Р Е Ш Е Н И Е

708/16.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 714 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес: гр. ***, представлявано поотделно от М.Д.Д.и Н.Т.С., чрез пълномощника юрисконсулт И.С.С.срещу Б.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** и адрес по заповедта по чл.410 от ГПК - гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 9702.21 лева, представляваща дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата, сума от 5 114.14 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.12.2008г. до 14.01.2016г., сума в размер на 2 977.54 лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 10.12.2008г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и сума в размер на 405.88 лв., представляваща разходите по заповедното производство, като се претендират и тези в исковото.

В исковата молба се излага, че по силата на сключен между ответника и “Банка Пиреос България” АД на 14.05.2007г. Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта PIRAEUS VISA CLASSIC № 200703230007 банката издала кредитна карта с персонален индификационен номер с кредитен лимит от 3 000 лева. срещу което ответникът се задължил да усвоява и обслужва предоставения заем, съгласно клаузите на договора. На 19.08.2008г. ответникът подал декларация до банката за увеличаване на кредитния лимит на 9 900 лв. Срокът на действие на договора бил два месеца след срока на валидност на картата и в случай, че задълженията не са погасени в този срок – срокът бил до тяхното погасяване. Пластиката била подновявана съответно на 27.03.2009г., 18.04.2011г. и 25.04.2013г. Използваната главница се олихвявала с 16 % лихва. Съгласно чл.2, ал.2 от договора при непълно погасяване на усвоената от картата сума на падеж всяко 15 число след датата на месечното извлечение банката начислявала лихва, като в случая начислената лихва била в размер на 5 114.14 лв. за периода от 09.12.2008г. до 14.01.2016г. Съгласно чл.3, ал.3.3 от договора при непогасяване на минимална месечна вноска (5% от сумите на трансакциите), върху непогасените суми се начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка 10 % на годишна база, начислявано от деня следващ падежа. Така сумата, която била начислена наказателна лихва била в размер на 2 977.54 лв.

На 14.01.2016г. между “Банка Пиреос България” АД и “Агенция за събиране на вземания» АД (сега «Агенция за събиране на вземания» ЕАД) била сключена цесия, като за същата на ответника били изпратени две уведомления, като съобщенията към тях се върнали с отбелязването, че пратката не е потърсена от получателя. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2963/2017г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. На основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК заявителя бил уведомен за задължението си да предяви искове за вземанията си, предвид, че заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове, като се претендират и разноски.

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като е депозирано становище по хода на делото. В исковата молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 405.88лв., от които 355.88 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсулско възнаграждение, както и в настоящото в размер на 705.88 лв., от които 355.88 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 350 лв. юрисконсулско възнаграждение или общо в размер на 1 111.76 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано поотделно от М.Д.Д.и Н.Т.С., чрез пълномощника юрисконсулт И.С.С.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Б.Д.Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, произтичащо от Договор за кредит за обслужване на кредитна карта, сключен между „Банка Пиреос България“ АД и Б.Д.Б. на 14.05.2007г., по силата на който се дължат суми в следните размери: 9 702.21лв.(девет хиляди седемстотин и два лева и двадесет и една стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 5 114.14 лв. (пет хиляди сто и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.12.2008г. до 14.01.2016г., както и сумата от 2 977.54 лв.( две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 10.12.2008г. до 29.09.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1722 от 02.10.2017г. по ч.гр.д.№ 2963/2017г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Д.Б. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 405.88лв. (четиристотин и пет лева и осемдесет и осем стотинки), както и разноските в исковото производство в общ размер на 705.88 лв.(седемстотин и пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща държавни такси за образуване на делата, както и възнаграждения за юрисконсулт, съгласно представен списък на разноските.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: