Р Е Ш Е Н И Е

800/12.9.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети септември 2018 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 686/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от Ю.И. Г., ЕГН : **********, с адрес *** срещу У.Р.В., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена от 5369,90 лева. Твърди се съществуване на вземане за посочената сума, с която ответницата се обогатила за негова сметка.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 5369,90 лева, представляваща главница – неплатени месечни вноски по договор за кредит изтеглен от него, от Банка ДСК, който, тя следвало да заплаща. За така твърдяното вземане ищецът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ГД № 3197/2017г., била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че вземането било погасено по давност, а и записът на заповед от който произтичало бил нищожен.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители.

Така предявения иск е допустим и основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

На 29.06.2006г., ищецът, изтеглил кредит от Банка ДСК ЕАД в размер на 3000 лева. Погасил го предсрочно на 18.03.2011г., като заплатил на банката исковата сума, за целия период. На датата, на теглене на кредита ответницата, подписала документ, именуван от страните запис на заповед, с нотариална заверка на подписа и. В него се задължила да заплати на ищеца сумата от 5000 лева при неизпълнение на парично задължение към ДСК – Шумен в размер на 3000 лева.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

Налични са всички предпоставки за уважаването на предявения иск – ответницата е получила от ищеца сумата от 3000 лева, което се установява от подписания от нея документ. При получаването и, е била наясно с приблизителния размер на сумата, който се дължи на банката, за получения за нея заем от ищеца, което показва наличието на връзка между обедняването му и обогатяването и, което не е в размер само на главницата, а включва и всички лихви, такси и разноски, плащането на които са и спестени. Ищецът е заплатил исковата сума на банката, без да ползва първоначалния ресурс, предоставен на ответницата, тоест налице е обедняване.

Основното възражение на ответния представител, че задължението и е погасено с изтичане на предвидената давност е основателно. Независимо кой от съставите на неоснователно обогатяване бъде избран за квалификация, последния момент, от който е възможно да започне течене на погасителна давност е 18.03.2011г., от когато, до входиране ищцовото заявление в ШРС, на 20.10.2017г., е изтекъл срок, по-дълъг от посочения в чл. 110 ЗЗД.

Във връзка с второто ответно задължение следва да се отбележи, че вземането на ищеца, не произлиза от, и не претендирано да му се дължи сума по запис на заповед. Дали записът съдържа или не посочените в ТЗ реквизити и нищожен ли е, не е предмет на делото, като в случая е от значение, че дори и да е така, той, като писмен документ съдържа изявления неизгодни с оглед останалите доказателства за автора си, което се преценява от съда съобразно чл. 188 във вр. с чл. 180 и 175 от ГПК.

Изложеното налага отхвърляне на иска, поради погасяване на задължението с изтичане на предвидената в закона давност.

При този изход на спора разноски между страните не следва да се присъждат, нито ищецът следва да възстановява на ШРС сумата за разноски за особен представител, от които е освободен.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.И. Г., ЕГН : **********, с адрес *** срещу У.Р.В., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5369,90 лева, с която се обогатила за негова сметка, поради погасяване на задължението с изтичане на предвидената в закона давност.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :