Р Е Ш Е Н И Е

451/15.5.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осми май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 700 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от непълнолетния М.А.Ч. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си А.М.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора 32 срещу К.Д.Д. - М. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба се сочи, че с Решение от 02.11.2015г. по гр.д.№ 1434/2015г. на ШРС родителските права над М. били предоставени на бащата, като ответницата била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., с падеж първо число на месеца. Ищеца сочи, че от определянето на първоначалната издръжка е изминал период от време, през който нуждите му са се увеличили. Излага, че възнаграждението на баща му било в размер на 315 лв. месечно, като майка му получавала доход над минималната работна заплата. Излага също, че при определяне на издръжката минималната работна заплата е била 380 лв., а към днешна дата 510 лв. Гореизложеното обосновавало правния интерес от образуване на настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответницата е депозиран писмен отговор, в който се излага, че иска е допустим, но неговия размер е завишен, като излага доводи за това. Твърди се, че към момента не са налице нови обстоятелства по отношение на ищеца, които да обосновават предявяване на иска. По отношение на ответницата обаче са налице такива, които да обуславят неоснователността на претенцията - бременна е с второ дете, като от 24.04.2018г. е в отпуск за раждане, тъй като остават 45 дена до термина, а същевременно се грижи и за малолетно дете, родено на ***г. В заключение счита, че искът не следва да се уважава. В срока на писмен отговор се предявява насрещен иск по чл.150 от СК, с който се иска намаляване размера на присъдената по гр.д. № 1434/2015г. на ШРС. С Определение № 1087/19.04.2018г. съдът е върнал насрещната искова молба, на основание чл.314, ал.2 от ГПК, съгласно който по реда на бързото производство не могат да се предявяват насрещни искове.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с упълномощения адв. Б.Б.от ШАК. Поддържат исковата молба и молят иска да бъде уважен изцяло. Претендират се и разноски.

Ответницата, редовно призована се явява лично, заедно с адв. И.Н.от ШАК, като се оспорва претенцията и се развиват доводите изложени в писмения отговор. Претендират се направените разноски в производството.

За Агенция „Социално подпомагане“ – гр.Шумен не се явява представител и не вземат становище.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва обстоятелството, а и от представеното Удостоверение за раждане № 515272/26.08.2002г. е видно, че К.Д.Д. - М. е майка на ищеца, а А.М.Ч. е негов баща. М. е роден на ***г. и към момента е непълнолетен. Не се оспорва и факта, че с Решение № 1740/05.11.2015г. по гр.д. № 1434/2015г. по описа на ШРС е прекратен брака между родителите на детето, като родителските права над него са дадени за упражняване от баща му. Със съдебното решение ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., дължима до първо число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 10.07.2015г. От определяне на този размер на издръжката са изминали 2 години и половина до завеждане на настоящата искова молба. Видно от Служебна бележка № 734 от 21.02.2018г. М. посещава 9а клас в Средно училище „Сава Доброплодни“ , като до училището се предвижва с автобус на градския транспорт. Ищецът е приложил писмени доказателства относно обстоятелството, че реализирания доход от трудова дейност на неговия баща е в размер на 315 лева месечно - Трудов договор № 1/01.04.2015г. и Допълнително споразумение към него № 18/01.01.2018г. Ответницата също е представила Трудов договор и Допълнително споразумение (стр.28 от делото), видно от които основното ѝ трудово възнаграждение е в размер на 630 лв. Представено е и Удостоверение за реализираните от нея доходи шест месеца назад, като в периода от месец октомври 2017 г. до месец март 2018г. общо доходите ѝ възлизат на 3 502.78 лв. Представено е и Удостоверение за раждане № 8351160550 от Община Шумен, от което се установява, че ответницата е родила на 09.05.2016г. дъщеря М. М. М.. Представен е и Болничен лист № Е20180208078 от 24.04.2018г., от който е видно, че ответницата е в отпуск 45 дена в периода от 24.04.2018г. до 07.06.2018г., поради предстоящо раждане, като определения термин е 08.06.2018г. По делото страните представят доказателства относно имотното състояние на непълнолетното дете и неговия баща.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. М.М.Ч.– леля на ищеца, която сочи, че през няколко месеца се правят разходи за облекло и обувки на М., тъй като детето е във възраст, в която бързо расте и нуждите му нарастват. От разпита на свидетеля се изясни, че картата за обществен транспорт, която ежемесечно се купува на ученика е 12 лв., учебниците са годишно на стойност 150 лв., като ежедневно му се предоставят и парични средства минимум от 5 лева, като понякога се нуждае и от повече средства. Съдът кредитира показанията на свидетелката, отчитайки родствената ѝ връзка с ищеца, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и кореспондират със събраните доказателства по делото.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е процесуално допустим.

По основателността на иска: С Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970г., е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като следва да се съобразят и възможностите на родителите. С ППВС № 5 от 30.11.1981г. се изменя и допълва Постановление 5/1970г. Цитираните ППВС представляват задължителна съдебна практика, която не е изгубила значението си, тъй като въпросите разгледани в тях по отношение на определяне на първоначална издръжка и нейното изменение в последствие са меродавни и към момента. Състави на ВКС развиват съдебната практика и в решенията си се позовават на посочените постановления, черпейки аргументи от мотивите изложени в тях. Така в Решение № 154 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1435/2012г. на ВКС се сочи, че при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В този смисъл са и Решение № 280 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010г. III г.о., Решение № 469/26.10.2011г. по гр.д. № 2/2011г. на ВКС, IV г.о. , Решение № 341 от 01.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 147/2011г., III г.о.

В случая предходната издръжка на детето е била определена преди повече от две години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за неговото пълноценно развитие.

Същевременно с оглед отчитане спецификата на всеки конкретен случай, следва да се съобрази и трайното изменение на обстоятелствата по отношение на даващата издръжката ответница Д. – М.. В настоящия случай е налице промяна, настъпила след постановяване на решението за присъждане на първоначално определената издръжка от 150 лв., а именно раждане на второ за ответницата дете – М., родена на ***г. от втория съпруг на майката – М.Й.М.. По делото са налице доказателства и за предстоящо раждане на второ дете на семейството, предвид термина посочен в болничен лист, представен по делото, а именно 08.06.2018г. В решение № 131 от 01.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6927/2014г. III г.о. се приема, че след като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете. Горното разрешение е съобразно задължителната практика на ВКС, според която при преценката относно възможността на дължащия издръжка се изследват много обстоятелства, включително има ли той задължения за издръжка към други лица. По отношение на аргумента на ищцовата страна, че реализирания от майката доход е нарастнал във времето и е по-висок от този, реализиран от бащата, съдът намира следното: Действително трудовия доход, реализиран от майката е по-висок от този на бащата, като следва да се отбележи, че и доходите на двамата родители са под или в границата на определената от Министерски съвет размер на минималната работна заплата. Основното е, че и двамата заети трудово родители не получават доход гарантиращ нормално съществуване, като това е проблем за повечето работещи родители в страната. Извън горното следва да се съобрази т.13 на ППВС № 5/16.11.1970г., според която бременната жена и майката-родилка се считат нетрудоспособни. Или дохода на ответницата е намалял в сравнение с получавания от нея досега. Възможностите на ответника да дава по-висока издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но и основанието на иска. В мотивите на точка 4 от ППВС № 5/1970г. се сочи, че възможностите на даващия издръжката е основание за даване на издръжка и показател за размера ѝ. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.

При така изложените аргументи, съдът счита предявеният иск за увеличение на определена с Решение № 1740/05.11.2015г. по гр. д. № 1434/2015г. по описа на ШРС, издръжка за неоснователен и недоказан.

Доколкото настоящото производство касае иск за издръжка, то въпреки че предявения от него иск е отхвърлен изцяло, ищеца не дължи заплащане на държавна такса. В същото време обаче безплатността на производството не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато е била представлявана от процесуален представител. В случая заплатеното от ответницата възнаграждение е в размер на 300 лв., като е в размера на минималното възнаграждение, определено в чл.21 от Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или ищецът следва да заплати на ответницата направените разходи в производството.

Водим от горното и на основание чл.315 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Ч. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си А.М.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора 32, чрез адв. Б.Б.от ШАК срещу К.Д.Д. – М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Н.от ШАК на основание чл.150 от СК иск за изменение размера на постановената по гр.д. № 1434/2015г. на ШРС издръжка, дължима от К.Д. в полза на непълнолетния М.А.Ч. чрез увеличаването ѝ от 150 лв. на 200 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.А.Ч. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си А.М.Ч. с ЕГН ********** да заплати на К.Д.Д. – М. с ЕГН ********** сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направените от ответницата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 22.05.2018г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: