Р Е Ш Е Н И Е

472/21.5.2018г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 713/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба, от М.М.Ч., действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.Ф.Ч., с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБДС, за постановяване на съдебен акт, който да замести липсващото съгласие на другия родител – М.Ч., необходимо при пътуване на непълнолетното дете в чужбина и издаване на необходимите за това лични документи.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Решение от 22.11.2010 г., по бр.д. № 2528/2010 г., по описа на ШPC, бракът между родителите й бил прекратен, като родителските права по отношение на нея са предоставени на майка й. Твърди, че след раздялата на родителите й, бащата не се е интересувал от нея, като във връзка с пътувания на нея и сестра й извън пределите на страната се е налагало майка й да го моли за съдействие. От няколко години по-голямата й сестра А. живеела и учела в Австрия, като тя няма възможност да я посети. Отделно от това в Република Сърбия живеели роднини на баща й, но той не желаел тя да поддържа контакти с тях и поради това отказвал да даде разрешение за пътуване на дъщеря си и до Република Сърбия. Ищцата била ученичка в езикова гимназия в Ш. и в тази връзка имала възможност да ходи на летни езикови курсове в чужбина, а от три години танцувала в АНПТ „Мадара” - гр. Ш., но поради липсата на съгласие от бащата вече няколко пъти при гастроли в чужбина била изключвана от танцовия състав. Твърди, че през периода от 04.07.2018 г. до 12.07.2018 г. ансамбъл Мадара имал участие в международен фолклорен фестивал в Черна гора и ищцата била включена в състава. Опитала се е да убеди баща си, да и даде нотариално заверена декларация - съгласие, но същият отново се противопоставил. Твърди, че всяка есен нейната майка имала възможност да осигури изгодно в Република Турция почивка на семейството, но поради липсата на възможност едно от децата и да е с нея, тя отказвала. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на непълнолетното дете М.М.Ч., както и разрешение заместващо съгласието на бащата да напуска пределите на Р България, за да пътува до Черна гора, Република Сърбия, Република Турция и страните от Европейския съюз, само или заедно с неговата майка С.Ф.Ч. за конкретно посочени периоди.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, чрез процесуален представител адв. Т. от ШАК, поддържа молбата. Ответникът, не се явява и не се представлява. Контролиращата страна - Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Шумен, изразява положително становище по молбата в смисъл, че в интерес на детето е да бъде дадено разрешение да пътува извън страната. По делото са разпитани двама свидетели.

Съдът, като взе предвид представените доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г., по описа на Община Шумен, се установява, че С.Ф.Ч. и ответникът са родители на М.М.Ч.. С Решение от 22.11.2010 г., постановено по ГД № 2528/2010 г., по описа на ШРС, бракът между С.Ф. и ответника е прекратен, като родителските права по отношение на М.М.Ч. са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични контакти и същият е осъден да плаща издръжка. От представеното по делото Удостоверение № 161/19.02.2018 г., по описа на ПЕГ „Н. Й. Вапцаров“ - Шумен, се установява, че през учебната 2017/2018 г. детето е ученик в десети клас, а от служебна бележка от 12.02.2018 г., че е танцьор в АНПТ „Мадара“, за който се твърди, че му предстои участие в международен фолклорен фестивал от 04.07.2018 г. до 12.07.2018 г. в Черна гора, както и в други фестивали извън страната.

От приетия социален доклад се установява, че майката полага непосредствени грижи за детето. Бащата трайно се е дезинтересирал от развитието на детето, не му предоставя финансови средства, както и не дава съгласие да напуска страната.

От ангажираните гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Х. Ф. Д. – сестра на С.Ф. и С. А. К. – съседка, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че непосредствените грижи за детето полага майката. Бащата живее в чужбина и не осъществявал режима на лични контакти с М.Ч., присъден със съдебното решение, както и, че изобщо поддържа рядко контакти с детето предимно по скайп и когато периодично идва в България. Поддържа повече контакти с по-голямото дете А.. Поради обтегнатите отношения с бившата си съпруга, отказва да даде съгласие детето да пътува в чужбина.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал.1 СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Искането, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБДС, по правната си същност, е спорна съдебна администрация на граждански правоотношения. От събраните по делото доказателства, се установява произходът на детето, като майката е родителят поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието и след раздялата с бащата реално упражняваща родителските права. Наличието на спор между родителите за липсващо съгласие от страна на бащата, за пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите за целта лични документи е установимо, както от твърдението на ищцата, така и от показанията на разпитаните свидетели. Анализирайки в съвкупност и поотделно тези доказателства, съдът прави извод за наличие на противоречия между родителите относно пътуването на детето зад граница, като тези противоречия са възникнали по повод желанието му да пътуват до Р. Турция, на което ответникът първоначално дал съгласие, но в последствие отказал.

От изложеното следва, че искът е предявен пред надлежния местно компетентен съд, от лице имащо правен интерес от търсената защита, поради което е допустим, но за да прецени неговата основателност, съдът следва да се съобрази с практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Р. № 982/15.3.2010 г., ГД № 900/2009 г., ІV г. о. на ВКС и Р. № 697/1.11.2010 г., ГД № 1052/2010 г., ІV г. о. на ВКС. Съгласно тази практиката, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и при разногласия относно пътуването на детето зад граница, се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В Решения № 982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В производството по чл. 123, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Р. България е в интерес на детето /когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му/, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние /необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр./ или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 123, ал. 2 СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Решение № 697/1.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението.

В процесния случай молителката претендира да й бъде осигурена възможност, да й бъде издаден задграничен паспорт и да го напуска границата на Р. България, против волята на бащата, в определени държави от Европейския съюз и Република Черна гора и Р. Турция и за определени периоди от време. При извършване на преценката, дали следва да се разреши на детето да пътува извън граница, съдът съобрази преди всичко интересът на детето, като намира, с оглед на така установената фактическа обстановка, липсват обективни причини, които да обосновават отказа на ответника да даде съгласието си детето му да пътува в чужбина. В интерес на детето е да му бъде предоставена възможност да пътува извън страната, където да посещава свои роднини и да участва във фестивали. Съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страна на бащата, съответно - от разрешение на съда, детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, биха се накърнили негови основни права като гражданин на страната да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Освен това, съгласно чл. 3 и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на детето, висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, като детето, чиито родители живеят в различни държави има право да поддържа лични отношения и преки контакти и с двамата си родители редовно, освен при изключителни обстоятелства. Поради което с оглед интересите на детето, следва да му бъде дадено необходимото разрешение за пътуване. Следва да се отбележи, че съдът намира за морално укоримо родител, който не желае да вижда детето си и който сам живее преимуществено в държавата до където се иска разрешение детето му да пътува /с оглед данните по делото/, да не дава съгласие и да ограничава по този начин интересите на детето, като по този начин ограничава и своите контакти и възможности да осъществява лични отношения с него.

След преценка на събраните в настоящото производство доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено разрешение на детето М.М.Ч., заместващо съгласието на бащата М. Ч. да, да напуска пределите на Р България, за да пътува до Черна гора, Република Сърбия, Република Турция и страните от Европейския съюз, само или заедно с неговата майка С.Ф.Ч. за следните периоди: от 01.07.2018 г. до 15.07.2018 г. - до Черна гора; от 01.09.2018 г. до 15.09.2018 г. - до Република Турция и страни от Европейския съюз; от 01.11.2018 г. до 10.11.2018 г. - до страни от Европейския съюз; от 31.12.2018 г. до 10.01.2019 г. - до Република Сърбия и Република Турция, както и страни от Европейския съюз, придружавано от майката или упълномощено от нея лице, които пътувания да са извън времето предвидено за установения режим на лични контакти на бащата с детето, до навършване на 18 години считано от влизане на настоящето решение в сила, както и да й бъде издаден международен паспорт.

Относно разноските:

Липсва искане от страна ищеца за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата М.Ч., роден на *** г., с адрес: ***, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето М.М.Ч., с ЕГН **********, родена на *** г., на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС.

Дава разрешение заместващо съгласието на бащата М.Ч., роден на *** г., с адрес: ***, детето М.М.Ч., с ЕГН **********, родена на ***, да напуска пределите на Р България, за да пътува до Черна гора, Република Сърбия, Република Турция и страните от Европейския съюз, само или заедно с неговата майка С.Ф.Ч. за следните периоди: от 01.07.2018 г. до 15.07.2018 г. - до Черна гора; от 01.09.2018 г. до 15.09.2018 г. - до Република Турция и страни от Европейския съюз; от 01.11.2018 г. до 10.11.2018 г. - до страни от Европейския съюз; от 31.12.2018 г. до 10.01.2019 г. - до Република Сърбия и Република Турция, както и страни от Европейския съюз, придружавано от майката или упълномощено от нея лице, които пътувания да са извън времето предвидено за установения режим на лични контакти на бащата с детето, до навършване на 18 години, на основание чл. 127а, ал. 2 СК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: