Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

1043/26.11.2018г., гр. Шумен

 

       Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

                                                                                                                СЪДИЯ: Зара Иванова  

при секретаря  А.Пушевска, като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 704 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:  

          Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

          Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., съдебен адрес:***, офис сграда „*** чрез юрисконсулт К. В. – М. срещу Х.Г.П., ЕГН **********, адрес: ***, в която посочва, че на 30.08.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответникът  бил сключен договор за паричен заем с № *** за сума в размер на 800 лв., представляваща главница. Реда и условията при които бил отпуснат кредита се уреждали от Договор и ОУ към него. Ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 08.03.2017 г. Ищецът твърди че ответникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем. На 01.03.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** било прехвърлено в собствеността на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. „Агенция за събиране на вземания АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ***. Длъжникът бил уведомен по реда  на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено с известие за доставяне. Ищецът претендира  заплащане от страна на ответника на сума в размер на 800,00 лв., представляваща  главница; 89.11 лв. - договорна лихва начислена за периода от 07.09.2016 г. до 08.03.2017 г.; 45 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания; 511.92 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.09.2016 г. до 08.03.2017 г.; 62.32  лв. - обезщетение за забава за периода от 08.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното му изплащане и разноски в заповедното и исковото производство.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител депозира отговор, в който заявява, че представения договор за паричен заем от който произтичат и процесните  вземания е подписан от лице, без представителна власт. Оспорва подписите на  ответника положени долу на всяка страница от договора, като заявява, че тези подписи са видимо различни от подписа, положен от него в края на договора. Счита, че представения договор за паричен заем  от който ищеца черпи права е недействителен, поради което моли да бъде отхвърлен предявения иск. Заявява, че ако съдът приеме, че оспорения договор е действителен и поражда права и задължения за страните, то възразява срещу претендираната неустойка в размер на 511.92 лв. за непредоставено обезпечение от страна на ответника. Счита, че неустойката е неоправдано висока. Нито от договора, нито от исковата молба било видно, какви  вреди от непредоставянето на обезпечение е претърпял ищеца,  поради което моли иска  в тази част да бъде отхвърлен.

            В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.

             Ответникът, редовно призован, в с.з. чрез назначения му особен представител адв.С. от ШАК, поддържа отговора. Моли съдът да отхвърли исковете, като неоснователни.

             От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:      

           Видно от приложеното ч.гр.дело № 2970/2017г. по описа на ШРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1760/02.10.2017 г., с която е разпоредено длъжникът Х.Г.П., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, сумата 800,00 лева (осемстотин лева) - главница по договор за паричен заем № *** г., прехвърлен с договор за цесия от 01.03.2017 г.; сумата 89,11 лева (осемдесет и девет лева и единадесет стотинки) договорна лихва за периода от 07.09.2016 г. до 08.03.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 45,00 лева (четиридесет и пет лева) такса разходи; сумата 511,92 лева (петстотин и единадесет лева и деветдесет и две стотинки) неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.09.2016 г. до 08.03.2017 г.; сумата 62,32 лева (шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки) обезщетение за забава за периода от 08.09.2016 г. до 28.09.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, както и сумата 30.17 лева (тридесет лева и седемнадесет стотинки) - разноски за държавна такса и 50.00 (петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

             Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане, в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. 

            По делото е представен Договор за паричен заем №***. подписан между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – праводател на ищеца и Х.Г.П.. С отговора на исковата молба, процесуалният представител адв.С. оспорва подписите положени на всяка страница от договора, като заявява, че същите не са положени от ответника. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на документ пада върху страната, която го оспорва. Предвид обстоятелството, че ответникът е представляван от особен представител и производство по оспорване истинността на частен документ не е открито, възражението на ответника се явява неоснователно.

          Следващото възражение на ответника, е че представения договор за паричен заем, от който произтичат процесните вземания, е подписан от лице без представителна власт, а именно Ю.Д. С. на позиция „касиер“. Действително съгласно чл. 42 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Доколкото представляваната страна е юридическо лице приложение намира разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В хипотезата на чл.301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването на действията на мнимия представител. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В случая с подписването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 16.11.2010г. цесионерът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е одобрил подписания от негово име Договор за паричен заем №***., като е прехвърлил вземането по договора на ищцовото дружество.

Предвид горното възражението на ответника се явява неоснователно.

         Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.

            Съгласно чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК погасителния план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, като планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Съгласно чл. 22 от ЗПК и когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, то договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител и е представен по делото; в него е посочен общия размер на кредита – 800 лева, както и условия по издължаване по погасителен план с размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Действително погасителният план не в отделно приложение, а е включен в съдържанието на договора, но последното не се явява нарушение на правилата по ЗПК. Но погасителният план посочва единствено общия размер на седмичната вноска, без да е посочен съответния размер главница и лихва, които се погасяват, поради което следва да се приеме, че задължението по чл. 11, ал.1, т.12 не е изпълнено.

            С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

            Не следва да се обсъждат доводите на ответника, касаещи прекомерно големия размер на претендираната неустойка, доколкото се установява, че същите не се дължат на основание чл. 23 от ЗПК. 

           Тъй като съдът приема, че договора между страните е недействителен, то съгласно разпоредбата на  чл. 23 от ЗПК ответника дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Ответника не е оспорил размера на заявените от ищеца суми, поради което съдът приема за безспорно, че чистата стойност на кредита е непогасената главница в размер на 800.00 лв. Предвид всичко изложено предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан само по отношение на главницата по договора за потребителски кредит и в тази част следва да бъде уважен, като в останалата част, касателно договорната лихва и лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

             Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, които предвид изхода на спора му се дължат съобразно уважената част от иска. Съгласно представения списък разноските в исковото производство на ищеца са в размер на 805,41 лв.- държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение за особен представител на ответника, от които съразмерно на уважената част от иска ответника следва да заплати 427,17 лв., както и следва да заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 80,17 лв.

              Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Г.П., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *** с адрес: гр. София, бул. „***, представлявано от Н. Т. С., сумата от 800 (осемстотин) лева -главница по договор за паричен заем № 2630227 от 30.08.2016 г., прехвърлен с договор за цесия от 01.03.2017 г., ведно със законна лихва от 29.09.2017 г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1760/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2970/ 2017 г. на Районен съд гр.Шумен.  

             ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *** против Х.Г.П., ЕГН **********, иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за разликата от  800  лева до пълния му размер от 1508,35 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН .  

             ОСЪЖДА Х.Г.П., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, сумата от общо 507,34 лева представляваща деловодни разноски за внесените държавни такси и юрисконсулстко възнаграждение по ч.гр.д № 2970/2017 г. на Районен съд гр. Шумен и настоящото производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                                                    СЪДИЯ: