Р Е Ш Е Н И Е
1017/16.11.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
На тринадасети ноември, през две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 633 по описа на
ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид
следното
Производство по чл. 239
от ГПК.
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
183 и сл. от ЗЗД и по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал.1 от
ГПК, вр.
чл. 92 от ЗЗД, предявени от „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, чрез адв. З.Ц. при САК, срещу Х.Г.Л., ЕГН**********,
с адрес: ***. Ищцовото дружество излага, че между Х.Г.Л. и „Т. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“
ЕАД), са сключени следните договори за предоставяне на услуги:Договор за мобилни услуги № ***от ***г.
Съгласно договора, на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***и
мобилен апарат LG Т300 Cookie lite; Договор за
мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от ***г. Съгласно договора, на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат Nokia 113.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 310,50 лв., с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 13,50 лв. с вкл. ДДС (11,25 лв. без ДДС) всяка, като
е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги;
Договор за мобилни услуги № ***от ***г. Съгласно договора на клиента, е
предоставен мобилен телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат Nokia Lumia 520 White; Договор за
мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от ***г. Съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ***и таблет Samsung
Galaxy ТаbЗ. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ e 687,70 лв., с вкл. ДДС. За ползването й,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в
размер на 29,90 лв. с вкл. ДДС (24,92 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те
да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.; Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + № ***от ***г.
Съгласно договора, телефонни номера ***, ***, ***и ***, се включват в пакет,
спрямо който се прилагат търговски отстъпки.; Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от ***г.
Съгласно допълнителното споразумение, за мобилен номер ***влиза в сила нов
абонаментен план.
Ищецът твърди, че към периода на
издаване на процесите фактури: Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура№ ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура №***г., за ползваните от Х.Г.Л. мобилни номера се прилагали
следните условия: За номер ***-
условията, договорени в договор за мобилни услуги № ***от ***г. и сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + № ***от ***г. За номер ***- условията, договорени в договор за мобилни услуги № ***от ***г.
За номер ***- условията, договорени в договор за мобилни услуги № ***от ***г. и
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ***от ***г. За номер ***- условията, договорени в договор за мобилни
услуги № ***от ***г. и сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ***от ***г. За мобилен
телефонен апарат Nokia 113 - условията, договорени в договор за лизинг от ***г. За таблет Samsung Galaxy ТаbЗ - условията, договорени в договор за лизинг от ***г.
Сочи се, че длъжникът Х.Г.Л. не е
изпълнила своите парични задължения, начислени в 8 бр. фактури, издадени в
периода м. юни 2016г. - м. октомври 2016г.
Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента.
Фактура № ***г. е издадена за
отчетния период 01/05/2015- 31/05/2015г.; Фактура № ***г. е издадена за
отчетния период 10/05/2015- 09/06/2015г.; Фактура № ***г. е издадена за
отчетния период 01/06/2015- 30/06/2015г; Фактура № ***г. е издадена за отчетния период
10/06/2015-09/07/2015г.; Фактура № ***г. е издадена за отчетния период
10/07/2015- 09/08/2015г.; Фактура № ***г. е издадена за отчетния период
01/08/2015-31/08/2015г.; Фактура № ***г. е издадена за отчетния период
10/08/2015-09/09/2015г.;
След предсрочното прекратяване на
договорите между „Т. Б.“ ЕАД и Х.Г.Л., поради изпадането й в забава, били
издадени няколко фактури, които включват задължение за заплащане на неустойки /в
общ размер от 460лв./ за предсрочно прекратяване на услуги, а именно - Фактура
№ ***г.; фактура № ***/ ***г. и фактура №*** г.
Условията за възникването на
задълженият за неустойки и определянето на размера им са уредени в изрични
клаузи от индивидуалните договори между страните - за мобилен номер ***в т. 3.3
от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ***от ***г., а за мобилен номер ***- в р. III, т. 4 от Допълнително споразумение по програма „Заедно“
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***от ***г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично
съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на съответния договор по вина
на потребителя, последният дължи неустойка за всеки номер поотделно, в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от
прекратяването до края на първоначално предвидения срок на договора, като за
номера, предназначени за пренос на данни, неустойката е в предварително определен
размер на 200,00лв. В съответствие с изложеното, неустойките за двата номера са
определени както следва: за номер ***, предназначен за пренос на мобилни данни,
неустойката е в размер на 200лв., а за ***- 39,66 лв. Общата сума, начислена
във фактурата, е 239,66 лв.
Твърди се, че изискуемостта на
вземанията на „Т. Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури,
длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не
са погасени. Поради бездействието на длъжника, от страна на „Т. Б.“ ЕАД, е
депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз основа на
което е образувано частно гражданско дело № ***/***г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № *** от ******г. за сумата от 711,17 лева /седемстотин и единадесет лева и 17 стотинки/ - неизпълнено
задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги №***от
***г., договор за мобилни услуги №***и Договор за лизинг и Договор за лизинг от
***г., Договор за мобилни услуги №***и Договор за лизинг от ***г., Договор за
мобилни услуги №***от ***г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo №***от ***г., Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор
за мобилни/фиксирани услуги №***от ***г., по които са издадени фактури №***от ***г.,
№***., №***г., №***г., №***г., №***г., №*** от ***г., №***г.и №***г и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – ******г. до изплащане на вземането, както
и за разноските в заповедното производство.
С Разпореждане на съда по
заповедното производство, заявителят бил уведомен, че Заповедта за изпълнение
не може да влезе в сила, тъй като е била връчена на длъжника по реда па чл. 47,
ал. 5 от ГПК и последният не е намерен на постоянния и настоящия си адрес,
включително след залепване на уведомлението.
Предвид това, в изпълнение на
указанията на Районен съд - Шумен и в законоустановения срок, ищецът предявява
и настоящия иск по чл. 422 от ГПК.
Ищецът депозира молба в първото съдебно
заседание и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не
представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се
представлява в първото по делото заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен.
По допустимост:
Исковете са предявени от „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Х.Г.Л., в
качеството й на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № *** от ******г. по ч.гр.д.
№ ***/*** по описа на
ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство.
Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение.
Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателност:
В първото по делото заседание на ***г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК: По смисъла на чл. 239,
ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът
не се представлява в първото заседание по делото, не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 02.04.2018г., постановено
в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.По смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа
на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото
доказателства: Договор за мобилни услуги № ***/***г.;
Договор за мобилни услуги № ***; Договор за лизинг от ***г.; Договор за мобилни
услуги № ***; Договор за лизинг от ***г.; Договор за мобилни услуги № ***/ ***.;
Сертификат за пакетни услуги; Допълнително споразумение № ***/***г.; Фактура № ***/
***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***/***г.; Адвокатско
пълномощно.
Съдът счита, че приложените доказателства
сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1,
вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД и по чл.422, ал.1 от
ГПК, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД. Предявените
искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Установи се по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по
гореописаните договори за предоставяне на услуги. По силата на договорите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу
насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Страните са
уговорили, че за срока на действие на договорите, освен цената на предоставените от
ищеца услуги, ответникът ще заплаща ежемесечно и абонаментна такса, в
зависимост от избрания от него тарифен план.
Установи се, че
ответникът не изпълнил задълженията си в общ размер на 711,17
лева /седемстотин и единадесет лева и 17 стотинки/ -представляващо
неизпълнено задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по договорите, по
които са издадени 8 бр.фактури: Фактура № ***/ ***г.; Фактура № ***г.; Фактура№ ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура № ***/ ***г.; Фактура №*** г.
Част от тази обща сума /711,17лв./, а именно
329,75лв. е обща сума по посочените
фактури за неплатени договорни задължения, а 381,38лв. е общо дължимата
сума за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. Установи се по делото,
че страните са уговорили
компенсаторна неустойка в изрични
клаузи от договорите, в случай на
предсрочно прекратяване на съответния договор по вина на потребителя,
последният дължи неустойка за всеки номер поотделно, в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни такси, от прекратяването до
края на първоначално предвидения срок на договора. Основната
функция на обезщетението за неизпълнение, представляващо неустойка, независимо
дали тя е определена по договор или по силата на закона, е обезщетителната и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Установи се, че ответницата не е изпълнила
задълженията си в съответствие с уговореното в договорите.
Ето защо,
ответницата по делото
дължи на ищцовото дружество неустойката в претендираният размер - 381,38лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенциите се явяват
изцяло основателни.
Поради изложеното, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че искът по чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
183 и сл. от ЗЗД, е основателен и съществува
вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, от Х.Г.Л., ЕГН**********, с адрес: ***, за сумата от 381,38лв., представляваща неплатени договорни задължения съгласно фактури № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура№ ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***/ ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ******г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № *** от ******г., по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на
ШРС.
По
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, е основателен и съществува вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, от Х.Г.Л., ЕГН**********, с адрес: ***, за сумата 329,79лв., представляваща обща дължима сума за неустойки, съгласно
фактури № ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура №***/***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от ******г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № *** от ******г., по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на
ШРС.
При
направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото исково производство, в общ размер от
435лв., включващи
75лв. държавна
такса и 360лв
адвокатски хонорар, както и разноските
по заповедното производство в общ размер от 385лв., включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от
горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание
чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Г.Л., ЕГН********** и „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, че съществува вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК *** от Х.Г.Л., ЕГН**********, за сумата от 381,38лв./триста осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща неплатени договорни
задължения съгласно фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура№ ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ******г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № *** от ******г., по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на
ШРС.
На основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.Г.Л.,
ЕГН********** и „Т. Б.“
ЕАД, с ЕИК ***, че съществува вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК *** от Х.Г.Л., ЕГН**********, за сумата 329,79лв./триста двадесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща общо дължима
сума за неустойки, съгласно фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура №***/***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от ******г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № *** от ******г., по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА Х.Г.Л.,
ЕГН**********, да заплати на „Т.
Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, направените
в настоящото исково производство деловодни разноски, в размер на
435,00 лв. (четиристотин тридесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Х.Г.Л., ЕГН**********, да заплати на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, в размер на 385 лв./триста осемдесет и пет/лева, включващи държавна такса и
адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: