Р Е Ш Е Н И Е
675/6.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 05 (пети) юли Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 715 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Делта кредит” АДСИЦ
гр. София твърди, че на 08.09.2003 г. „Юробанк и еф джи“ АД сключило с
ответника Б.З.Б. договор за кредитна карта. Тъй като длъжникът просрочил
плащанията, вземанията станали предсрочно изискуеми. Общият размер на неплатената
част от кредита възлизал на 547,63 лева. Заемателят дължал и обезщетение за
неизпълнение за периода 27.10.2014 г. – 06.11.2017 година. На 26.02.2013 г.
между ищеца и „Юробанк и еф джи“ АД бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който последното прехвърлило на „Делта
кредит“ АДСИЦ вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Б.. Поради
това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 3366/2017
г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Б. подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват
следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3366/2017 г. по описа на ШРС: 547,63 лв., представляващо
задължение за връщане на заета сума по споразумение към договор за кредит от
26.02.2013 г. сключен между страните по делото; в размер на 167,19 лв., представляващо обезщетение
за неплатени в срок, главни парични задължения по споразумение към договор за кредит от
26.02.2013 г. сключен между страните по делото, ведно със законната
лихва върху сумата 547,63 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК) – 06.11.2017 г. до окончателното плащане, като
претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 05.07.2018 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 02.04.2018 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: извлечение от кредитна сметка към 15.11.2007 г., споразумение от 26.02.2013 г., удостоверение за актуално състояние по ф.д.№15342/2007 г. по СГС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Делта
кредит” АДСИЦ
гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Б.З.Б.
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1973/06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3366/2017
г. на ШРС, и след направено от последния възражение. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете
са допустими.
По основателността на исковете:
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК. Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществуват следните вземания на „Делта
кредит” АДСИЦ
гр. С. от Б.З.Б., както следва: в размер
на 547,63 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по
споразумение към договор за кредит от 26.02.2013 г. сключен между страните по
делото; в размер на 167,19 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по споразумение към договор за кредит от 26.02.2013 г. сключен между
страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата 547,63 лв., считано
от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) –
06.11.2017 г. до окончателното плащане.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане
на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Делта кредит” АДСИЦ направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 435,00 лв. и по заповедното производство
в размер на 145,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.З.Б. с ЕГН **********,*** и „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ с ЕИК ***,
със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С. 1592, обл. С., район И., бул.
„Х.К.“ № 43, представлявано от Г.А.Г., че съществува вземане на „ДЕЛТА
КРЕДИТ” АДСИЦ от Б.З.Б. в размер на 547,63 лв. (петстотин четиридесет и седем
лева и 63 стотинки), представляващо
задължение за връщане на заета сума по споразумение към договор за кредит от
26.02.2013 г. сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1973/06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3366/2017
г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.З.Б. с ЕГН ********** и „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ гр. София, че съществува
вземане на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ от Б.З.Б. в размер на 167,19 лв. (сто шестдесет
и седем лева и 19 стотинки), представляващо задължение
за плащане на обезщетение
за неплатени в срок, главни парични задължения по споразумение към договор за кредит от 26.02.2013 г. сключен между
страните по делото,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1973/06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3366/2017 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
ОСЪЖДА Б.З.Б. да заплати на „Делта кредит” АДСИЦ гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 435,00 лв. (четиристотин тридесет и пет лева).
ОСЪЖДА Б.З.Б. да заплати на „Делта кредит” АДСИЦ гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3366/2017 г. на ШРС, в размер на 145,00 лв. (сто четиридесет и пет лева).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: