711/16.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На десети
юли две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 717 описа
на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.422 от ГПК за сумата от 68.94 лв.,
представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД за сумата от 335.01 лв., представляваща
начислена договорна неустойка.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК 130460283, със
седалище и адрес на управление в гр.София, чрез адв. В.Г.от АК – София, със
съдебен адрес *** срещу С.В.С. с ЕГН ********** с адрес ******. В исковата молба се сочи, че на 29.08.2015г. между страните по делото бил сключен Договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0898 577 135 по програма „Резерв Старт 10.99“
за срок от 24 месеца или до 28.08.2017г.
Абонатът взел програма и с включен интернет за предпочетен номер 0898
597 218 по програма „Internet 650“ за такса
6.99 лв. месечно, съгласно Договор от 10.09.2015г. със срок на действие до
10.09.2017г. В последствие двете услуги били обединени в пакетна услуга „Globul
Combo“ от 10.09.2015г.
За периода от 18.08.2015г. – 17.12.2015г. ищецът издал фактура №
7230484051/18.09.2015г. със сума за плащане 45.10 лв. платима до 03.10.2015г. и
фактура № 7231740003/18.09.2015г. със сума за плащане 29.24 лв. платима до 02.11.2015г.
След корекция сумата дължима от ответницата била в размер на 68.94 лв. Поради
неплащането на услугите за два последователни отчетни периода ищецът упражнил правото
си предсрочно да прекрати договора между страните, като неустойката била в
размер на 335.01 лв. Предвид неизпълнението на задължението от страна на
ответницата, по инициатива на ищеца било
учредено заповедно производство и образувано
ч.гр.д. № 3632/2017г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 2112/06.12.2017г. Срещу така издадената заповед за изпълнение,
длъжникът депозирал възражение в срок, чрез пълномощник, поради което за ищеца бил
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се
за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се и
разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок
от негова страна не е депозиран писмен отговор.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответницата не се явява представител, депозира се становище от
пълномощника ѝ, в което се сочи, че претенциите са изцяло неоснователни и
се излагат аргументи за горното.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 2112 от 06.12.2017г. по ч.гр.д. №
3632/2017г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 403.95 лв., представляваща незаплатени далекосъобщитени услуги потребени в
периода от 18.08.2015г. до 17.12.2015г., както и сума в размер на 13.02 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.01.2016г. до
15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство
в размер на 205 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта било
депозирано възражение в срок от пълномощник на длъжника, като след дадени
указания на съда „Теленор България“ ЕАД предявил исковете си срещу длъжника.
Между
страните не се спори, че на 29.08.2015г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 898577135 по абонаментен
план „Резерв Старт“ за срок от 24 месеца
и абонамент от 10.99 лв. На 10.09.2015г.
бил сключен и Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 898597218 за
абонаментен план „Интернет 650“ отново със срок на действие 24 месеца и
абонамент от 6.99 лв. В договора било уговорено датата на издаване на месечните
фактури да е 18 – то число всеки месец, като видно от Договора от 10.09.2015г. С.С.
се отказала от хартиена фактура (стр.16 от делото). Двете предоставяни услуги
били обединени в обща пакетна услуга „Globul Combo“, видно от подписан между страните Сертификат за пакетни
услуги от 10.09.2015г.(стр.11 от делото). Клиента-абонат подписал и получил и
Ценови листи за абонаменти планове за частни лица и действащите към тогава Общи условия на „Теленор България“ ЕАД. На
18.09.2015г. била издадена фактура № 7230484051 за отчетен период 29.08.2015г.
– 17.09.2015г. на стойност 45.10 лв., а
на 18.10.2015г. била издадена фактура № 7231740003 за отчетен период от
18.09.2015г. – 17.10.2015г. на стойност 29.24 лв., като поради натрупване на
неплатената предходна сума задължението възлизало общо на 74.34 лв. с ДДС. След направена корекция на
дълга ответницата останала задължена за сума от 68.94 лв., произтичаща от
ползвани и незаплатени услуги. Падежната дата на плащане по фактурите била
посочена, както във фактурите (до 2-ро число на следващия месец), така в Общите условия на мобилния оператор, където
максимално определения срок за заплащане на сумата по фактурата бил определен
на не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Поради неплащане на
дължимите суми оператора приложил чл.19б, т.в от Общите условия, а именно
прекратил едностранно договора с потребителя по услугата „Комбо +“, поради
неплащане на дължимите суми след изтичане на сроковете. Съгласно клауза
включена в индивидуалните договори с потребителя, в случай на прекратяване на
договора по вина на клиента, оператора има право на неустойка в размер на
сумата по съответния абонаментен план до края на срока на договора.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта
на иска: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника. Съдът
намира, че са изпълнени и предпоставките за допустимост на осъдителния иск.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК: За
уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по
договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния
размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни договори
за мобилни услуги сключени съответно на 29.08.2015г. и 10.09.2015г., като
услугите предоставени по тези договори са обединени в един общ пакет „Combo +“,
съгласно подписан от страните Сертификат от 10.09.2015г. По силата на договореното
между страните оператора предоставял мобилни услуги за два мобилни номера, като
абонаментните такси за тези услуги били съответно в размер на 10.99 лв. и 6.99
лв. Срокът на действие на договорите изтичал на 10.09.2017г. Страните по делото
не спорят, че потребителя дължи цена за ползвани услуги, предоставени от
оператора в размер на 68.94 лв. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД (стр.27 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се
извършва в срока, указан в самата фактура (в случая второ число на следващия
месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й ( в случая
издаване на фактурата е 18-то число всеки месец). Видно от доказателствата по
делото плащане от страна на ответницата на дължимите суми няма и към момента
направено. Поради това и съдът намира, че предявения установителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение
на възражението на пълномощника на ответника, че оператора е следвало да
уведоми потребителя за задължението му да заплати сумата, съдът намира същото
за неоснователно. Ответникът-потребител
на услугата сам е направил отказ от изпращане на хартиена фактура, видно от
договора от 10.09.2015г., което е удостоверено с подписа на лицето. Същевременно
страните доброволно са уговорили и датата на издаването на фактурата, а именно 18-то
число всеки месец, от която дата започва да текат и сроковете посочени в
договорите и Общите условия за плащане. Отговорността
на потребителя в случая е ангажирана именно поради неспазването на договореното
от него, още повече, че ответника – абонат сам е определил срока на издаване на
фактурата.
По
основателността на осъдителния иск по
чл.92 от ЗЗД: В тежест на ищеца по отношение на основателността
на този иск е да докаже неизпълнението по договора от страна на ответника и
размера на неустойката. Съдът намира, че беше проведено успешно доказването на тези обстоятелства, поради
следното: В двата индивидуални договора
и в последствие в Сертификата за пакетни услуги от 10.09.2015г. е посочено, че в случай на прекратяване на
договорите (по инициатива на потребителя или при неизпълнение от негова страна)
за номера 359898597218 и номер 359898577135 потребителят дължи неустойка в
размер на сумата по стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение
поотделно, дължими до края на срока, а
именно 10.09.2017г. , както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните
пакети, активирани на тези номера. В конкретния случай прекратяването на договора
е на основание чл.19б, т.“в“ от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, а
именно поради неплащането на дължими суми от ответницата за два поредни месеца.
Ответника сочи аргументи за нелоялна търговска практика, поради едностранното
прекратяване на договора от страна на оператора. Съдът намира възражението за
неоснователно, доколкото правата и задълженията на страните се съдържат в
договора сключен между тях, както и в Общите условия на оператора, като с
подписването им, ответницата се е ангажирала с изпълнението на клаузите на
същите. По отношение на твърдението, че фактурите издадени от оператора не
представляват доказателство за неплащане, то съдът намира, че с оглед
разпределението на доказателствата тежест в тежест на ответника е да ангажира доказателства,
че е платил задълженията си изцяло и че е изправна страна по договорите. Такива
не бяха ангажирани в производството, поради което и възраженията са
неоснователни. Предвид, че размера на неустойката е посочен в договора и същия
е определяем, то в случая претенцията се явява основателна и следва да се уважи
в предявения размер от 335.01 лв.
Заповедта за
парично изпълнение следва да бъде обезсилена в частта ѝ за сумата от
335.01 лв., тъй като заявителя не е предявил установителен иск за тази сума в
срок, а осъдителен.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
исковото са направени такива в общ размер от 255 лв., от които 75 лв. заплатена
държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските в заповедното
производство обаче следва да се определят в размер на общо 55.72 лв., от които
25 лв. заплатена държавна такса и 30.72 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, предвид частичното обезсилване на заповедта.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.В.С. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. В.Г.от АК – гр.София, със
съдебен адрес ***
сумата от 68.94 лв. (шестдесет и
осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща потребени и
незаплатени мобилни услуги за периода от 18.08.2015г. до 17.12.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 12.03.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2112/06.12.2017г. по ч.гр.д. № 3632/2017г.
на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД С.В.С. с ЕГН
********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 по банкова сметка ***
***, сумата от 335.01 лв.(триста
тридесет и пет лева и една стотинка), представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги, съгласно Сертификат за
пакетни услуги от 10.09.2015г., сключен от мобилния оператор с абоната-ответник
с клиентски номер 005409759.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение №
2112/06.12.2017г. по ч.гр.д. № 3632/2017г. на ШРС в частта ѝ за сумата от
335.01 лв., представляваща неустойка по предсрочно прекратен договор.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.В.С. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК 130460283 сторените в исковото производство разноски в размер на общо 225 лв.(двеста двадесет и пет лева),
както и тези направени от ищеца в заповедното
производство общо в размер на 55.72 лв.(петдесет
и пет лева и седемдесет и две стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: