Р Е Ш Е Н И Е
757/07.08.2018г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание на
дванадесети юли , през две
хиляди и осемнадесета година, в състав
:
Съдия : Зара
Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния
съдия З.Иванова гр.д. №559 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .
Депозирана
е искова молба от „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен,
ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1 представлявано от К. М.срещу К.Р.Б., ЕГН
**********, адрес *** , съдебен
адрес *** , в която е посочено , че ответникът
че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на чл. чл.2. ал.1, т.l от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор '‘ВиК- Шумен” ООД, гр.Шумен, като на същият са открити : партида под №
505369 и партида под № 505370. На
22.02.2017 г. при извършена проверка oт страна на ищеца , съвместно
със служители на РУ Шумен било
установено, че водопроводното отклонение, захранващо потребителя на втори
жилищен етаж е прекъснато, като била монтирана водовземна скоба на Ф1/2, след
която бил монтиран спирателен
кран-сферичен е ф 1/2 и PPR-муфа е външна резба, на която била присъединена полиетиленова
тръба с ф 1/2,
която влизала в двора на имота на дълбочина около 80 см.и спирателния кран бил
в отворено положение. На същият ден бил съставен протокол за прекратяване на водоподаването в който било описано, че е прекъснато незаконното
присъединяване.С покана за доброволно изпълнение е изх. № 1547/12.10.2017 г.
ответникът бил уведомен, че към 11.10.2017 т. дължи на ищеца сумата от 2854,37
лв. по издадена фактура № 2008203577/07.09.2017 г. Ищецът заявява, че съгласно чл.37 от Наредба
№ 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
услуги във връзка с чл.50 и чл.49 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор е
начислено количество за незаконното присъединяване за едногодишен период от 90
куб.м. месечно. Разходът на вода бил изчислен съгласно нормативната уредба.
Ищецът твърди, че е спазил изцяло процедурата по чл.40, ап.1,
т.1 от ОУ. Тъй като ответникът, не е заплатил сумата по издадената фактура,
ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред PC Шумен, по което ответникът е възразил. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 2851.20 лева, главница за
периода от 22.02.2016 г. до 22.02.2017 г. за незаконно присъединяване,
мораторна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 08.01.2018 г. в размер на 73.66
лв.,както и законовата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените съдебни и деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В отговора по чл.131 и в открито съдебно заседание ,
ответникът оспорва иска .Заявява,
че видно от твърденията на ищеца, водоподаването към имота по партидата му било преустановено още на 23.04.2012 год.
Излага, че цитираните протоколи за
периода от 11.01.2011 г.- до момента били подбрани избирателно, като не
били посочени други такива, като например Протокол от
04.10.2017 год. подписан от ищеца и него и уточняващ задълженията му към ищеца, към датата на подписването му/
04.10.2017 год./ неразделна част от който е издадена от ищеца справка за
задълженията на ответника към 04.10.2017 г., т.е. осем месеца след съставянето
на протокола от 22.02.2017 год.. От същите
било видно, че към 04.10.2017 г. ищецът нямал претенции за начислени
задължения, кореспондиращи на претендираните в исковата молба, доколкото ищецът
твърди, че за тези задължения е издал фактура с № 2008203577 на
07.09.2017 год., т.е. един месец преди
подписването на цитирания Протокол и издаване на Справката за задълженията от
04.10.2017 год. към него. Ответникът твърди, че предвид горното исковата претенция на ищеца се явявал
неоснователна, доколкото в сключения между страните договор - спогодба
от 04.10.2017 год. с който страните уточняват
всички свои задължения към тази дата, не е включено като задължение на
ответника към 04.10.2017 год., задължението възникнало по ф-ра № 2008203577 на
07.09.2017 г., т.е. страните са приели, че
такова задължение няма и не е дължимо. Ответникът твърди също така, че
искът е неоснователен поради това,
че Наредба № 4 и ОУ на ВиК оператора,
предвижда строго формална процедура за установяване на задължения на абонат при
незаконно присъединяване към ВиК мрежата. Ответникът излага, че констативния протокол е изготвен в
нарушение па чл.50, ал.З от ОУ на ВиК оператора, изискващ при съставянето му да присъства
потребителя и след съставянето му същия да бъде подписан от потребителя, като
изключение при отказ на потребителя да го подпише или при негово отсъствие,
нормата предвижда протокола да бъде съставен и подписан от длъжностно лице на
ВиК оператора в присъствието на най-малко един свидетел, което било опорочено и
което водело до недействителност на съставения констативен протокол. Ответникът излага, с собственик само на първи жилищен етаж и сутеренен етаж
от жилищната сграда, а втори жилищен етаж има други собственици,
като довеждащия тръбопровод снабдява и двата имота, респективно и двамата потребители - ответника
и този на втори етаж. Твърди , че той не ползва водопроводни услуги , не е правил отказ да присъства или да подпише
констативния протокол.Излага, че при
определяне на количеството вода от страна на ищеца не е спазена и разпоредбата
на чл.50, ал.1 от ОУ изискваща реално определяне на периода за който се
определя начисляване на ВиК услуги, а бил приложен максималния едногодишен
период без да има основание за това.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на депозирано от “
Водоснабдяване и канализация “ ООД
гр.Шумен , заявление по реда на чл.410
от ГПК е образувано ч.гр.д. №74/2018 г. по
описа на ШРС,
по което е издадена Заповед №41/10.01.2018г. , по силата на която е разпоредено на ответника к , да
заплати на кредитора сумата 2 851,20
(две хиляди осемстотин петдесет и един лева и двадесет ст.) - дължима сума за
установено незаконно присъединяване към водопроводната система по партида №
505370, за имот, находящ се в гр.Ш. , *** ,
представляваща количества вода, определени по реда на чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи за едногодишен период по
пропускателна способност на водопроводната инсталация, непосредствено преди
водомера, при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, по 90 куб.м. на месец, за 12 месеца 1080 куб.м. по
издадени и незаплатени фактури по справка –извлечение № 3870/08.01.2018г., както
и законна лихва върху главницата от 09.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 73,66 (седемдесет и три лева и шестдесет и шест ст.)- лихва
от 07.10.2017г. до 08.01.2018г. , както и 59,50 лева – деловодни разноски .В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността ,
предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е
предявил настоящият иск.
Ищецът твърди , че задължението на ответника произтича от разпоредбата на чл.50 ал.1 от ОУ на „ВиК-Шумен “ във вр. с чл. 37 , ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4 от 14.09.2004 г.), съгласно които при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 на Наредбата , за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Заявява , че ответникът е извършил незаконно присъединяване, установено с Констативен протокол от 22.02.2017г. , като за дължимите суми е издадена фактура № 2008203577/07.09.2017 г. . Първото възражение на ответника е , че на 04.10.2017г. между страните е сключен споразумителен протокол , в който задължението по тази фактура не е включено . Счита , че т.к. фактурата е издадена преди датата на подписване на протокола , страните , на основание чл.20а от ЗЗД , със силата на закон приемат , че всички задължения на ответника се изчерпват с описаните в посочения документ. Съдът намира възражението за неоснователно . При анализ на съдържанието на протокола и приложената към него Справка за задълженията е видно , че той касае разходи , извършени от ищеца на адреса на ответника . В справката за задълженията също е отразено изрично , че Протоколи от 2017г. са начислени суми за СМР – прекратяване на водоподаването и изграждане на водомерен възел с шахта . Съдът намира , че всъщност с подписването на посочените документи и по-конкретно , като изразява съгласие да заплати СМР , свързани прекъсване на водоподаването по Протоколите от 2017г. , ответникът прави извънсъдебно признание на твърденията на ищеца , че е установено незаконно присъединяване и впоследствие изграден водомерен възел с шахта . Касае се за частни документи , които удостоверяват неизгодни последици за ответника , поради което съдът приема , че могат да послужат като доказателство , за настъпването на обстоятелствата , водещи до задължение за заплащане на вода , на основание чл.50 ал.1 от ОУ на „ВиК-Шумен “ . От факта , че в Протокола и Справката липсва задължението по фактура № 2008203577/07.09.2017 г. , съдът не формира изводи , съвпадащи с изложените от ответника . Със спогодба страните могат да уредят само част от спорните помежду им въпроси – тези за които е постигнато съгласие , няма пречка въпросите , по които е налице спор да не бъдат предмет на спогодбата . Категорично формулировката на обсъждания Споразумителен протокол и Справка за задълженията не могат да доведат до извод , че описаните там задължения са всички съществуващи .
За неоснователни съдът намира
възраженията на ответника , свързани с допуснати формални нарушения при изготвянето на Констативен протокол от 22.02.2017г. С този протокол , видно от съдържанието му е
констатирано , че водопроводното отклонение захранващо потребителя на ет.2 , на
адрес : гр.Ш., *** е прекъснато ,
като е монтирана водовземна скоба
½ , след която е монтиран спирателен кран сферичен ½ и PPR муфа с външна резба , на която е присъединена
полиетиленова тръба с Ф1/2 , която влиза в двора на имота на дълбочина
около 80 см. И спирателния кран е в отворено положение . В титулната част на протокола е отразено , че
потребителя К.Б. отсъства , а в заключителната част е посочено , че отказва да
подпише , поради което е подписан в присъствието на посочените свидетели . Съдът намира , че протокола е изготвен в
съответствие с формалните изисквания на
чл. 37 , ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.50 , ал.3 от ОУ на „ВиК-Шумен “ Ответникът
твърди , че не са били налице
предпоставките за изготвяне на протокола , при условията на чл.50 , ал.3 , предл. последно от ОУ на
„ВиК-Шумен “ . Съгласно визираната норма
, отказът на потребителя на подпише
протокола или отсъствието му в деня на съставяне на протокола се
удостоверява от длъжностно лице и най –малко един свидетел , който може да бъде
и длъжностно лице от състава на оператора . Ответникът заявява , че бил в дома
си , но не бил уведомен за проверката . Съобразно показанията на св.Ст.Христов –
участвал в проверката при съставяне на констативния протокол ,
проверяващите са позвънили , но никой от жилището не е излязъл , поради
което приели , че потребителят отсъства . Впоследствие К.Б. излязъл от дома си
, преместил автомобила си , не желаел да разговаря и се прибрал отново и
заключил . Съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля , те са
логични , непротиворечиви , в резултат на което съдът намира , че правилно в
протокола е отразена хронологията на събитията . При започване на проверката
потребителят , въпреки опита на длъжностните лица да го намерят , не е
излязъл , затова правилно в констативния
протокол е отразено , че отсъства . Впоследствие се е изяснило , че потребителят
е в дома си , но поведението му
представлява отказ да присъства на проверката , съответно да подпише
протокола . Отказът не е необходимо да бъде изричен , в случая ответникът с
ясно изразени конклудентни действия е демонстрирал нежеланието си да присъства
на проверката . Въпреки , че е излязъл
от дома си в момента в който са извършвани дейности по установяване и отстраняване на незаконното
присъединяване , той не е проявил заинтересованост и не е изявил желание да се
запознае с констатациите на длъжностните лица. Предвид посоченото , съдът счита
, че констативният протокол е редовен от външна страна и може да послужи за
установяване на отразените в него обстоятелства .
Следващото възражение на ответника е ,
че сградата към която е установено , че е налице изградено незаконно
водопроводно отклонение е етажна собственост – има два етажа с различни
собственици , както и сутерен , в който живее трето лице . От представените по искане на ответника
писмени доказателства - карнети за
отчет на водомер на ответника и абоната потребител на втори жилищен етаж от
23.04.2012 г. до 22.02.2017 г.; справка за консумация на абонат: 505372 -
Благой Илиев Илиев. е
видно , че партидата на водомерите на първи етаж и сутеренен етаж (офис) се водят на
името на ответника , което според съда е достатъчно да обоснове отговорността
му при незаконно присъединяване .
Ответникът възразява
, че не е установено по категоричен начин , че изграденото водопроводно
отклонение „захранва“ неговият имот . Според показанията на посочения по-горе
св.Ст.Х. , „захващането“ е извършено към водопроводно
отклонение , свързващо водопреносната мрежа с втория жилищен етаж и се
отклонява в двора на ответника . Настина не се изяснява дали незаконното
отклонение водоподава към първия или
сутеренния етаж на сградата , но както
беше посочено , партидите и двата етажа са името на ответника . Поради всичко изложено по-горе , съдът намира
, че по делото е доказано , че изложеното в Протокол Констативен протокол от 22.02.2017г. , отговаря на действителното положение , т.е.
ответникът се е присъединил към водопроводната мрежа по незаконен начин .В тази връзка следва да
се посочи , че всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването и
не по нормативно установения ред, е незаконно. Според разпоредбата на чл. 12
от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. , нови водопроводни отклонения се
изграждат при условията на глава
четвърта ЗУТ. Техническа документация за това присъединяване не се твърди
да е изготвена .
С оглед въведените доводи на ответника , че не е
ясно кой е извършил незаконното присъединяване , следва да се посочи , че в
съдебната практика (Решение № 4 от
4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК) ,
трайно е възприето становището , че не е необходимо да се установява кой
е е изпълнил незаконното отклонение и че това е именно потребителят или лица,
за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за
такива нарушения, а ответникът има това качество. Последното произтича от спецификата на
услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото
задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на
съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода , съответно да не
допуска незаконно изграждане на присъединителни съоръжения . Нарушението следва
да е извършено виновно. Относими са и
двете форми на вина - умисъл или небрежност - като вината се предполага до
доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както за
деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед на това, в тежест
на потребителя е да установи, че няма
вина за незаконното присъединяване и да уведоми ВиК оператора за установените
нередности , което по делото не е извършено .
Последното възражение на ответника касае точното определяне на сумата ,
която дължи в резултат на незаконното присъединяване . Трябва да се
конкретизира , че възражението не касае начина на изчисление , а е свързано с
приложението на чл.50 , ал.1 , предл.
последно от ОУ на „ВиК-Шумен “ . Ответникът счита , че в тежест на ищеца да е
било да установи конкретният период през който е било налице незаконно
присъединяване . Посоченият текст
създава презумпция за едногодишно незаконно използване на вода , като не изключва възможността при наличие
на доказателства за по-кратък период да се съобрази реалния. В случая няма
обективни данни периодът да е по-кратък , ето защо съдът намира , че правилно е
начислена сумата за максимално предвидения срок.
В заключение , съдът намира , че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.50 , ал.1 вр. чл.49 от ОУ на „ВиК-Шумен “ , за период от една година , ето защо искът се явява изцяло основателен .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото дело в размер на 268,29 лева .
Съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД №
4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в размер от 59,50 лева .
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено ,
че К.Р.Б., ЕГН **********, адрес *** , съдебен адрес *** , дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК ***,седалище
и адрес на управление : гр.Шумен , площад „Воин“ №1 представлявано от К. М., общо сумата
2 924,86 (две хиляди
деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет и шест ст. )лева , от която 2 851,20 (две хиляди осемстотин петдесет и
един лева и двадесет ст.) лева - дължима
сума за установено незаконно присъединяване към водопроводната система по
партида № 505370, за имот, находящ се в гр.Ш.
, *** , представляваща количества вода, определени по
реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за
едногодишен период по пропускателна способност на водопроводната инсталация,
непосредствено преди водомера, при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1,0 m/s, по 90 куб.м. на месец, за 12 месеца 1080 куб.м. , за което е издадена фактура
№ 2008203577/07.09.2017 г. , както и
законна лихва върху главницата от 09.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 73,66 (седемдесет и
три лева и шестдесет и шест ст.) лева - лихва от 07.10.2017г. до 08.01.2018г. , за която сума има издадена Заповед №41/10.01.2018г.
,
по ч.гр.д. №74/2018 г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.Р.Б., ЕГН **********,
да заплати на “Водоснабдяване
и канализация – Шумен” ООД, ЕИК *** , обща сума от 327,79 (
триста
двадесет и седем лева и седемдесет и девет ст.)
лева , от която на 268,29 лева -
деловодни разноски в заповедното производство и 59,50 лева
- деловодни разноски в исковото производство .
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС
.
СЪДИЯ
: