648/2.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №706
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано, по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявен Л.Г. К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П. от АК-Русе срещу Н.К.Н. с ЕГН **********.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът Л.Г.К. иска да бъде прието за установено, че Н.К.Н. с ЕГН ********** има
парично задължение към нея в размер на 13 700,00 лева – главница,
представляваща разходи по изтеглен от
заявителя ипотечен кредит и усвоен от длъжника, изразяващи се в нотариални
такси за учредяване на ипотека, удостоверения за тежести, застраховки на
ипотекирано имущество и т.н., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1774,00
лева, разноски по делото, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3471/2017 г. по описа на РС-Шумен.
Вземането произтичало от
това, че ищецът на 27.03.2012г. изтеглил ипотечен кредит в размер на
13 800 евро, които превел по сметка на ответника. Ответникът не изпълнил
предварителната договорка да заплаща всички вноски и разходи по кредита. До
18.06.2017г., всички суми платени от ищеца по кредита, възлизали в общ размер
на 13 700,00
лева. Претендират се и направените
по настоящото дело разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Възражения на ответната
страна:
В рамките на предоставения
му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на
исковата молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са недопустими
и изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за
плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на
които се основава искът и възраженията си срещу него. Посочва, че искът е
неоснователен, посочените обстоятелства не отговарят на обективната истина и
твърди, че няма задължения в паричен размер.
В
съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, сочи, че
предявеният иск е недопустим, а по същество – за неоснователен. Твърди, че
ищцата, която е майка на ответника се опитва да се саморазправя с него,
използвайки прийомите на правото, за това, че има съжителство с жена, която
неговите родители не одобряват. Сочи, че в случая облигационна връзка или задълженост
между страните не е налице. Според ответника, ищецът претендира определена
сума, която е формирала въз основа на месечни вноски по ипотечен кредит, такса
„управление на кредит“, такса „застраховка“, което представлява обединяване на
няколко облигационни отношения или търговски в едно. Ищецът произволно го е
избрала като длъжник. По ипотечния договор, който е от 2012г., ответникът не е
страна. Не оспорва получаването на паричните средства, но твърди, че това са
били отношения на родител-син, като се касае за дарение. Навежда доводи, че
едва сега след 6 години се търсят процесните парични средства, във връзка с
влошаване на отношенията с родителите си. Твърди се още, че за да има някакъв
вид облигационна връзка тя трябва да се докаже безспорно. От събраните
доказателства това не е налице. Прави възражение свързано с валутата, която се
претендира, във връзка с Т.Р. №4/2014 г. от 29.04.15 г. на ВКС. Претендира
разноски.
При преценката на доказателствата, съдът взе предвид допуснатите и събрани писмени доказателства, както следва
копия на: извлечение за периода 27.03.2012 г. – 27.03.2012 г.;
извлечение за периода 27.03.2012 г. – 27.03.2012 г.; извлечение за периода
203.2012 г. – 28.03.2012 г.; сведение от
15.05.2017 г.; удостоверение изх. № 4244/05.10.2017 г.; приложение №6;
удостоверение от 02.10.2017 г.; фактура
№1000044096/23.03.2012 г.; вносна бележка за касов превод от 23.03.2012 г. - 2
бр.; извлечение за период от 21.03.12 г. – 21.03.2012 г.; нотариален акт №29,
том ІІ, рег. №2441 дело №164 от 2012 г.; ч.гр.д. № 3471/17 г. на ШРС. Същите са
събрани с участието на страните и не са оспорени от тях.
Фактически констатации:
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ответникът Н.К.Н. е син на Л.Г.К. –ищец по настоящото производството. На 27.03.2012г., Л.Г.К. изтеглила ипотечен кредит на стойност 13 800 евро, като твърди, че
това станало по настояване на ответника. Сочи, че сумата била преведена по
банкова сметка ***. До м. юни 2017г., ищецът изплатила на банката сума в размер
на 6290,90 евро, или 12 302,80 лева, като погасителни вноски по кредита.
Допълнително платила застраховки и такси в размер на 1441,64 лева.
Ищецът инициирал заповедно производство и била издадена
заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3471/2017 г. по описа на РС-Шумен за сума в размер на 13 700,00 лева.
След възражение бил подаден иск за установяване на вземането, което станало
причина за образуване на настоящото производство.
По делото не се спори, че ищецът е получател на банков
заем в размер на 13 800 евро, предоставен на 23.03.2012г. от „Банка
ДСК“ЕАД, обезпечен с имот на кредитополучателя.
По
делото не се спори, а и са налице писмени доказателства, че ищецът на
27.03.2012г., е прехвърлил средства на ЕТ „Н.Н. – филмова къща Н.“ със сума в
размер на 6 985,00 лева, а на 28.03.2012г. захранил сметка също на ЕТ „Н.Н.
– филмова къща Н.“ със сума в размер на 10 409,00 лева.
Правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищцовата страна са предявен положителен установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът иска да
реализира защита, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи парична сума в размер на 13 700,00 лева.
Предявеният
установителен иск, съдът е приел за допустим, във връзка с редовно проведеното
заповедно производство. Ищецът следва да установи и да докаже наличието на основание, по
силата на което се твърди, че ответникът дължи процесната сума в негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж.
По съществото на спора, съдът формира следното
мнение:
За уважаването на главният
иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на договор между страните, формален или неформален, със съдържание,
съобразно твърденията му в исковата молба.
По отношение на основанието за
плащане на процесната парична сума, са посочени в исковата молба
твърдения за неформални облигационни заемни отношения между страните. В тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предоставена на основата на заемни правоотношения. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание –
ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр. В този смисъл е и последователната и
непротиворечива съдебна практика (Решение № 37/25.06.1969 по гр.д. № 32/69 ОСГК
на ВС; Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г. ІV г.о. ГК;
Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г. ІV г.о. ГК, по
чл.290 от ГПК; Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2519/ 2014 г. ІІІ
г.о.).
Между
страните по настоящото дело не е налице спор относно факта, че ищецът е предоставил парични суми на ответника, както
и извършени разходи във връзка с описания по-горе банков кредит. Посоченото е
независимо от факта, че паричните суми са преведени на ЕТ „Н.Н. – филмова къща Н.“,
а не на ответника в лично качество. Възражения в тази
насока не са направени.
Налице е спор обаче, относно това,
дали има неформално договорно отношение, както и неговото съдържание. Ищецът
основава претенцията си на предоставен от него на ответника паричен заем, но
разгледани в съвкупност, доказателствата по делото не установяват
наличието на облигационни правоотношения между страните, произтичащи от неформален
договор за заем. В настоящият случай с оглед родствената връзка между страните,
не могат да се изключат и други основания за предоставяне на паричните суми,
както е посочено по-горе, изпълнение на морален дълг,
извършване на дарение на сумата от родител на син и пр., което е нормална
житейска ситуация.
При съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства съдът приема, че ищецът не е провел успешно
пълно главно доказване на основния правопораждащ за правото му факт,
а именно – че ответникът му дължи сумата на заемно основание. Плащането и
получаването на процесните парични суми, само по себе си не може да установи
постигнато между страните съгласие за сделка със съдържание на
договор за заем.
Предвид гореизложените съображения,
следва да се приеме, че предявената претенция е недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ответника
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски направени в настоящето
производство, с оглед представените доказателства за действително извършени
разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер но 500,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
предявена от Л.Г. К. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. П. от АК-Русе срещу Н.К.Н. с ЕГН **********, с която се иска да бъде прието за установено, че ответникът има
парично задължение към ищеца в размер на 13 700,00 лева – главница,
представляваща разходи по изтеглен от
ищеца ипотечен кредит и усвоен от ответника, изразяващи се в нотариални такси
за учредяване на ипотека, удостоверения за тежести, застраховки на ипотекирано
имущество и т.н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2017
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1774,00 лева, разноски по
делото, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3471/2017 г. по описа на РС-Шумен, както и
претенцията за направените по настоящото дело разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от
страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№3471/2017 г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: