Р Е Ш Е Н И Е
..…./…..
Шуменският районен съд в публичното заседание на петнадесети ноември ,
през две хиляди и осемнадесета година, в състав
:
Съдия
: Зара Иванова
при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното
от районния съдия З.Иванова гр.д. № 697 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК .
Депозирана е искова молба от „Енерго - Про Продажби" АД; ЕИК: ***
адрес: гр. Варна, бул. ***, представлявано от
П.С., Я.Д., Г.К. срещу А.М.В. ,
ЕГН ********** , адрес *** , в която
посочва , че ответникът е негов клиент и потребител на ел. енергия.
Облигационните им отношения се
регламентирали от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД и ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби” АД , съгласно които потребителят се задължавал да заплаща стойността
на използваната в имота му ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Ищецът твърди, че на 29.11.2017 г.
подал в ШРС заявление по чл. 410 от
ГПК срещу ответницата за издаване на заповед за изпълнение в резултат
на което било образувано ч.г.д.
№3678/2017 г., като твърди, че към момента на подаване на заявлението
ответницата дължала сума в размер на 370.05
лв. за обект на потребление заведен с
абонатен номер аб.№: *** Сумата
включвала неплатените фактури за ел.енергия в размер на 230.66 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване в периода 18.03.2011
г. - 07.12.2015 г., Ищецът претендира, съдът
да установи със силата на присъдено нещо, че
ответницата дължи гореописаните суми
както и присъждане на разноски по
заповедното и настоящото дело. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. С определение
от 25.06.2018г. , влазло в сила , съдът е прекратил производството частично относно
предявения иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за сума от 139,39 лева – мораторна
лихва .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът , чрез
назначения му особен представител представя отговор , в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен
и моли да бъде отхвърлен като такъв. Прави възражение за изтекла погасителна давност към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от страна на ищеца - 09.11.2017 г. Заявява, че неоснователността на главния иск води до неоснователност на
акцесорната претенция за заплащане лихва за забава върху претендираните суми
дължими по горепосочените фактури и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, погасен по давност. Претендира присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на депозирано от „Енерго - Про Продажби" АД,
Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.г.д. №3678/2017 г., по описа на ШРС . Издадена е Заповед за изпълнение
№2062/30.11.2017г. , с която на длъжника А.М.В. е разпоредено да заплати следните
суми : главница в общ размер на 230,66 лева и лихва от 139,39 лева , описана
подробно в заповедта по периоди и фактури .
Поради
настъпването на хипотезата на чл.415, ал.1 , т.2 от ГПК , кредиторът предявява
настоящият иск .
Както беше
посочено по-горе производството в частта относно присъдената мораторна лихва е
прекратено , поради и което вече не е
предмет на делото . В този случай ,
съгласно т.13 от ТР №4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС издадената
заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от настоящият съд , което не е
сторено , но няма пречка да бъде
извършено в настоящото решение .
По делото не е спорно , че ответникът е потребител на
ел.енергия , като единственото възражение
на ответника , което се явява частично основателно е , че вземането на ищеца е
погасено по давност . Вземането видно
от твърденията на ищеца и представените документи : фактури №№0080213644/ 18.03.2011 г.;
0080929202/14.04.2011 г.; 0081586531/13.05.2011 г.; 0085579225/14.11.2011
г.; 0087614023/ 12.02.2012 г.; 0089494362/ 14.05.2012 г. , 0095069621/15.01.2013
г.; 0095772416/12.02.2013 г.; 0225515661/09.04.2014 г.; 3300989669/14.05.2014
г.;0232080129/09.01.2015 г.; 0232596289/ 19.01.2015 г.; 0240451576/07.12.2015
г. е за консумирана ел.енергия за
периода 18.03.2011 г. – 07.12.2015 г.
Вземането за ел.енергия е за периодични плащания , ето защо на
основание чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват
с изтичане на тригодишна давност ( ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС). Началният момент
на течението на погасителната давност е падежа на всяко от отделните задължения
по издадените и цитирани по-горе фактури . Като взе предвид посоченото , както
и датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 29.11.2017г. , съдът
намира , че задължението за главница в общ размер от 230,10 лева по фактури №№0080213644/
18.03.2011 г.; 0080929202/14.04.2011 г.;
0081586531/13.05.2011 г.; 0085579225/14.11.2011 г.; 0087614023/ 12.02.2012 г.;
0089494362/ 14.05.2012 г. , 0095069621/15.01.2013 г.; 0095772416/12.02.2013 г.;
0225515661/09.04.2014 г.; 3300989669/14.05.2014 г.погасено по давност .
Дължима е сумата от 0,56 лева , представляваща сбора от главниците по фактури
№№ 0232080129/09.01.2015
г.; 0232596289/ 19.01.2015 г.; 0240451576/07.12.2015 г. , до който размер се
явява основателна претенцията .
На основание чл.78 ,
ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца направените деловодни разноски в
заповедното и исковото производство , съразмерно на уважената част от иска ,а
именно сума от 1,82 лева .
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА издадената по
ч.гр.д.№3678/2017г. по описа на ШРС ,
Заповед за изпълнение №2062/30.11.2017г. , в частта , за присъдената мораторна лихва от 139,39 (сто тридесет и девет лева и тридесет и девет ст.) лева , по фактури №№ фактури №№0080213644/ 18.03.2011 г.;
0080929202/14.04.2011 г.; 0081586531/13.05.2011 г.;
0085579225/14.11.2011 г.; 0087614023/ 12.02.2012 г.; 0089494362/ 14.05.2012 г.
, 0095069621/15.01.2013 г.; 0095772416/12.02.2013 г.; 0225515661/09.04.2014 г.;
3300989669/14.05.2014 г., 0232080129/09.01.2015
г.; 0232596289/ 19.01.2015 г.; 0240451576/07.12.2015 г. .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание
чл.422,ал.1 от ГПК , че А.М.В. , ЕГН
********** , адрес *** дължи на
Енерго - Про Продажби" АД; ЕИК: *** адрес: гр. Варна, бул. ***,
представлявано от П.С., Я.Д., Г.К. ,
сума в размер на 0,56 (нула лева и
петдесет и шест стотинки) лева – главница
за изразходвана и незаплатена ел.енергия по фактури №№ 0232080129/09.01.2015
г.; 0232596289/ 19.01.2015 г.; 0240451576/07.12.2015 г. , за обект с
абонатен номер № *** находящ се в
гр. Шумен, ул. ***, с кл. номер ***, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение №2062/30.11.2017г. по ч.г.д. №3678/2017 г. по описа на ШРС
.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по
чл.422,ал.1 от ГПК , за сумата от 230,10 лева - главница за изразходвана и незаплатена
ел.енергия по фактури №№0080213644/ 18.03.2011 г.; 0080929202/14.04.2011 г.;
0081586531/13.05.2011 г.; 0085579225/14.11.2011 г.; 0087614023/ 12.02.2012 г.;
0089494362/ 14.05.2012 г. , 0095069621/15.01.2013 г.; 0095772416/12.02.2013 г.;
0225515661/09.04.2014 г.; 3300989669/14.05.2014 г., за обект с
абонатен номер № *** находящ се в
гр. Шумен, ул. ***, с кл. номер *** , за
която сума е издадена Заповед за изпълнение №2062/30.11.2017г. по ч.г.д. №3678/2017 г. по описа на ШРС
, поради погасяването и по давност .
ОСЪЖДА А.М.В.
, ЕГН ********** да заплати на Енерго - Про Продажби" АД;
ЕИК: *** , сумата 1,82 (един лев и осемдесет и две стотинки ) – деловодни разноски в исковото и заповедното
производство , съразмерно на уважената част от иска .
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред
Окръжен съд –Шумен.
СЪДИЯ
: