Р Е Ш Е Н И Е

858/3.10.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на първи октомври 2018 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 561/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на Т.Г.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Г.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 494,40 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 494,40 лева, представляваща 488,96 лева главница – подлежаща на връщане, на отпаднало основание сума и 5,44 лева лихва върху нея за периода 11.09.2017г. – 20.10.2017г.. За така твърдяното вземане ищецът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ГД № 3199/2017г., била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че липсват доказателства за получаване от ответника на исковата сума.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, не изпраща представител, а ответният поддържа заявеното в отговора.

Така предявения иск е допустим и неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

На 02.08.2017г. пълномощник на ищцата представил пред нотариус, нотариална покана до ответника, съдържаща искане за връщане на сумата от 250 евро или тяхната равностойност в български лева. В поканата, както и в исковата молба се твърди, че сумата била получена от ответника, по договор между него и трето лице, който бил развален. На 07.09.2017г. ответникът се явил в нотариалната кантора и заявил, че не дължи връщане на сумата посочена в поканата. В протокола няма отразено признание за получаването и.

Въпреки указанията по доказателствената тежест в производството, ищецът, не е представил доказателства установяващи получаване на исковата сума от ответника.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

Не са налични необходимите предпоставки за уважаването на предявените искове – няма доказателства по делото установяващи получаване от ответника на парична сума от ищеца. Всеки от съставите на неоснователно обогатяване, включително и сочения от ищеца – отпаднало основание, предполага разместване на имуществени блага. Липсата му изключва възможността да са налице останалите елементи от съставите – размер на ответното обогатяване и връзката му с ищцовото обедняване.

Изложеното налага отхвърляне на исковете, като неоснователни - за акцесорното вземане, поради липса на парично задължение, чието неизпълнение да влече обезщетение.

При този изход на спора разноски между страните, не следва да се присъждат.

Ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 50 лева държавна такса, която не е внесъл своевременно по предявените обективно съединени искове, съобразно чл. 72, ал. 2 ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Г.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 494,40 лева, представляваща 488,96 лева главница – подлежаща на връщане, на отпаднало основание и 5,44 лева лихва върху нея за периода 11.09.2017г. – 20.10.2017г..

ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС – Шумен, сумата от 50 лева представляваща държавна такса.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :