1061/3.12.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
На двадесет и седми ноември, през две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 555 по описа на
ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид
следното
Делото
е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ; чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Енерго –Про продажби“
АД, ЕИК ***, гр. В., срещу Ц.
М.В., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищцовото дружество твърди, че
ответникът е клиент на „Енерго –Про продажби“ АД, с клиентски номер ***, във
връзка с продажбата на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб. № ***,
на адрес п.к. ***, К. М., ул. „М.“ /“В.Т.“/ ***. Заявява, че облигационните отношения се регламентират по
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго
–Про продажби“ АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Сочи се, че към ***г.
потребителят имал неизплатени задължения в общ размер на 574,23лв. за обект на
потребление заведен с абонатен № ***, на адрес п.к. ***, с. К. М., ул. „М.“ /“В.Т.“/
***, включващи неизплатени фактури за ел. енергия, в размер на 555,02лв., сума,
представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса за възстановяване,
по фактури, издадени за периода от ***г.-***., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 19,21лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до ***г. От ищеца било
подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК, за което на ***г. било образувано ч.гр. д. №***г. по
описа на ШРС /първоначално гр. д.№ ***г.
по описа на РС - И., което е изпратено по компетентност на ШРС/, за дължимите от длъжника суми - 555,02лв.
– сума, представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса за
възстановяване, по фактури, издадени за периода от ***г.-***., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 19,21лв., представляващата
сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до ***г.
Моли се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 555,02лв. - главница за консумирана ел енергия и такса за
възстановяване за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, на адрес:
п.к. ***, К. М., ул. „М.“ / „В.Т.“ / ***, с клиентски номер ***, по фактури,
издадени в периода от ***г. до ***., както и сума в размер на 19,21лв., представляваща сбор от
мораторната лихва на всяка фактура. Прилага писмени доказателства. Претендира за разноски
в заповедното производство.
Ответникът,
в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор, като посочва, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди, че не е консумирал ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в размер на
2432 киловата и твърди, че е налице разминаване в показанията и в сумите за
плащане по клиентски
номер ***.Прави доказателствени искания.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените по делото „Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България продажби“
АД“, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /понастоящем КЕВР/ и съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от дружеството. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в срок и начин, подробно уредени в общите условия.
По делото е представена фактура № ***от ***г. за
сума в общ размер от 536,02лв. за консумирана ел.енергия в периода от ***г. до ***г.,
подпериод ***г. до ***г. за електромер ***, обект № ***. В посочената фактура,
като получател е посочен ответникът Ц.М.В., ЕГН ********** и адрес на обекта: с.К.
М. ***, ул. „М.“/ „В.Т.“/ ***. Представено е извлечение по сметка към ***г. на Ц.М.В.,
ЕГН **********, за обект: с. К. М. ***, ул. „М.“ /“В.Т.“/ ***, за абонатен № ***,
клиентски №***, в което е включена като неплатена фактура № ***за сумата от 19
лв.- такса възстановяване с лихва, общо към ***г. - 19,21лв.
Съгласно заключението на извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, за периода ***г -***., незаплатените суми за
потребена електрическа енергия за обект № *** и адрес на потребление с. К. М. ***,
ул. „М.“/ „В.Т.“/ ***, възлиза на 536,02лв. и такса 19 лв.за възстановяване,
или общо 555,02лв.
По делото е проведен разпит на двама свидетели,
обслужвали района и извършвали засичане на данните от електромера в с. К. М. ***.
По делото е представена справка от системата на Електроразпределение Север АД В. относно кодовете, въвеждани от служителите за обекта, която съдът не
кредитира поради настъпила преклузия за това доказателство.
Въз основа на депозирано от Енерго –Про продажби“ АД, ЕИК ***, гр. В., заявление по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр. д. №***/ ***г. по
описа на ШРС/ първоначално гр. д. № ***г.
по описа на РС - И., което е изпратено по компетентност на ШРС/, по което е издадена Заповед №***/******г., по силата на
която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя цена на консумирана
електрическа енергия за периода ***г. до ***.,
сумата 555,02лв. - главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по
фактури, издадени за периода от ***г.-***., както и мораторна лихва върху главница
в общ размер на 19,21лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа й до ***г. и законната лихва върху главницата
от ***г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в
заповедното производство, в размер на 75.00лв.
Заповедта е била връчена на длъжника,
който в законовия срок е депозирал възражение, че не дължи изпълнение по
заповедта и няма сключен договор с ищеца, поради което заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземането си. От приложеното ч.гр.д. №
***г. по описа на ШРС се установява, че ищецът „Енерго-про продажби“ АД подал
на *** г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №***/ ******г. за сумата - предмет на предявените в настоящото
производство искове, а именно сумата 555,02лв. - главница
за консумирана ел.енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени за периода от ***г.-***., както и мораторна
лихва върху главница в общ размер на 19,21лв., представляваща сбор от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до ***г. до
окончателно заплащане на вземането, както и деловодните разноски в заповедното
производство, в размер на 75.00лв. Същата е връчена на длъжника .
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Исковете
са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. В. по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ц.М.В., ЕГН **********, в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №***/****** г. по ч.гр.д. № ***г.
по описа на ШРС и след връчване на заповедта на длъжника. Налице е идентичност
на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение, поради което, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете
са допустими.
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 555,02лв. - стойност на консумирано количество електрическа енергия и
такса за възстановяване за периода от ***г. до ***., в обект, находящ се в с.К. М. ***, ул. „М.“ / „В.Т.“/
***, абонатен № ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – ***г. до окончателното
плащане и сумата 19,21 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до ***г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото производство.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение,
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази
насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното
заповедно производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на ШРС, общите условия, при
които е сключен договорът за продажба на електрическа енергия и горепосочените
фактури.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ:
Съдът приема, че се доказа, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по
смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от
ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за продажба на електрическа
енергия. По силата на същия, ищецът, като краен снабдител, се задължил да
продава на ответницата, като потребител, електрическа енергия, срещу насрещно
задължение на последната да заплаща цената на същата.
Установи се чрез заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че за периода за периода ***г. -***., ответникът
не е изпълнил това свое задължение, като стойността на изразходваната
електрическа енергия за обекта, находящ се в с.К. М. ***, ул. „М.“ / „В.Т.“/ ***,
за абонатен № ***, възлиза на 536,02лв.
изразходвана ел. енергия и такса 19 лв., общо 555,02лв.
Ответникът, редовно призован за съдебното
заседание, въпреки дадената му възможност, не ангажира доказателства за
твърденията си в отговора.
Предвид така
установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ,
се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да
бъде признато за установено, че съществува вземане на „Енерго-про продажби” АД
гр. В. от Ц.М.В., ЕГН **********, за парична сума в размер на 555,02 лв.,
представляваща задължение за плащане на консумирана електрическа енергия по абонатен
№ *** за периода от ***г. -***., клиентски №***, обект, находящ се в с.К. М. ***,
ул. „М.“ / „В.Т.“/ ***, и 19 лв. такса за
възстановяване за периода от *** г. до ****** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от *** г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно иска с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД: Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата. Установи се от разпоредбата на чл. 38 от
ОУДПЕЕ, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в
размер на законната лихва, както и че ответникът не изпълнил в срок
задължението си да плати на ищцовата страна дължимата сума по главното си
парично задължение. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен
изцяло, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза
на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер
на 19,21лв., представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно,
считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, издадени от ищцовото
дружество.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена
по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване
на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в
полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в
настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в
размер на 100,00 лв.
При
направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„Енерго-про продажби” АД направените разноски в настоящото исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 345 лв., както и разноските
по заповедното производство, в размер на 75 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ по
отношение на Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***. и „Енерго –Про продажби“ АД,
ЕИК ***, гр. В., със седалище гр. В., адрес на управление: гр. В., бул. „В. В. ”
№ ***, „В. Т. – Г”, представители Пл.С., Я.Д. и Г.К., чрез М.М. - процесуален
представител, че съществува вземане на „Енерго –Про продажби“ АД, ЕИК ***, гр. В.
от Ц.М.В., ЕГН **********, в размер на 555,02
лв. (петстотин петдесет и пет лева и две стотинки), представляващо парично
задължение за плащане на консумирана електрическа енергия по клиентски №*** за
периода от ***г. -***. за обект с абонатен № ***, находящ се в с.К. М. ***, ул.
„М.“ / „В.Т.“/ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до
окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК
№***/******г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Шумен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД по отношение на Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** и „Енерго
–Про продажби“ АД, ЕИК ***, гр. В., със седалище гр. В., адрес на управление:
гр. В., бул. „В. В.” № ***, „В. Т. – Г”, представители Пл.С., Я.Д. и Г.К.,чрез
М.М. - процесуален представител, че съществува вземане на „Енерго
–Про продажби“ АД, ЕИК ***, гр. В. от Ц.
М.В., ЕГН **********, в размер на 19,21лв.
(деветнадесет лева и 21 стотинки) - обезщетение за неплатено парично
задължение, представляващо сбор от мораторните лихви за всяка фактурите от
падежа й до ***г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК №***/******г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Енерго-про продажби“ АД гр. В., разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв. (сто) лева.
ОСЪЖДА Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Енерго-про
продажби“ АД гр. В., ЕИК ***, със седалище гр. В., адрес на управление: гр. В.,
бул. „В. В.” № ***, „В. Т. – Г”, представители Пл.С., Я.Д. и Г.К.,чрез М.М. -
процесуален представител, направените в настоящото исково производство
деловодни разноски, в размер на 345,00
лв. (триста четиридесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Енерго-про продажби“ АД гр. В., ЕИК ***, със седалище гр. В., адрес на
управление: гр. В., бул. „В. В.” № ***, „В. Т. – Г”, представители Пл.С., Я.Д.
и Г.К.,чрез М.М. - процесуален представител, направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ШРС, в размер на 75,00лв. (седемдесет и пет) лева.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен
съд.
Районен съдия: