1068/3.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен
седми
състав
На 1 (първи) ноември Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар
Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 562
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД.
В подадената след указание по чл.
415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът В.П.Ф., роден на *** г., гражданин на
Република Италия твърди, че с ответника Г.С.С. постигнали договореност последният
да закупи автомобил от Република България и да го транспортира до Република
Италия. В изпълнение на уговореното, на 08.06.2017 г. ищецът превел по банкова
сметка ***. След получаване на сумата ответникът не изпълнил задължението си за
закупуване на автомобил и спрял да отговаря на телефонните обаждания на ищеца.
На 02.08.2017 г. Ф. отправил нотариална покана до С., че упражнява своето право
да развали договора между страните, като го приканва в срок до 11.09.2017 г. да
му възстанови получената сума от 1850 евро. В дадения срок, ответникът не
изпълнил задължението си. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло
чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 3198/2017 г. по описа на ШРС. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в размер
на 3618,29 лв. – главница, представляваща парично задължение за възстановяване
на получена сума на отпаднало основание и 40,28 лв. – мораторна лихва, за
периода от 11.09.2017 г. до 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 20.10.2017 г. до окончателното плащане, за
чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 3198/2017 г. по описа на ШРС. Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му особен представител, подава отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на претенцията. В съдебно
заседание, особеният представител оспорва претенцията, като твърди, че с
въпросната сума ищецът е погасил свое задължение към доверителя му. Моли,
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното Искане за
СЕПА трансфер от 08.06.2017 г., ищецът В.П.Ф. е превел по банкова сметка *** Г.С.С.
сума в размер на 1850,00 евро. Като основание за превода е отбелязано „плащане
на автомобил и транспорт на автомобила в Италия“. От приложената по делото
Нотариална покана от 02.08.2017г., изпратена чрез нотариус Х.Т. рег. № 716 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Шумен, ищецът уведомява
ответника, че разваля договора сключен между страните, като му дава срок до
11.09.2017 г. да възстанови платената сума. Поканата е връчена лично на С. на
07.09.2017 г., удостоверено чрез съставен протокол от 11.09.2017 г. на
посочения нотариус.
От приложеното ч.гр.д. № 3198/2017 г. по описа на ШРС
се установява, че ищецът В.П.Ф. подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 20.10.2017
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №1865/23.10.2017 г. за сумата, предмет на
предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в размер 565,17
лв., направени по заповедното производство. Заповедта била връчена на длъжника
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От заключението на изготвената в
хода на делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
законната лихва върху сумата 3618,29 лв. за периода от 11.09.2017г. до
20.10.2017г. е 40,28 лв.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел Б.Б. излага,
че познава ищеца като Ф.. Знаел, че имат някакъв спор за автомобил, за който са
превели пари. Показали му снимка на човека, с когото имали уговорка, но той не
го познавал.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от В.П.Ф.,
гражданин на Република Италия по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството
му на кредитор срещу ответника Г.С.С. *** в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1865/23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3198/2017
г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществува следното вземане
в полза на ищеца срещу ответника: в размер на 3618,29 лв. – главница,
представляваща парично задължение за възстановяване на получена сума на
отпаднало основание и 40,28 лв. – мораторна лихва, считано за периода от
11.09.2017 г. до 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 20.10.2017 г. до окончателното плащане.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК
и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото
дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3198/2017
г. на ШРС, искане за СЕПА трансфер от 08.06.2017 г. и заключението по
изготвената експертиза.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото сключили неформален
договор за продажба и доставка на уговорената между тях стока. Ищецът изпълнил
задължението си като превел по сметката на ответника уговорената сума. Не се
събраха доказателства, че ответникът изпълнил задължението си да достави
автомобил до посоченото място.
Тъй
като ищецът претендира установяване на вземане на отпаднало основание, а не
изпълнение на договорно задължение, то следва да се приеме, че се претендира
вземане поради неоснователно обогатяване. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието
получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било
налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е.,
централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за
връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява
валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо.
Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на
получателя.
В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена
от ответника сума при отпаднало основание. Фактическият състав в тази хипотеза
на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането
между страните съществува правоотношение, по силата на което едната страна е
била длъжна да даде нещо, а другата е имала право да го иска и получи.
Впоследствие, обаче, по една или друга причина, съществуващото основание
отпада. В случая, съществувалият договор бил развален. Тоест, доказва се, че
основанието е отпаднало. Поради това, съдът намира, че са налице елементите,
включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД –
ответникът се е обогатил с получената от него сума по силата на отпаднало
основание.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се
явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на В.П.Ф. от Г.С.С. за парична
сума в размер на 3 618,29 лв., представляваща равностойността на получената от
ответника сума в размер на 1850 евро, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Относно
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД:
В процесния случай се установи, че Г.С.
не изпълнил в срок задължението си по сключения между страните договор, като
след развалянето на същия, считано от 11.09.2017 г. същият дължи мораторна
лихва върху сумата, която не е върнал на ищеца. Според заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размера на лихвата за
периода 11.09.2017 г. – 20.10.2017 г. възлиза на 40,28 лева. Ето защо, съдът
приема, че искът следва да бъде уважен изцяло, като по отношение на страните
бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане от
ответника за парична сума в размер на 40,28 лв., представляваща обезщетение за
неплатено парично задължение в размер на 3618,29 лв. за посочения период.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на В.П.Ф. направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 1 206,08 лв. и по заповедното производство в размер на
565,17 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.С. с ЕГН **********,***
и В.П.Ф., роден на *** г. в гр. Серина, Република Италия, с постоянен адрес ***,
че съществува вземане на В.П.Ф. от Г.С.С. в размер на 3 618,29 лв. (три хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и 29 ст.), представляваща парично задължение за
възстановяване на получена сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението – 20.10.2017 г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК
№ 1865/23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3198/2017
г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.С.С. с ЕГН ********** и В.П.Ф., че съществува вземане на В.П.Ф.
от Г.С.С. в размер на 40,28 лв. (четиридесет лева и 28 ст.), представляваща
размер на обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 3618,29 лв.,
за периода от 11.09.2017 г. до 20.10.2017 г.
ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН ********** да
заплати на В.П.Ф., роден на *** г. направените по ч.гр.д. № 3198/2017 г. по
описа на ШРС деловодни разноски в размер на 565,17 лв. (петстотин шестдесет и
пет лева и 17 ст.).
ОСЪЖДА
Г.С.С. с ЕГН ********** да заплати на В.П.Ф., роден на *** г. направените в
настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1 206,08 лв. (хиляда
двеста и шест лева и 8 ст.).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: