползване на имота. Изслушано в съдебно заседание, ВЛ по втората експертиза поясни, че към датата на изготвяне на експертизата, респ. към датата на изслушването му, процесната сграда представлява еднофамилна сграда, с една баня и една тоалетна, ситуирана в дворното място, поради което в сградата не могат да съществуват две самостоятелни жилища. За да се ползва имота от съделителите, съобразно техните квоти, законовите и техническите изисквания е необходимо да се извършат определени преустройства, както и да се изградят отделни, функционално свързани помещения. По реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Съдебният акт по чл.344, ал.2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановено само занапред и само до приключване на делбеното производство. Ето защо в случая съдът стига до извода, че процесният имот, предвид вида и предназначението му, не може да се използва едновременно от двамата съделители. И от двете заключения по приетите експертизи може да се направи извод, че без значителни преустройства /изграждане на допълнителни помещения, изсичане на дървета/ имотът не може да се ползва едновременно от двамата съделители. Привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК няма за цел да извършва някаква предварителна делба, като реално се обособят дялове съобразно квотите на страните, а временно да разпредели ползването на имотите, респ. да обезщети съсобственика, който реално не може да използва имота съобразно дела си. Поради изложеното и доколкото по делото се установи, че от дълги години имотът се използва единствено от ищеца, а ответницата пребивава преимуществено в чужбина, заключава, че делбеният имот следва да се предостави за ползване на ищеца, като същият следва да заплаща обезщетение на ответницата срещу ползването. Видно от заключението по първата СТЕ, наемът за ползване на имота за един месец възлиза 42.00 лева, като за ½ ид.ч. от имота съответно се равнява на сума от 21.00 лева. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплаща на ответната страна ежемесечно сума от 21.00 лева. Сумата следва да се изплаща, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до приключване на делбеното производство.    

Водим от горното, съдът  

                                                             Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА до делба между И.С.А., ЕГН **********,*** и З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 650 кв.м., намиращо се в с. Я., община В., Шуменска област, с адрес ул. „Н.” № 58 и съставляващо УПИ XII -109 /дванадесети за сто и девет/ в квартал 23 /двадесет и три/ по плана на селото, при граници и съседи: улица и имоти с номера XIII - 110, VIII - 106, IX - 104, XI- 105, ЗАЕДНО с изградената в това дворно място КЪЩА, която според нотариалния акт за собственост се състои от две стаи, салон, маза и сайвант, а към настоящия момент представлява масивна постройка на два етажа, без избени помещения, която е била построена след м. юни 1973 г., в режим на търпимост, със застроена площ от 70 кв.м., разгърната застроена площ- 140 кв.м., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: 1/2 ид. ч. за И.С.А., ЕГН ********** и ½ ид. ч. за З.С.М., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, ползването на процесния имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО от 650 кв.м., намиращо се в с. Я., община В., Шуменска област, с адрес ул. „Н.” № 58 и съставляващо УПИ XII -109 /дванадесети за сто и девет/ в квартал 23 /двадесет и три/ по плана на селото, при граници и съседи: улица и имоти с номера XIII - 110, VIII - 106, IX - 104, XI- 105, ЗАЕДНО с изградената в това дворно място КЪЩА, която според нотариалния акт за собственост се състои от две стаи, салон, маза и сайвант, а към настоящия момент представлява масивна постройка на два етажа, без избени помещения, която е била построена след м. юни 1973 г., в режим на търпимост, със застроена площ от 70 кв.м., разгърната застроена площ- 140 кв.м., на И.С.А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА И.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА НА  З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение срещу ползването на делбения имот, в размер на 21.00 лева /двадесет и един лева/ месечно, считано от от влизане в сила на решението за допускане на делбата до приключване на делбеното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните. 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: