Р Е Ш Е Н И Е
952/31.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№654 по описа за 2018г. на ШРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Гр.д.№
654/2018г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове
с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Теленор България”ЕАД-гр.София,
с ЕИК №***, представлявано от О.Б.Ш. чрез пълномощника адв.В.Г. срещу М.И.В. с ЕГН: ********** ***. Ищецът
сочи, че във връзка с облигационни отношения между страните– договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, ответникът останал задължен за сумата
500,12лв., за която се предявява един установителен иска с цена на иска 125,47лв.- главница за неплатени далекосъобщителни
услуги и два осъдителни иска за сумата 257,26лв.- втори главен иск за неустойка
по договор и 117,39лв. за незаплатени лизингови вноски. Ищецът сочи, че сумата
не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***/2017г. Заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянен и
настоящ адрес. Длъжникът няма регистриран трудов договор в НАП и заповедта не е
могла да бъде връчена по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед. В допълнителна молба, след размяна на книжа и насрочване на
делото се предявява още един иск при условията на евентуалност, спрямо първия
осъдителен иск за неустойка. Искът е недопустим на този етап на съдебното
производство и не е приет за съвместно разглеждане.
Съгласно
т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска
по чл.214 ГПК– за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск
в исковото производство, което съдът приема, че е извършено от ищецът. В
настоящия случай, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за който е издадена
заповедта, а за сумата от 125,47 лв., като посоченото в исковата молба
основание за дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта
за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за
изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на
заявителя подлежи на обезсилване от съдът по заповедното производството.
Ответникът е
представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК,
представляван от особен представител, в който е посочил възражения. Сочи, че
клаузата за неустойка била неравноправна, понеже не била индивидуално
уговорена. Не се установява от доказателствата, операторът да е изпращал
писмено предупреждение за прекратяване на договора. На това основание моли
съдът да отхвърли молбата като неоснователна.
От фактическа и правна страна съдът установи
следното: По делото е приложен Договор за предоставяне на мобилни услуги между
страните от 28.07.2015г., за телефонен номер по СИМ карта *** за срок от 24
месеца по тарифен план на Теленор „Резерв 13.99“, по силата на който, на ответника
били предоставени електронни съобщителни услуги. Абонатът се задължил да
заплаща цената на месечна абонаментна такса, посочени като Приложение ценова
листа към договора и Общи условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД
и потребителите на мобилни телефонни услуги/приложени на стр.14 от делото/.
Съгласно чл.27 от ОУ, абонатът следвало да заплаща цената на ползваните от него
услуги до 18 дни от издаването на месечната фактура. На 28.07.2015г., между
страните бил сключен и договор за лизинг, по отношение на устройство марка
Теленор, модел Smart Mini Blue с телефонен
номер *** срещу обща лизингова цена 128,57лв., разпределена в 23 месечни вноски
по 5,59лв. За цялата сума бил подписан Запис на заповед. От приложените писмени
доказателства по делото и от първичните счетоводни документи- фактури /стр.10-13/,
както и от изготвената и приета по делото ССЕ, съдът приема, че между страните
е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
покупко-продажба, относно услуги, предоставени чрез включване в
далекосъобщителна мрежа, собственост на ищцовото дружество и предоставяне за
възмездно и временно ползване на електронно устройство, собственост на
дружеството ищец. Ответникът не оспорва съществуването на облигационни
отношения между страните.
В
исковата молба се претендира начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 257,26лв. С разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД е предвидена
възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Ищецът се позовава на неустоечна клауза,
съдържаща се в чл.11 ал.2 от Договора за лизинг и чл.19б, съгласно която, в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, като
неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете, операторът има право да
прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички оставащи месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок за ползване. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила
на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора, което в настоящия
случай не беше установено да е било направено. Неустойката е била начислена в една
фактура от 15.11.2015г., приложена по делото. Във фактурата не е посочено как се определя неустойката. Няма данни за точния
момент на прекратяване на договора, за да може да бъде изчислен и размерът на
договорената неустойка, съгласно клаузите на договора. Поради изложеното, по
делото не беше установено да е възникнало основание за неустойка в полза на
ищцовото дружество в претендирания размер.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата
от договора, касаеща заплащането на неустойка за нищожна. Абонатът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника
в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Процесния договор е сключен при предварително определени условия
от едната страна- ищецът оператор, като абонатът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да
е била индивидуално договорена и липсват такива твърдения и доказателства от
ищцовата страна. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. С оглед на всички събрани доказателства,
съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите
от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата
неустойка. Съобразно съдебната практика, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, се приема за нарушение на ЗЗП и
за нелоялна търговска практика. В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по
размер, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото се установи, чрез заключението
на ССЕ, че сумите по фактурите относно предоставени далекосъобщителни услуги по
договор за мобилни услуги не са платени, установителният иск е основателен и
доказан по размер. Видно от договора
за лизинг, ответникът е получил и мобилно устройство, като след прекратяването
му на договора, неплатените вноски от цената са станали изискуеми съгласно
уговорката в договора. Затова се явява и основателен и предявеният осъдителен
иск за заплащане на сумата в размер на 117,39лв., представляваща цената на
неплатени лизингови вноски, дължими след месец ноември 2015г., месеца на
издаване на крайната фактура, за устройство марка Telenor модел
Smart Mini Blue.
Прeдвид изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 27.02.2018 г., за
внесен депозит на особен представител както и за държавна такса. Следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.И.В. с ЕГН:********** *** дължи на “Теленор България”ЕАД-гр.София,
ж.к.Младост 4, сграда 6, Бизнес парк,с ЕИК №***, представлявано от О.Б.Ш., сумата 125,47лв.(сто
двадесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 28.07.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/03.11.2017 г.
по ч.гр.д. № 3345 по описа за 2017 г. на Районен съд Шумен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Теленор
България”ЕАД-гр.София, с ЕИК №*** срещу М.И.В. с ЕГН: ********** за осъждане на
ответника да заплати на търговското дружество сумата 257,26лв./ двеста петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 28.07.2015г. за телефонен номер по СИМ карта *** и фактура от
15.11.2015г., , като неоснователен.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН: **********
*** да заплати на “Теленор
България”ЕАД-гр.София, с ЕИК №***, представлявано от изп. директор О.Б.Ш.,
сумата 117,39лв. /сто и седемнадесет
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща цената на неплатени
лизингови вноски, дължими за устройство Smart Mini Blue
по договор за лизинг от 28.07.2015г.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН: **********
*** да заплати на “Теленор
България”ЕАД-гр.София, с ЕИК №***, направените разноски в производството в
размер на 293,79лв. (двеста деветдесет и
три лева и седемдесет и девет стотинки) за държавна такса и адвокатски
възнаграждения, както и сумата 12,14 лв.
(дванадесет лева и четиринадесет стотинки) – разноски в заповедно
производство по ч.гр.д. № *** по описа за 2017 г. на Районен съд Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: